Решение № 10339 от 24.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6030/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на общински съвет Върбица, чрез адв. Геронтиев, против решение 528 от 04.04.2025 г. по адм. дело 104/2024 г. на Административен съд Шумен, с което е отменено решение 12 по протокол 7 от 16.02.2024г. на същия административен орган и преписката е върната на органа за ново произнасяне съобразно дадените указания. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата против решението на общинския съвет да бъде отхвърлена. Претендира направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции и прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът С. Г. Д., чрез адв. Бъчварова, оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Страната не претендира разноски, но прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от касатора адвокатско възнаграждение. Ответникът министър на земеделието и храните не оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и доказателствата по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Адмнистративен съд Шумен е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. По делото е установено, че заявителят Д. въз основа на нот. акт 110, нот. дело 1208/ 2007 г. фигурира в КРНИ като собственик на две складови бази и сграда за енергопроизводство с идентификатори съответно 12766.79.161.1, 12766.79.161.2 и 12766.79.161.3, находящи се в ПИ с идентификатор 12766.79.161 по КККР на гр. Върбица, с трайно предназначение горска и начин на трайно ползване за курортен хотел, почивен дом, собственост на Министерство на земеделието. За имота няма одобрен ПУП. Съгласно ОУП на гр. Върбица, одобрен с решение 5/ 28.12.2023г. на общински съвет Върбица, имотът попада в устройствена зона за рекреационнни дейности (Ок). Представеното от заявителя задание включва обосновка на необходимостта от изработването на плана и информация за съществуващото положение и предвижда изработване на ПУП- ПЗ за имота и отреждането му за складови и обслужващи дейности при съобразяване с устройствената зона по ОУП. Според проекта застрояването е ниско, с ограничителни линии, при определени устройствени показатели. Същото е съобразено с преминаващите през имота комуникации. Заявлението на Д. с искане да се разреши изработване ПУП- ПЗ за ПИ с идентификатор 12766.79.161 съобразно представеното задание, е разгледано от общински съвет Върбица, който след отрицателно становище на главния архитект на общината, се произнася с решение 12 по протокол 7 от 16.02.2024г., с което отказва да разрешени изработване на ПУП- ПЗ за имота, по съображения, че предназначението на имота по представения проект противоречи на устройствената зона по ОУП, както и че имотът се използва за отглеждане на животни и в него е извършено незаконно строителство, премахнато към момента. При тези факти крайният извод на Административен съд Шумен за отмяна на решение 12 по протокол 7 от 16.02.2024г. на общински съвет Върбица и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне по заявлението на Д., съобразно дадените указания, е правилен. Както първоинстанционният съд законосъобразно приема, производството по чл. 124а и сл. ЗУТ е предварителен етап, при който се преценяват допустимостта на искането съгласно чл. 124а, ал. 5 ЗУТ и на устройствената процедура, като се определят териториалния обхват на разработката, вида задачите, целите на проекта, и се одобрява заданието по чл. 125, ал. 1 ЗУТ. В случая при съобразяване с мотивите в решението на общинския съвет, съставът на административния съд достига до правилния извод, че отказът да се разреши изработването на ПУП ПЗ по заявлението на Д., е незаконосъобразен. Както решаващият съд правилно отбелязва, отреждането на имота за складови и обслужващи дейности не противоречи на ОУП на гр. Върбица. Според общия устройствен план имотът, предмет на разработката, попада в устройствена зона за рекреационни дейности курорт Ок, в която е допустимо израждане на обекти за стопанско и инфраструктурно обслужване като складове, трансформаторни постове, електроподстанции и др. (чл. 28, ал. 1, т. 7 от Наредба 7/ 2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони). Разработката се отнася за първоначален подробен устройствен план, с който ще се определи конкретното предназначение за поземления имот (чл. 8 ЗУТ), а при застрояване с влязъл в сила ПУП е допустима промяна на предназначението на територията и на поземления имот (чл. 9, ал. 2 ЗУТ). Заключението на административния съд, че съображенията, свързани с премахнати незаконни строежи и с фактическото ползване на имота, са извън предмета на административното производство, също следва да бъдат споделени. Тези обстоятелства не се обхващат от дължимата в производството по чл. 124а и сл. ЗУТ преценка, поради което не могат да обосноват законосъобразност на решението на общинския съвет. Доводите на касационния жалбоподател за несъответствие на представеното задание с изискванията на чл. 125, ал. 2 ЗУТ и за липса на активна легитимация на заявителя, не следва да бъдат обсъждани, тъй като такива съображения в решението на общинския съвет не са изложени. Законосъобразността на административния акт се преценява въз основа на мотивите, обосноваващи взетото от органа решение. Тези мотиви не могат да бъдат допълвани или изменяни в хода на съдебния процес, а още по- малко с касационната жалба. С оглед изложеното съставът на Върховния административен съд, второ отделение, намира, че не са налице основания за отмяна на решението на Административен съд Шумен. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,