Решение № 9388 от 9.9.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5033/2021 г.

Производството се развива по реда на чл. 208и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на отбраната срещу решение 111 от 22.03.2021 г. по адм. д. 765/2020 г. по описа на Административен съд Стара Загора в частта му, с която негова заповед ЗС-187/12.11.2020 г. в частта ѝ по т. 2, е отменена и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при дадени указания от съда по тълкуване и прилагане на закона. Касаторът, в касационната жалба и в съдебно заседание чрез юрк. Петрова, излага съображения за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и излага подробни съображения. Иска се отмяна на съдебния акт в оспорената част и постановяване на решение по същество на спора, с което оспорването срещу сочения административен акт в обжалваната част да бъде отхвърлено. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност досежно претендираните от ответника разноски. Ответникът Кънстракшън енд рипеър ЕООД, редовно призован, в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез адв. Икономов, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият тричленен състав на ВАС намира подадената касационна жалба за процесуално допустима, като подадена от лице за което обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд е приел от правна страна, че със зaпoвeд на министъра на отбраната 3С-16/20.05.2020 г, е открита процедура пo провеждане нa търг с тайно наддаване за продажба на недвижим имoт - частна държавна собственост, предоставен в управление на Министерство на отбраната, представляващ поземлен имoт 68850.243.2 с плoщ oт 25932 кв.м., застроен с 10 бр. сгради с обща застроена плoщ 2136 кв.м., находящ се в [населено място] 3агора. За участие в търга жалбоподателят [фирма] заплаща депозит в размер на 461 080 лв. на 19.06.2020 г. В проведения на 26.06.2020 г търг е участвал само жалбоподателят с ценово предложение за 1 263 700,00 лв. и същият е класиран на първо място. Cъс заповед 3С-54 от 01.07.2020 г. министърът е определил Кънстракшън енд рипеър" EOOД за купувач на имота при посочени условия за плащане на цена, данъци и разноски в 14- дневен срок от влизане в сила на заповедта. По искане на дружеството е било извършено контролно трасиране на границите на имота и постройките в него и измерване. Установени са били различия с тръжната документация, изразяващи се в 1. конфликт в югоизточния край на имота, като контролната точка попада на около 50 см. от крайната лента на асфалта и e изцяло в сервитута на асфалтовия път; 2. навлизане до 2,45 м. в имота от ползвателя на граничещия имот; изградената ограда и фургон на ползвателя на съседния имот попадат частично в процесния имот; 3. съществуване на шахти и трасе на оптичен кабел, преминаващ изцяло през имота от запад, собствен на БТК" EAД и изграден с необходимите строителни книжа.; 4. измерената площ на сградите е с 54 кв.м. по-малко от обявената, 5. Сграда 10 е само основи, сграда 4 не е масивна, всички сгради са с нарушена покривна конструкция (Становище от 21-22.07.2020 г. от ЕТ МАГ-ГИС Стара Загора). Въз основа на тези констатации преди приключване на процедурата дружеството е отправило до министъра на отбраната писмено искане за прекратяване на тръжната процедура с произтичащите от това последици, вкл. връщане на внесения депозит и разходите за закупуване на тръжните книжа. На 23.09.2020 г. представители на министерство на отбраната и дружеството са провели контролно замерване на имота като разминаванията са били потвърдени. В последствие е издадена обжалваната заповед ЗС-187/12-11-2020 г. на министъра на отбраната. В частта ѝ по т. 1 е заповядано тръжната процедура да се прекрати. С т. 2 от заповедта е заповядано да се задържи внесения депозит в размер на 461 080 лв. на осн. т. 13.2. от тръжните условия. Жалбата срещу административния акт в частта по т. 1 е била оттеглена, поради което съдът я е оставил без разглеждане в тази ѝ част, а съдебното решение в прекратителната му част, е влязло в сила като необжалвано. По отношение на законосъобразността на заповедта, касателно т. 2 съдът е изложил от правна страна, че посоченото правно основание относно т. 2 на заповедта е нормата на чл.50, ал.2 от ППЗДС (възпроизведена в т.13.2 от условията за провеждане на търга), според която депозитът не се връща на участник, който е определен за спечелил тъpгa, нo откаже дa заплати предложената от него цена. Прието е, че необсъждането в акта на констатираните различия в реалното състоянието на имота-предмет на търга и описанието му в тръжната документация като безспорна причина, поради която не е заплатена разликата между достигнатата продажна цена и внесеният депозит, при добросъвестност на участника може да бъде тълкувано като превратно упражняване на власт при издаване на оспорената заповед. В подкрепа на този извод е изложено, че ППЗДС предвижда задържане на депозита само в хипотезите на чл. 47, ал. 3 и чл. 50, ал. 1 и ал. 2 от ППЗДС, които касаят неоправдано бездействие на участника. В настоящия случай жалбоподателят, още в срока за заплащане на цената, се е позовавал на обективни обстоятелства, които според него не са му били известни при участието в търга, опорочават го и налагат връщане на платения от него депозит. По това негово оплакване в хода на производството е нямало изразено становище как се възприема от административния орган, нито в оспорения административен акт се съдържа еднозначен отговор защо депозираните възражения на участника не се уважават. При тези съображения съдът е отменил административния акт в частта му по т. 2. Решението е валидно, допустимо и правилно. Страните не спорят за фактическите установявания, направени от първоинстанционния съд. Предмет на съдебна проверка от настоящата инстанция е обстоятелството дали заплатеният депозит за участие в търга, заплатен от ответника, е законосъобразно задържан. Вярно е, че съобразно чл. 50, ал. 2 от ППЗДС депозитът не се връща на участник, който е определен за спечелил търга, но откаже да заплати предложената от него цена. Следва обаче да се има предвид, че този елемент от фактическия състав следва да се приложи само в случай, че административното производство е проведено законосъобразно. Правилото на чл. 12, ал. 1 от АПК изрично предвижда, че органите са длъжни да осигуряват откритост, достоверност и пълнота на информацията в административното производство. Безспорно установено по делото е, че предметът на тръжната процедура не е бил определен прецизно с оглед направените допълнителни измервания (протокол 7 л. 173-175 от делото) като протоколът е подписан от представителите на продавача без възражения. Неоснователно твърдението на касатора, че в протоколът не било посочено на какво се дължи разликата между действителното състояние на имота и тръжната документация, в какво се изразява разликата относно квадратура, поставена ограда, брой шахти и пр. не било посочено какви били причините за констатираните несъответствия и пр. Т.е. твърди се, че тези обстоятелства следвало да установи купувачът. Следва да се отбележи, че конкретните параметри по несъответствието на имота са детайлизирани след извършено геодезично контролно трасиране, като резултатите от него са били представени на решаващия орган, но не са били обсъдени. Извън посоченото дори и да е имало липса на конкретни параметри на несъответствията, а такава няма, то самото наличие на несъответствия е нарушения на принципа на чл. 12, ал. 1 от АПК. Освен това задължението за установяване на несъответствие в предмета на процедурата не следва да се вмени на купувача, както твърди касаторът, а на водещия производството орган, съобр. правилото на чл. 9, ал. 4 от АПК, съобразно който административният орган осъществява процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на производството. Предвид изложеното се споделят доводите на първоинстанционния съд, че необсъждането в обжалвания акт на констатираните различия в реалното състоянието на имота-предмет на търга, и описанието му в тръжната документация, като безспорна причина, поради която не е заплатена разликата между достигнатата продажна цена и внесеният депозит, при добросъвестност на участника може да бъде тълкувано като превратно упражняване на власт при издаване на оспорената заповед, което съставлява самостоятелно отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 5 от АПК. Неправомерното поведение, изразяващо се в незаконосъобразно започнала и проведена процедура не може да доведе до правомерно черпене на права чрез приложението на чл. 50, ал. 2 от ППЗДС. Налага се извод, че не са налице твърдяните от касатора пороци на съдебния акт, а решението на съда, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъдят сторените и доказани по размер разноски в размер 1 500 (хиляда и петстотин) лева, платими от касатора. Предвид направеното възражение за прекомерност на разноските и с оглед сложността на спора, процесуалната активност на страните предвид представянето на писмени бележки и участие в съдебно заседание, размерът на присъденото възнаграждение не следва да бъде редуциран. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо от Административнопроцесуалния кодекс Върховният административен съд, четвърто отделение Производството се развива по реда на чл. 208и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на отбраната срещу решение 111 от 22.03.2021 г. по адм. д. 765/2020 г. по описа на Административен съд Стара Загора в частта му, с която негова заповед ЗС-187/12.11.2020 г. в частта ѝ по т. 2, е отменена и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при дадени указания от съда по тълкуване и прилагане на закона. Касаторът, в касационната жалба и в съдебно заседание чрез юрк. Петрова, излага съображения за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и излага подробни съображения. Иска се отмяна на съдебния акт в оспорената част и постановяване на решение по същество на спора, с което оспорването срещу сочения административен акт в обжалваната част да бъде отхвърлено. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност досежно претендираните от ответника разноски. Ответникът Кънстракшън енд рипеър ЕООД, редовно призован, в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез адв. Икономов, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият тричленен състав на ВАС намира подадената касационна жалба за процесуално допустима, като подадена от лице за което обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. На 23.09.2020 г. представители на министерство на отбраната и дружеството са провели контролно замерване на имота като разминаванията са били потвърдени. В последствие е издадена обжалваната заповед ЗС-187/12-11-2020 г. на министъра на отбраната. В частта ѝ по т. 1 е заповядано тръжната процедура да се прекрати. С т. 2 от заповедта е заповядано да се задържи внесения депозит в размер на 461 080 лв. на осн. т. 13.2. от тръжните условия. Жалбата срещу административния акт в частта по т. 1 е била оттеглена, поради което съдът я е оставил без разглеждане в тази ѝ част, а съдебното решение в прекратителната му част, е влязло в сила като необжалвано. По отношение на законосъобразността на заповедта, касателно т. 2 съдът е изложил от правна страна, че посоченото правно основание относно т. 2 на заповедта е нормата на чл.50, ал.2 от ППЗДС (възпроизведена в т.13.2 от условията за провеждане на търга), според която депозитът не се връща на участник, който е определен за спечелил тъpгa, нo откаже дa заплати предложената от него цена. Прието е, че необсъждането в акта на констатираните различия в реалното състоянието на имота-предмет на търга и описанието му в тръжната документация като безспорна причина, поради която не е заплатена разликата между достигнатата продажна цена и внесеният депозит, при добросъвестност на участника може да бъде тълкувано като превратно упражняване на власт при издаване на оспорената заповед. В подкрепа на този извод е изложено, че ППЗДС предвижда задържане на депозита само в хипотезите на чл. 47, ал. 3 и чл. 50, ал. 1 и ал. 2 от ППЗДС, които касаят неоправдано бездействие на участника. В настоящия случай жалбоподателят, още в срока за заплащане на цената, се е позовавал на обективни обстоятелства, които според него не са му били известни при участието в търга, опорочават го и налагат връщане на платения от него депозит. По това негово оплакване в хода на производството е нямало изразено становище как се възприема от административния орган, нито в оспорения административен акт се съдържа еднозначен отговор защо депозираните възражения на участника не се уважават. При тези съображения съдът е отменил административния акт в частта му по т. 2. Решението е валидно, допустимо и правилно. Страните не спорят за фактическите установявания, направени от първоинстанционния съд. Предмет на съдебна проверка от настоящата инстанция е обстоятелството дали заплатеният депозит за участие в търга, заплатен от ответника, е законосъобразно задържан. Вярно е, че съобразно чл. 50, ал. 2 от ППЗДС депозитът не се връща на участник, който е определен за спечелил търга, но откаже да заплати предложената от него цена. Следва обаче да се има предвид, че този елемент от фактическия състав следва да се приложи само в случай, че административното производство е проведено законосъобразно. Правилото на чл. 12, ал. 1 от АПК изрично предвижда, че органите са длъжни да осигуряват откритост, достоверност и пълнота на информацията в административното производство. Безспорно установено по делото е, че предметът на тръжната процедура не е бил определен прецизно с оглед направените допълнителни измервания (протокол 7 л. 173-175 от делото) като протоколът е подписан от представителите на продавача без възражения. Неоснователно твърдението на касатора, че в протоколът не било посочено на какво се дължи разликата между действителното състояние на имота и тръжната документация, в какво се изразява разликата относно квадратура, поставена ограда, брой шахти и пр. не било посочено какви били причините за констатираните несъответствия и пр. Т.е. твърди се, че тези обстоятелства следвало да установи купувачът. Следва да се отбележи, че конкретните параметри по несъответствието на имота са детайлизирани след извършено геодезично контролно трасиране, като резултатите от него са били представени на решаващия орган, но не са били обсъдени. Извън посоченото дори и да е имало липса на конкретни параметри на несъответствията, а такава няма, то самото наличие на несъответствия е нарушения на принципа на чл. 12, ал. 1 от АПК. Освен това задължението за установяване на несъответствие в предмета на процедурата не следва да се вмени на купувача, както твърди касаторът, а на водещия производството орган, съобр. правилото на чл. 9, ал. 4 от АПК, съобразно който административният орган осъществява процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на производството. Предвид изложеното се споделят доводите на първоинстанционния съд, че необсъждането в обжалвания акт на констатираните различия в реалното състоянието на имота-предмет на търга, и описанието му в тръжната документация, като безспорна причина, поради която не е заплатена разликата между достигнатата продажна цена и внесеният депозит, при добросъвестност на участника може да бъде тълкувано като превратно упражняване на власт при издаване на оспорената заповед, което съставлява самостоятелно отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 5 от АПК. Неправомерното поведение, изразяващо се в незаконосъобразно започнала и проведена процедура не може да доведе до правомерно черпене на права чрез приложението на чл. 50, ал. 2 от ППЗДС. Налага се извод, че не са налице твърдяните от касатора пороци на съдебния акт, а решението на съда, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъдят сторените и доказани по размер разноски в размер 1 500 (хиляда и петстотин) лева, платими от касатора. Предвид направеното възражение за прекомерност на разноските и с оглед сложността на спора, процесуалната активност на страните предвид представянето на писмени бележки и участие в съдебно заседание, размерът на присъденото възнаграждение не следва да бъде редуциран. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо от Административнопроцесуалния кодекс Върховният административен съд, четвърто отделение