Решение № 8340 от 29.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1299/2017 г.

Решение № 8340 от 29.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1299/2017 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Прокомм 17" ООД, представлявано от управителя И. И., чрез адв. Симеонов като процесуален представител, против решение № 2481 от 08.12.2016 г., постановено по адм. дело № 2136/2016 г. по описа на Административен съд - В., с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 32-156677/08.06.2016 г. на началника на М. В., потвърдено с решение № Р-372/32-193078/11.07.2016 г. на директора на Агенция "Митници". В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Претендира се отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени оспорения административен акт, преписката да се върне на органа със задължителни указания по прилагане на закона и да се определи срок за възстановяване на обезпечението. Прави се искане за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - началникът на митница В., чрез пълномощника си юрк. Славова, в писмено становище поддържа аргументи за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е решение № 32-156677/08.06.2016 г. на началника на М. В., с което е оставено без уважение искане вх. № 32-113284/22.04.2016 г. на "Прокомм 17" ООД за връщане на депозит в размер на 54 338,32 лева, учреден на 06-08.04.2016 г. за обезпечение на задължения на дружеството по ЕАД № 15BG002002H0009963/24.01.2015 г. Същото е потвърдено с решение № Р-372/32-193078/11.07.2016 г. на директора на Агенция "Митници". За да отхвърли оспорването срещу решението на митническия орган, Административен съд - В. е приел, че то е издадено от компетентен орган, в предвидената писмена форма и е мотивирано с посочване на фактическите и правни основания, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения и в съответствие с материалния закон. Обосновал е извод за правилност на отказа на началника на М. В. да върне обезпечението, внесено под формата на паричен депозит в размер на 54 338,32 лева за обезпечаване на митнически задължения по ЕАД № 15BG002002H0009963/24.01.2015 г., които биха могли да възникнат за конкретните стоки по декларацията във връзка с висящото производство за последващ контрол на декларирането. Като е анализирал доказателствата по делото и относимите разпоредби от приложимия Регламент 450/2008, съдът е достигнал до извода, че това са евентуални (потенциални) задължения по смисъла на чл. 56, § 1 от същия, поради което не са изпълнени условията за освобождаване на обезпечението и отказът за връщането му е законосъобразен. Решението е валидно, допустимо и правилно. Изводите на административния съд за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК са направени въз основа на доказателствата по делото. Решението е постановено в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. По делото няма спор по фактите. Установено е, че по повод извършена повторна проверка на декларирането по чл. 78 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 и чл. 84, ал. 1 ЗМ е издадено решение рег. № 32-68299/14.03.2016 г. на началника на митница В., с което са взети под отчет начислени допълнителни задължения по ЕАД № 15BG002002H0009963/24.01.2015 г. за антидъмпингово мито в размер на 45 281,94 лева и ДДС в размер на 9 056,38 лева. Предмет на декларацията е лимонена киселина, декларирана с тарифен № 2918140000, произход Малайзия и мито 6,5 %. Получател на стоката е "Прокомм 17" ООД. За обезпечаване на тези задължения дружеството е внесло паричен депозит в общия им размер. Решение рег. № 32-68299/14.03.2016 г. е отменено с решение № Р-218/18.04.2016 г. на директора на Агенция "Митници" и преписката е върната на началника на М. В. за ново произнасяне след събиране на допълнителни доказателства относно произхода на стоките. Административното производство е спряно. Жалбоподателят претендира връщане на обезпечението след отмяна на решението на митническия орган поради липса на установени допълнителни задължения за антидъмпингово мито и ДДС и поради невъзможност да възникнат отново, тъй като няма доказателства за твърдения от митническия орган произход на декларираната стока от Китай. Законосъобразно съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 56 от Регламент (ЕО) № 450/2008 г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. за създаване на Митнически кодекс на Общността (Модернизиран митнически кодекс), приложима към момента на учредяване на обезпечението, предвид чл. 288, § 1 от Регламент № 952/2013. Доводите на касатора, че съдът е основал решението си на разпоредби от нормативен акт, който никога не се е прилагал и в случая следва се преценяват изискванията, съдържащи се в чл. 189 и сл. на Митническия кодекс на общността (отм.), са неоснователни. В чл. 188, § 1 от Регламент (ЕО) № 450/2008 г. са изброени нормите от него, които се прилагат от 24.06.2008 г. В § 2 е посочено, че всички останали разпоредби се прилагат след влизане в сила на разпоредбите за прилагане, които са приети на основание на членовете, посочени в § 1. Разпоредбите за прилагане влизат в сила най-рано на 24 юни 2009 г. Независимо от влизането в сила на разпоредбите за прилагане, разпоредбите на този регламент, посочени в настоящия параграф, започват да се прилагат не по-късно от 24 юни 2013 г. При тази регламентация относно времевото приложение на разпоредбите правилно съдът е приел, че към момента на внасяне на обезпечението Регламент (ЕО) № 450/2008 г. е действащ, като се е съобразил с чл. 288, § 1 от Регламент № 952/2013. Съгласно чл. 56, § 1 от Регламент (ЕО) № 450/2008 г. той се прилага за обезпечения на възникнали митнически задължения, както и за такива, които биха могли да възникнат. Според § 4 от същия чл. се изисква учредяване само на едно обезпечение по отношение на конкретни стоки или конкретна декларация, а ако обезпечението не е било освободено, то може също така да се използва, в рамките на обезпечения размер, за събиране на вноски или износни мита и други вземания, станали дължими в резултат на последващ контрол на тези стоки. Аналогична е уредбата и в чл. 89, § 1 и 4 от Регламент № 952/2013. В случая безспорните данни за висящност на последващата проверка по вноса, предмет на ЕАД № 15BG002002H0009963/24.01.2015 г. във връзка със събиране на допълнителни доказателства за съответствията във вносните документи, касаещи произхода на стоката, са мотивирали административния съд да приеме, че обезпечението не подлежи на връщане предвид евентуалната вероятност това да доведе до установяване на митнически задължения. Правилен е изводът на съда, че отмяната на решението за корекция не води до погасяване на задължението, което произтича не от акта на административния орган, а от приемането на митническата декларация. При неприключило административно производство по последващ контрол на декларирането не е изпълнено второто, алтернативно предвидено условие за освобождаване на обезпечението по чл. чл. 65, § 1 от Регламент (ЕО) № 450/2008 г. - митническото задължение да не може да възникне отново. Не е настъпил и крайният срок по чл. 68 от Регламент № 450/2008, съответно чл. 103 от Регламент № 952/2013, с изтичането на който митническото задължение не може да се търси от длъжника. Законосъобразно и обосновано е заключението на съда за потенциално задължение за плащане на антидъмпингово мито и ДДС, което би могло да възникне по ЕАД № 15BG002002H0009963/24.01.2015 г. и това е пречка за освобождаване на обезпечението. Представените с касационната жалба доказателства, свързани с произхода на стоките, предмет на митническата декларация, са неотносими в настоящото производство. Установяването на това обстоятелство е от значение в процедурата по корекция на данните в ЕАД и е ирелевантно по отношение искането за връщане на обезпечението. Предвид изложеното и при липсата на сочения в касационната жалба порок на решението, същото като правилно следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,