Решение № 4420 от 29.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6916/2010 г.

Решение № 4420 от 29.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6916/2010 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Мариета Трошева, в качеството й на процесуален представител на Георги Иванов Иванов, управител на "ЕКО КЛИМА 11" ЕООД срещу решение № 323 от 31.03.2010 г., постановено по адм. дело № 433 по описа за 2009 г. на административния съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № 6600-0428/Б от 16.03.2009 г. на началника на митница Бургас относно определено вносно митническо задължение: мито в размер на 21 056,81 лв. и ДДС в размер на 4 210,96 лв. и лихва за забава. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушаване на материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се да бъде отменено решението, като се постанови решение по съществото на спора и се присъдят направените по делото съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - началникът на митница Бургас не ангажира становище по нея. Заинтересованата страна - НАП - гр. София също не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително касационно основание, и с оглед разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК, а разгледана по същество е основателна. Предмет на обжалване пред административния съд е било № 6600-0428/Б от 16.03.2009 г. на началника на митница Бургас, с което на дружеството е определено вносно митническо задължение: мито в размер на 21 056,81 лв. и ДДС в размер на 4 210,96 лв. и лихва за забава, на основание чл. 201 (1)а от МК, във връзка с чл. 214 от МК. За да постанови обжалваното решение съдът е приел от фактическа страна, че с ЕАД № 1000/4-20494 от 3.10.2006 г. дружеството е оформило внос от Испания на 914 колета климатични машини - сплит системи изпарители и кондензатори, като е представен сертификат ЕUR. 1 № А 0335580 F. M. На основание чл. 32 от Протокол № 4 към Европейското споразумение за асоцииране, от митница Бургас е изискана последваща проверка на сертификата ЕUR. 1 по повод възникнало съмнение относно произхода на стоката, поради липса на индикация затова върху опаковката. Последното обстоятелство, съдът е приел за установено от протокол за извършена проверка от мобилна митническа група № 2205 от 4.10.2006 г. Във връзка със запитването е получен отговор от 11.03.2009 г. на испанските митнически власти за допълнителна проверка на произхода на стоките от Испания, от който съдът е приел за установено, че при извършване на съответните проверки, не е открито оправдание за преференциален произход на стоките по сертификат ЕUR. 1 № А 0335580 F. M. При така установеното съдът е приел, че обжалваното решение е издадено в предвидената от закона писмена форма, от компетентен орган и при издаването му не са допуснати нарушения на процесуалноправните разпоредби, същото е мотивирано и не противоречи на материалноправните разпоредби на закона. До този извод съдът е стигнал като е приел, че като упражнява правомощията си по чл. 32 от протокол № 4 и чл. 84, ал. 1 от ЗМ, митническите органи са извършили проверка на достоверността на представения при вноса документ за произход. Испанските митнически власти са упражнили правомощията си по чл. 32, т. 3 от Протокол № 4 и в резултат на извършената от тях проверка са констатирали, че провереният сертификат № А 0335580 F. M., не може да се счита за основание за преференциален внос, понеже стоките не отговарят на изискванията за преференциално третиране. Писмото от испанските митнически власти съдът е приел, че представлява официален удостоверителен документ, който притежава материална доказателствена сила, която обвързва фактите, предмет на удостоверителното волеизявление, като от жалбоподателят не са ангажирани доказателства за опровергаване на неговото съдържание Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. По делото няма спор по фактите, като от доказателствата се установява, че задълженото лице е извършило внос на стока, за която е представило сертификат за преференциален произход на стоката, издаден от търговско дружество със седалище в Испания. Представена е и фактура, издадена от испанското търговско дружество, № BG-2006В-23 от 25.09.2006 г., в която изрично е посочено, че износителят на продуктите, обхванати от настоящия документ декларира, че освен ако това изрично не е указано, стоките са с испански преференциален произход. В представения при вноса и приет по делото сертификат ЕUR. 1 № А 0335580 F. M., също е посочено, че стоките произхождат от Испания. Основанието на митническите органи за извършване на проверка на достоверността на представения при вноса документ за произход е, че върху стоката и опаковката липсва индикация за произход, установено от протокол за извършена проверка от мобилна митническа група № 2205 от 4.10.2006 г. Съгласно чл. 24 от ЗМ, стоките пренасяни през държавната граница на Р. България подлежат на облагане с мита, които се определят от митническата тарифа на страната. Съгласно чл. 26, ал. 2 в нея могат да са включени преференциални тарифни мерки, предвидени в споразумения, по които България е страна. С разпоредбата на чл. 11, т. 1 от Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и Р. България, ратифицирано със закон, в сила от 1.02.1995 г., е създаден преференциален режим за внос на стоки с произход от Общността. В чл. 16 на приетия в изпълнение на Споразумението протокол № 4 е посочено, че продуктите, с произход от Общността се възползват от преференциалния режим при представяне на сертификат за движение EUR. 1 или в случаите, посочени в чл. 21, т. 1, при декларация, изготвена от износителя върху фактура или всякакъв друг търговски документ. При вноса митническата декларация е била оформена съгласно изискванията на чл. 68 от ЗМ и на основание чл. 69 от същия е била приета от митническите органи чрез съответните компетентни митнически органи. С цел избягване заобикалянето на мита Европейските общности и техните страни-членки и Р. България са приели в протокол № 4 правила за издаване, валидност, съхраняване на документите и доказателствата за произход. Установени са и разпоредби за административно сътрудничество. Съобразно правомощията си по чл. 32 от ЗМ, митническите органи са извършил проверка на достоверността на така представения документ за произход. Испанските митнически власти в отговор на отправеното им запитване са изпратили писмо от 2.02.2009 г., от чието съдържание не може да бъде установено дали са упражнили правомощията си по чл. 32, т. 3 от протокол № 4, дали е извършена от тях проверка при износителя, както и въз основа на какви процесуални действия са стигнали до извода, че "не бе открито оправдание за преференциален произход на стоките по Сертификат ЕUR. 1 № А 0335580 F. M.", който е предмет на проверката. Така както е прието, че издаденият от испанските митнически власти документ е официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, изготвен от длъжностно лице в кръга на службата му по установената форма и ред и съставлява годно доказателство за извършените от него действия, но не съдържа ясна и конкретна информация, която категорично да опровергае данните от другия официален документ - сертификат ЕUR. 1 № А 0335580 F. M. Настоящият касационен състав на Върховния административен съд, първо отделение, намира, че са налице достатъчно доказателства за произход на стоката от Испания, който в конкретния случай е основният спорен въпрос. По делото са събрани непротиворечиви данни, както и доказателства, неоспорени като официални и частни документи от страна на митническите органи, от които се установява еднозначно този факт. Съгласно чл. 35, т. 5 от протокол 4 към Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и Р. България митническите органи, изискали проверката, се информират за резултатите от тази проверка във възможно най-кратки срокове. Тези резултати трябва ясно да посочват дали документите са автентични и дали въпросните продукти могат да бъдат считани за продукти с произход от Общността, от България или от една от другите страни, посочени в чл. 3 и чл. 4, и дали изпълняват другите изисквания на този протокол. В конкретния случай не може да се приеме, че в отговора на испанските митнически власти се съдържа ясен отговор, че продуктите не могат да бъдат считани за продукти с произход от Общността. Посоченото, че "не бе открито оправдание за преференциален произход на стоките по Сертификат ЕUR1 № А 0335580 F. M." не налага извода, че процесният сертификат и експортната фактура № BG-2006В-23 от 25.09.2006 г. са неавтентични, както изисква кумулативно цитираната т. 5 от чл. 35 от протокол № 4, поради което е основателен доводът в тази насока в касационната жалба. Установеното в протокол за извършена проверка от мобилна митническа група № 2205 от 4.10.2006 г., че върху стоката и опаковката липсва индикация за произход е в съответствие с изявлението на доставчика-продавач в транспортна фактура № BG-2006В-23 от 25.09.2006 г. В нея испанското търговско дружество изрично е посочило, че износителят на продуктите, обхванати от настоящия документ декларира, че освен ако това изрично не е указано, стоките са с испански преференциален произход. Обжалваното решение следва да бъде отменено и понеже спорът е изяснен от фактическа страна следва да се постанови решение по съществото му. (в този смисъл решение № 2664 от 22.02.2011 г. по адм. дело № 6913 по описа за 2010 г. на ВАС, първо отделение, на настоящия съдебен състав). Изричната претенция на пълномощника на касатора за присъждане на разноски, следва да бъде уважена, като ответникът бъде осъден да заплати сумата от 161.50 лв., заплатена държавна такса. Доказателства за уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение не са представени, поради което и не следва да бъде присъждано. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,