Решение № 4633 от 19.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10643/2015 г.

Решение № 4633 от 19.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10643/2015 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Б." ООД, със седалище и адрес на управление гр. София, чрез адв. Илчев като процесуален представител, против решение № 1569 от 09.07.2015 г., постановено по адм. дело № 192/2015 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлено оспорването му срещу заповед № 18-13924/12.11.2014 г. на началника на СГКК - Варна. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопризводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Прави се искане за отмяната му. Ответниците - министърът на културата и министърът на регионалното развитие и благоустройството като представител на държавата в становище и писмен отговор изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Ответниците - началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - Варна и община Варна не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като обсъди направените доводи и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, е неоснователна. За да отхвърли оспорването на "Б." ООД, административният съд приема оспорената заповед, с която на основание чл. 54, ал. 4 във вр. с ал. 2 ЗКИР е отказано изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. Варна, ЕКАТТЕ 10135 с отразяване на сграда с проектен идентификатор 10135.2561.1.17 и вписване на собственост в кадастралните регистри за тази сграда на жалбоподателя, за издадена от компетентен орган, в предписаната форма, при спазване на установената към датата на постановяването й процедура и в съответствие с относимите материалноправни разпоредби. Предвид изрично заявеното несъгласие на собственика на земята, върху която се иска нанасяне на сградата, обосновава извод за наличие на спор за материално право, съставляващ пречка да се допусне исканото изменение. Решението е правилно. В одобрената със заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК - София КККР на гр. Варна като собственик на ПИ с идентификатор 10135.2561.1 е вписана държавата с Акт за изключителна държавна собственост № 1202/05.07.2011 г. Заявлението на дружеството за изменение в КККР е подадено на 11.04.2014 г. с искане за отразяване на две сгради в два различни поземлени имоти и вписване на собственост в КР за тях на негово име. Предмет на оспорения отказ е нанасянето на сграда с проектен идентификатор 10135.2561.1.17. На основание чл. 26, ал. 1 АПК за образуваното административно производство относно искането за отразяване в КККР на тази сграда са уведомени като заинтересовани страни областна администрация Варна, министерство на регионалното развитие и министерство на културата. От заключението на съдебно-техническата експертиза, прието по делото без оспорване от страните, се установява, че дружеството - жалбоподател се легитимира като собственик на постройката с проектен идентификатор 10135.2561.1.17, идентична с вписаната в т. 3 от нотариален акт № 198/2007 г. масивна едноетажна сграда със застроена площ 49,20 кв. м, находяща се в гр. Варна, Приморски парк (Морска градина), построена в ПИ № 6 по КП на Приморски парк, гр. Варна от 1991 г. и от 2000 г. Възражение срещу изменението в КККР относно нанасяне на тази сграда е направено на 03.11.2014 г. от зам. министър на регионалното развитие като представител на държавата, вписана като собственик в КР за поземления имот, в границите на който се иска отразяване на обекта. Възражението е мотивирано със защита на държавния интерес, тъй като ПИ с идентификатор 10135.2561.1 представлява Паметник на градинското и парковото изкуство "Историческо ядро на Морската градина" - гр. Варна, изключителна държавна собственост, предоставен за безвъзмездно управление на община Варна. Така подаденото възражение съставлява фактическото основание за издаване на оспорения отказ да се одобри исканото изменение на КККР относно тази сграда. Административното производство в случая започва при действието на чл. 51 - чл. 54 ЗКИР, в редакцията на разпоредбите преди измененията с ДВ, бр. 49/13.06. 2014 г. Неподписването на акта за непълноти и грешки от заинтересованото лице е предвидено като изрично основание за отказ за отразяване на непълнотата в КК. Оспорената заповед е издадена след тези изменения, поради което те следва да бъдат съобразени при преценката на материалната й законосъобразност съгласно чл. 142, ал. 1 АПК. Отпада законовото изискване по чл. 53, ал. 3 ЗКИР (в предходната редакция) за съставяне на акт за непълноти и грешки, както правилно приема първоинстанционният съд. Съгласно сега действащия чл. 54, ал. 1 ЗКИР непълнотата или грешката се допълва или поправя от СГКК въз основа на писмени доказателства и проект за изменение. В конкретната хипотеза се касае за непълнота в одобрената КК. Когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отразява в комбинирана скица и се отстранява въз основа на скица-проект след решаване на спора по съдебен ред - чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Наличието на спор за материално право се преценява от административния орган конкретно във всеки отделен случай и представлява основание да се откаже одобряването на проекта за изменение на КК. В случая се иска нанасяне на сграда в границите на чужд ПИ, срещу което изрично възразява записаният в КР негов собственик. Това обстоятелство правилно е преценено от началника на СГКК - Варна като пречка за одобряване на исканото изменение преди решаването на спора за материално право по исков ред от гражданския съд. Дали държавата действително притежава права върху сградата, чието нанасяне се претендира от "Б." ООД, не може да се обсъжда и преценява нито от административния орган, нито от административния съд в рамките на това производство. Доводите на касационния жалбоподател за липса на спор за материално право, основани на представените от него документи за собственост върху постройката и идентичността й с актуваната такава в представения акт за частна общинска собственост, както и с нанасянето на други 16 сгради в същия ПИ, са неоснователни. Изложените аргументи не променят извода за заявен от собственика на земята спор за материално право и наличието на пречка за отразяване на обекта в КККР преди решаването му в друго исково производство. Като е отказал одобряване на исканото изменение на КККР на това основание, компетентният административен орган е постановил заповедта в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, поради което законосъобразно и обосновано оспорването срещу нея е отхвърлено от първоинстанционния съд. Предвид изложеното и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК проверка настоящият съдебен състав приема обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да се остави в сила. При този изход на делото и при своевременно заявено искане с депозирания писмен отговор в полза на Министерство на регионалното развитие и благоустройството следва да се присъдят направените за касационната инстанция разноски в размер на 600 лева, съставляващи юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,