Решение № 7961 от 28.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9908/2018 г.

Решение № 7961 от 28.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9908/2018 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

С решение № 4237 от 21.06.2018 г., постановено по адм. д. № 10979/17 г., Административен съд – С. град, първо отделение, 20-ти състав, е отхвърлил жалба вх. № 26921/21.09.2017 г. по описа на съда, на Е. Байраков срещу задържане в 04 РУ – СДВР на 18.09.2017 г. от 11 ч до 18 ч., като е осъдил жалбоподателя да заплати на СДВР разноски по делото в размер на 400 лв.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Е. Байраков от [населено място] чрез пълномощника си адв. Т. Ч. В същата се прави оплакване, че първоинстанционното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – С. град и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспореното задържане. Като алтернативно се поддържа искане за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав.

Ответният по касационната жалба полицейски орган при 04 РУ – СДВР чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационна жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение.

Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

С решението си Административен съд С. град е отхвърлил жалба вх. № 26921/21.09.2017 г. по описа на съда, на Е. Байраков срещу задържане в 04 РУ – СДВР на 18.09.2017 г. от 11 ч до 18 ч. На стр. 1 - 2 от решението, л. 216 от първоинстанционно дело, административният съд е описал установената фактическа обстановка по задържането. Прието е, че жалбата е процесуално допустима като подадена от активно легитимирано лице, имаща правен интерес от оспорване / в този смисъл нарочно определение на ВАС по адм. д. № 5042/2018 г. /. Решаващите мотиви на първоинстанционния съд за неоснователност на жалбата са изложени на стр. 3 и 4 от решението, л. 217 от делото, и систематизирани се свеждат до следното: 1. Жалбоподателят Е. Байраков е издирван на две основания – веднъж като обявен за общодържавно издирване с телеграма № 24276 от 10.08.2017 г. на ГД НП, бюлетин 222/2017 г. СДВР и на второ място, като избягал от ЦПЗ, където е принудително настанен. В тази връзка същият е бил задържан в 04 РУ на СДВР, където е установено, че е избягал от ЦПЗ "Н. Ш." – С., в който център е бил предаден от полицейските органи в 18, 00 часа.; 2. Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, че полицейските органи с действията си са осуетили изпълнението на съдебно решение. Въпросното решение е определение на Софийски районен съд, с което считано от 23.06.2017 г. Байраков е настанен на принудително лечение в Център за психично здраве /ЦПЗ/. С действията си полицейските органи не са осуетили изпълнението, а тъкмо обратното – лицето е предадено на медицинското заведение за продължаване на лечението. 3. Неоснователно е и оплакването за липса на заповед за задържане и за неправилен номер на досъдебното производство, по което е постановено задържането. Съгласно чл. 11, т. 6 от Инструкция № 8121з – 78/24.01.2015 г. заповед за задържане не се издава на лица, за които е постановено принудително довеждане или са задържани по реда на НПК. 4. Неоснователно е и оплакването, че на задържания не са разяснени правата. От приложената на л. 12 по делото декларация е видно, че лицето е запознато с правата си, а обстоятелството, че в декларацията са цитирани разпоредби от отменения ЗМВР не е съществено процесуално нарушение, доколкото цитираните разпоредби са идентични по съдържание с тези на чл. 70 – 74 ЗМВР. 5. Неоснователно е и оплакването за прекомерност на задържането. Времето от седем часа е определено като съответстващо на необходимото за извършване на предписаните от закона действия – установяване на самоличност, извършване на обиск, връчване на призовка, запознаване с правата, съставяне на съответни протоколи за извършени процесуални действия. 6. От представените доказателства се установява, че мл. инспектор Л. П. е назначен на длъжност старши полицай в група "Охрана на обществения ред" в сектор "Охранителна полиция" към 04 РУ, поради което задържането е извършено от компетентен орган в кръга на правомощията му.

На основание изложеното е направен краен извод за законосъобразност на задържането и неоснователност на жалбата.

Решението на Административен съд – С. град е нe правилно поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила.

В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Навеждат се доводи, че първоинстанционният съд е постановил един необоснован съдебен акт, като изводите му са в противоречие със събраните по делото доказателства. Навеждат се и доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в това, че съдът не е обсъдил всички доводи и аргументи на жалбоподателя, съответно е кредитирал едни доказателства и не е кредитирал други. На отделен ред се правят и доводи за неправилно приложение на материалния закон.

По така направените оплаквания настоящата съдебна инстанция приема за установено следното:

От събраните доказателства и становищата на страните за безспорни по делото следва да бъдат приети следните обстоятелства:

1. Жалбоподателят Е. Байраков е бил задържан в 04 РУ при СДВР на 18.09.2017 г. за времето от 11 ч до 18 ч.

1. Жалбоподателят Е. Байраков е настанен на принудително лечение с определение от 23.06.2017 г. на Софийски районен съд на основание чл. 89, б. "б" НК в ЦПЗ "Проф. Н. Ш." – гр. С..

1. На 17.09.2017 г. Е. Байраков е избягал от ЦПЗ "Проф. Н. Ш." – гр. С., за което от лечебното заведение до директора на 05 РУ – СДВР е изпратено уведомително писмо /л. 112 от делото/, заведено в СДВР под № 229000 – 12242 от 18.09.2017 г. - л. 142 от делото.

1. На 18.09.2017 г. лицето е било предадено на ЦПЗ "Проф. Н. Ш." – гр. С. от органите на МВР – разписка, приложена на л. 16 от делото.

1. По отношение на Е. Байраков има издадено постановление за ОДИ категория "установяване на адрес" от 07.08.2017 г. /л. 154 от делото/, издадено от разследващ полицай при 04 РУ СДВР.

1. По делото няма приложена издадена нарочна заповед за задържане по чл. 72, ал. 1 ЗМВР.

1. С определение № 5627 от 30.04.2018 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение, постановено по адм. д. № 5042/2018 г. е прието, че предмет на съдебен контрол е фактическото задържане на лицето, за което няма издаден писмен акт.

При така изложените факти и обстоятелства спорният въпрос между страните се свежда до това дали така извършеното задържане се явява законосъобразно.

По отношение на Е. Байраков има издадено постановление за ОДИ категория "установяване на адрес". Изпълнението на това постановление изисква "принудително довеждане" на същия в качеството му на свидетел.

Нормата на чл. 11, ал. 6 от Инструкция № 8121 з-78 от 24.01.2015 г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в Министерството на вътрешните работи разпорежда, че заповед за задържане не се издава на лица, за които е постановено принудително довеждане или са задържани по реда на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). В разпоредбата са създадени и правила по изпълнението, в следния смисъл: 1. лица, за които е постановено принудително довеждане, се записват в книгата за пропускателния режим, като се отбелязват номерът и датата на постановлението, с което е разпоредено принудителното довеждане, органът, който го е постановил, кой служител ще работи с лицето, както и точният час на влизане и напускане на лицето на структурата на МВР; същите се настаняват в помещения, различни от помещенията за задържане, и им се осигурява непрекъснат контрол и наблюдение; 2. задържаните лица се записват в книгата за задържани лица, като се отбелязват номерът на постановлението за задържане, кой го е издал, както и началният и крайният час на задържането.

Нормата на чл. 74, ал. 1 ЗМВР, съответно чл. 11, ал. 1 ЗМВР въвежда изискване за издаване на нарочна писмена заповед при задържане при условията на чл. 72, ал. 1 ЗМВР. В жалбата, по която е образувано първоинстанционното дел, е направено о изрично искане за представяне на издадената заповед за задържане. По делото са депозирани свидетелски показания на един от полицейските служители, извършили фактическото задържане, според които, заповед за задържане е била издадена /вж. протокола от съдебно заседание от 21.02.2018 г., л. 146 от първоинстанционното дело/. В последното по делото съдебно заседание /л. 214 – 215 от първоинстанционното дело/процесуалният представител на жалбоподателя отново е направил искане за представяне на заповедта за задържане, като искането е оставено без уважение с мотив, че съдът е има убеждение, че такава заповед не е издавана, а показанията на свидетеля К. Гутев ще бъдат обсъдени в съдебното решение. В същото време от приложеното на л. 23 от делото извлечение от книгата за задържани лица е видно, че като основание за задържането е посочено чл. 72, ал. 1, т. 4 ЗМВР. Според последния полицейските органи могат да задържат лице, при невъзможност да се установи самоличността му в случаите и по начините, посочени в чл. 70. Съгласно чл. 70, ал. 1 ЗМВР, полицейските органи могат да извършват проверки за установяване самоличността на лице: 1. за което има данни, че е извършило престъпление или друго нарушение на обществения ред; 2. когато това е необходимо за разкриване или разследване на престъпления и при образувано административнонаказателно производство; 3. при осъществяване на контрол по редовността на документите за самоличност и пребиваване в страната; 4. на контролен пункт, организиран от полицейските органи; 5. по искане на друг държавен орган за оказване на съдействие при условия и по ред, предвидени в закон.

В писмената защита на пълномощника на жалбоподателя са наведени доводи, че при задържането му не е установено на какво основание се извършва – дали в изпълнение на постановлението за принудително довеждане, или в изпълнение на хипотеза по чл. 72, ал. 1 ЗМВР. Наведени са доводи за пороци както по отношение на задържането в хипотеза на принудително довеждане, така и за такива при хипотеза за задържане при условията на чл. 72, ал. 1 ЗМВР. Направени са и конкретни оплаквания, свързани с неиздаването на нарочна заповед за задържане, съответно за допуснати нарушения при разясняване на правата на задълженото лице. В по-голямата си част тези доводи не са разгледани и обсъдени от първоинстанционния съд. Необсъждането на възраженията на жалбоподателя съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като законът – чл. 172а, ал. 2 АПК и чл. 236, ар. 2 ГПК задължава съдът да обсъди съществени доводи на страната.

Това обуславя необходимостта от отмяна на оспореното първоинстанционно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд при условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК.

При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да изясни въпроса била ли е издавана заповед за задържане на жалбоподателя съгласно чл. 74, ал. 1 ЗМВР, в това число и чрез разпит на старши полицай Л. П. от 04 РУ СДВР, , за което е прието, че е извършил задържането, на какво основание е издадена заповедта, какви са последиците за задържането, в случай, че такава заповед не е била издавана.

При условията на чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред настоящата съдебна инстанция.

Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,