Решение № 4935 от 10.5.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник - председателя на Държавна агенция за бежанците /ДАБ/, чрез процесуален представител И. Минкова, срещу решение 363 от 23.01.2023 год. постановено по адм. дело 7591/2022 г. на Административен съд - София - град. С него е отменено решение 4702 от 27.05.2022 г. / в съдебния акт неправилно е посочено решение 702 от 27.05.2022 г. / на заместник - председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. Излагат се доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неспазване на материалния закон и необоснованост отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна Я. Хесто, гражданин на Република Куба, редовно призована, явява се лично и чрез процесуалния си представител адвокат К. Стоянов от Адвокатска колегия София, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. По делото е постъпил писмен отговор на касационната жалба в който се развиват подробни съображения за правилни и законосъобразно постановен съдебния акт предмет на касационен контрол в настоящото производство. Моли съда да постанови решение с което да остави в сила решението на Административен съд София град. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че решението е неправилно и необосновано, поради което предлага същото да бъде отменено. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу акт, подлежащ на съдебно оспорване, за процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е по жалба, подадена от Я. Хесто, гражданин на Република Куба против решение отменено решение 4702 от 27.05.2022 г. на заместник - председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. С него, поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от Закон за убежището и бежанците /ЗУБ/ и на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от същия закон, й е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да отмени административният акт на председателя на Държавната агенция за бежанците, с което на Я. Хесто, гражданин на Република Куба, е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут, Административен съд - София - град е приел, че административният орган не е направил задълбочена преценка на личното положение на кандидата и не е оценил последвалата напускането на страната по произход обстановка, по специално не е изследвал ролята на посечения от нея лидер на политическа организация Архипелаг, в която е членувала. Според съда, от приложените по делото статии публикувани в интернет се доказва достоверността на съществуването на такава организация с лидер А. Гарсия, който е ръководил протест от 11.07.2021 год., насочен против политиката на правителството и официалната политическа партия. В тази връзка първоинстанционния съд е приел, че административният орган допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила след като не е изследвал субективните опасения на кандидата от преследване или тежки посегателства по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. При наличие на отменителните основания по чл. 146 АПК, съдът е преценил подадената жалба, като основателна и постановил съдебния акт предмет на касационното оспорване, като отменил решение 4702 от 27.05.2022 г. на заместник - председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. Така постановеното решение е неправилно по следните съображения: Неправилно първоинстанционният съд е приел, че административният орган не е направил задълбочена преценка на личното положение на кандидата и не е оценил последвалата напускането на страната обстановка там, по специално че е обект на политическо преследване или репресии и за нея съществува риск от бъдещо такова. Настоящата инстанция намира, че напълно обосновано и в съответствие с данните по делото, в това число свободно разказаната от кандидата за бежанец история при провеждане на интервюто, административният орган е приел, че не се установява кандидатът да е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Дори и не твърди, че са му отправяни заплахи, основани на политическо мнение или принадлежност към определена организация. Поради това не са налице предпоставките по ал. 1 на цитираната разпоредба. Видно от проведеното интервю, Я. Хесто е кубински гражданин, вероизповедание християнка - католичка, семейно положение неомъжена, етническа принадлежност кубинска. Заявява, че членува в политическа организация която действа на територията на селото в което живее, но не притежава документи за членството си. Твърди, че с оглед принадлежността към организацията е преследвана от полицията като е призовавана поради участие на 11.07.2021 год. в демонстрация против правителството. Изнесените от Я. Хесто не обосновават основателен страх от преследване поради, принадлежност към определена организация или поради нейното политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието й да се завърне в държавата си по произход. Я. Хесто е заявила, че на 18.09.2021 год. е напуснала границата на Република Куба с полет до Русия, през определеното за това място и и без да е ограничавана от надлежните органи на властта. Посочила е още, че след престоя си в Русия е отпътувала със самолет с полет до Сърбия след което е преминала нелегално в Република Северна Македония, а оттам е преминала нелегално границата на Гърция след което по същия начин, на 15.11.2021 год. е преминала границата с Република България. При анализ на така установената информация и съобразена със приложената по делото справка вх. МД-42/24.01.2022 год. на дирекция Международна дейност към ДАБ МС показва, че на опозиционери и хора свързани с тях практически е невъзможно да напуснат Куба по предвидения от закона ред. Правилно административният орган е приел, че в случая ако представената информация от лицето за принадлежност към опозиционна организация и е била издирвана от властите в Куба не би могла да напусне страната без да й бъдат наложени ограничения. Законосъобразно административният орган е извел, че сочените от Я. Хесто обстоятелства не обосноват наличието на основателен страх от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Съмненията на лицето, произтичащи от опасения за евентуалното й преследване, не са свързани с конкретна причина, която да обосновава търсене на закрила и затова се явяват неоснователни, както правилно е приел и административният орган. Първоинстанционният съд неправилно не е възприел изводите на зам. - председателя на ДАБ, обективирани в обжалвания акт. Не е съобразил, че срещу Я. Хесто не е имало конкретни посегателства и не е преживявала насилие. Съдът не е отчел, че лицето няма твърдения за осъществено спрямо нея задържане от държавен орган или да е била обект на насилие от органите на властта. Я. Хесто не е аргументирала страх от преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ причини, не е заявила дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи до риск от преследване. Съдът не е отчел и факта, че лицето е напуснало Куба и в един продължителен период от време е живяла необезпокоявана в други държави, където не е заявила искане за предоставяне на статут на бежанец, което според настоящия състав е показателно за липсата на особено отношение към нея от страна на официалните власти в държавата й по произход. В този смисъл, съдът счита, че правилно административният орган, предвид данните, съдържащи се в интервюто на молителя е приел, че липсват доказателства да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността й като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Във връзка с установената общественополитическа и икономическа обстановка в страната по произход, настоящата съдебна инстанция приложи основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07. То въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на Я. Хесто се характеризира с липса на каквито и да било основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото, поради което по отношение на нея не следва да намерят приложение, както чл. 8, така и чл. 9 ЗУБ. Като е приел решението на зам. - председателя на ДАБ за незаконосъобразно и го е отменил, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и да се постанови ново решение по съществото на спора, с което жалбата на Я. Хесто следва да се отхвърли. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение