Решение № 14910 от 15.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3078/2011 г.

Решение № 14910 от 15.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3078/2011 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП срещу решение № 36/11.01.2011 г., постановено по адм. дело № 2369/2010 г. по описа на Варненския административен съд, с което е отменен РА № 030900856/12.06.2009 г., издаде от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 431/17.08.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна в частта, в която на ЕТ "Боян Ангелов Бончев" - гр. Вълчи дол са определени данъчни задължения за ДДС в размер на 122 496,73 лв., вследствие непризнато право на приспадане на данъчен кредит за периода - месеците юли, октомври и ноември 2008 г. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът не е следвало да кредитира съдебно-агротехническата експертиза, тъй като вещото лице е използвало данни само по фактури за извършване на агротехнически мероприятия, като "услуги пшеница 2008/2009 г. по опис", "жътва пшеница", фактури за петролни продукти, "услуга-оран 2009 г. ", фактури за торове и др. Касаторът се оплаква, че не са обсъдени доказателствата, не е показан начина, по който експерта е достигнал до изводите в експертизата си. Твърди, че в процесния случай е налице основанието по чл. 70, ал. 5 ЗДДС за непризнаване правото на приспадане на данъчен кредит за извършени доставки между свързани лица на цена, представляваща пазарната цена на услугите, определена съобразно методите по Наредба № Н-9/14.08.2006 г. Подробни съображения са изложени в касационната жалба, която в голямата си част представлява преразказване на установените факти и обстоятелства в ревизионното производство. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу ревизионния акт, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 899,93 лв. Ответникът по касационната жалба ЕТ "Боян Ангелов Бончев" - гр. Вълчи дол чрез процесуалния си представител адв. Балкански я оспорва и моли да се остави в сила като правилно първоинстанционното решение, тъй като не е налице неправомерно начисляване на ДДС по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Подробни съображения са развити в представените писмени бележки. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба, тъй като от анализа на доказателствата не се установява връзката между набраните разходи и цените, представени с процесните фактури. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Делото за втори път е на касационно обжалване пред ВАС, I отделение. Първоначално с решение № 9672/12.07.2010 г. по адм. дело № 3193/2010 г. тричленен състав на ВАС, I отделение е отменил решение № 2230/23.12.2009 г. по адм. дело № 2458/2009 г. на Варненския административен съд. С последното е бил отменен РА № 030900856/12.06.2009 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 431/17.08.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна в частта, в която на ЕТ "Боян Ангелов Бончев" от гр. Вълчи дол са определени данъчни задължения за ДДС в размер на 122 496,73 лв., вследствие непризнато право на приспадане на данъчен кредит за периода - месеците юли, октомври и ноември 2008 г. При отмяната на първоинстанционното решение ВАС, I отделение е върнал делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Според касационната инстанция съдът неправилно е приел, че пазарната цена на процесните услуги е в размер на 850 382 лв., от което е извел извода, че процесните доставки са осъществени по пазарни цени съгласно изискването на чл. 27, ал. 3, т. 1 ЗДДС. Според ВАС, I отделение разпоредбата на чл. 27, ал. 3, т. 1 ЗДДС установява императивно, че при сделки между свързани лица данъчната основа за целите на данъчното облагане е пазарната цена на стоките или услугите. Направен е извод от касационната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 27, ал. 3, т. 1 ЗДДС, че ревизираното лице, което е осъществило доставката със свързано лице трябва да докаже, че тези сделки са осъществени по пазарни цени, за да има право на данъчен кредит, съответстващ на размера на начисления по доставките данък върху данъчна основа, която е пазарната на стоката или услугата. ВАС, I отделение е дал указания при новото разглеждане на делото съдът да назначи нова съдебно-агротехническа експертиза, която да даде заключение за пазарните цени на процесните услуги по метода на сравнимите неконтролирани цени или друг регламентиран метод при спазване изискванията на Наредба № Н-9/14.08.2006 г. Освен това дадени са указания първоинстанционният съд да укаже на страните по делото да представят доказателства за осъществени неконтролирани сделки между несвързани лица при съпоставими условия и през същия период, като контролираните. При новото разглеждане състав на Варненския административен съд отново е отменил РА № 030900856/12.06.2009 г. Съдът е приел за безспорно, че агротехническите мероприятия реално са извършени, както и че с протоколи за извършената работа от 31.07.2008 г. и 29.11.2008 г. страните по доставките са постигнали съгласие за окончателната цена по договора - 988 240 лв. За безспорно е прието от съда и обстоятелството, че страните по доставките са свързани лица по аргумент от § 1, т. 3, б. "е" от ДР на ДОПК, тъй като Боян Бончев е съдружник в "Агро Резерв" ООД с капитал в размер на 555 800 лв. Първоинстанционният съд е назначил и изслушал съдебно-агротехническа услуга, от заключението на която се установявало, че пазарната цена на незавършеното производство на културата пшеница е 42,57 лв./дка, а цената на услугата на производство е 166,28 лв./дка За царевицата стойностите са както следва: 14 лв./ дка, съответно 74,63 лв./дка; за слънчогледа - 12 лв./дка, съответно61,14 л./дка и на ечемика - 41,37 лв./дка, съответно 160,28 лв./дка. Съдът е приел, че вещото лице и извършило сравнителен анализ на сделки между други търговци за културите слънчоглед, пшеница и царевица - Приложение № 1 от заключението. В тази връзка съдът е обсъдил, че според експертизата цената за културата ечемик е определена посредством сравнителен метод с данните за културата пшеница, поради това че не са налице данни за извършени сделки с предмет ечемик и научно доказаните отклонения при сеитбената и добивната норми. Въз основа на заключението съдът е отбелязъл, че при извършване на прости аритметични операции определя цената на незавършеното производство на процесните култури, както следва: ечемик - 62 133,60 лв. - 240 724,53 лв.; царевица - 15 007,02 лв. - 79 998,14 лв.; слънчоглед - 33 669,60 лв. - 171 546,61 лв. и пшеница - 89 602,61 лв. - 349 991,13 лв. Според съда общият размер на фактурираните агротехнически услуги е 988 240 лв., а пазарната цена според заключението на вещото лице възлиза на 1 042 673,24 лв., поради което е прието в обжалваното съдебно решение, че не е налице отклонение на стойността на фактурираните услуги от определената пазарна цена. Обжалваното решение е правилно постановено. По делото няма спор между страните за реалността на процесните доставки, т. е. приходните органи признават, че такива реално са осъществени. Няма спор, че страните по доставките са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3, б. "е" от ДР на ДОПК. Относно понятието "пазарна цена", следва да се има предвид дефиницията, дадена в § 1, т. 8 от ДР на ДОПК, която представлява сумата без ДДС, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани. По отношение на методите на определяне на пазарната цена правилно и приходните органи и съдът са се позовали на Наредба № Н-9/14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени, издадена от министъра на финансите, като към тази наредба препраща § 1, т. 10 от ДР на ДОПК. От доказателствата по делото и най-вече от назначената нова съдебно-агротехническа експертиза, съобразно указанията на първата касационна инстанция, дадени с отменителното решение № 9672/12.07.2010 г. по адм. дело № 3193/2010 г. първоинстанционният съд е установил, че пазарната цена на процесните доставки по фактурите, издадени от "Агро-Резерв" ООД на ЕТ "Боян Ангелов Бончев" не е в отклонение в сравнение с други сделки между несвързани лица. При първоначалното разглеждане на делото първоинстанционният съд се е позовал на съдебно-агротехническа експертиза, която обаче е дала пазарна цена на незавършеното производство и разходите за вложени материали и извършени агротехнически мероприятия по дадени оферти, а не по реални сделки между несвързани лица. Именно това е дало повод на касационната инстанция да отмени първоинстанционното решение и да върне делото за ново разглеждане. Новата съдебно-агротехническа експертиза е дала пазарна цена за реални сделки между несвързани лица, използвайки метода на сравнимите неконтролирани цени по смисъла на чл. 18 от Наредба № Н-9/14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени, издадена от министъра на финансите. От експертизата е установено, че процесните доставки между свързани лица не са извършени при условия, отличаващи се от условията между несвързани лица, тъй като стойността на процесните доставки е в размер на 988 240 лв., а съобразно заключението на вещото лице е 1 042 673,24 лв. Вещото лице е пояснило, че стойността на стоките и услугите са в допустимите граници, поради което не се налага корекция. Единствено според експерта е налице отклонение с 13% относно разходите за реализация при пшеницата, но при условие, че е налице само един аналог, не може да се направи точен извод с оглед на това, че е възможно да има по-висока цена на торове, препарат, на труд, на застраховка и др. съпътстващи производството мероприятия. Касаторът възразява срещу заключението на съдебно-агротехническата експертиза, което на практика представлява оспорването й, а това е недопустимо пред касационната инстанция, както многократно е изтъквал ВАС в своите съдебни актове. Касаторът не е поискал от първоинстанционният съд ндопускането на тройна експертиза или поставянето на допълнителни задачи на вещото лице, нито е ангажирал относими писмени доказателстав, с което да обори констатациите на вещото лице, поради оплакването, че съдът не е следвало да се позовава на експертизата е неосонвателно. С оглед гореизложеното направеният извод от първоинстаницонният съд, че не е налице отклонение от пазарните цени по процесните доставки, поради което ДДС не е начислен неправомерно съгласно чл. 70, ал. 5 ЗДДС, тъй като се касае за данък по реално осъществени доставки на пазарни цени, неотличаващи се от условията на идентични или сходни доставки между несвързани лица. Следователно, законосъобразен е извода на решаващият съдебен състав, че приходните органи незаконосъобразно са отказали правото на приспадане на данъчен кредит на ревизирания субект по доставки, които реално са осъществени и данъкът е начислен, поради което и данъчният кредит е дължим на основание чл. 69, ал. във връзка с чл. 68, ал. 1 ЗДДС. Предвид изложеното дотук настоящата касационна съдебна инстанция счита, че обжалваното решение не страда от пороците, визирани в касационната жалба и затова следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Въпреки изхода на делото и направеното искане от адв. Балкански, разноски на ответника по касационната жалба не се присъждат, тъй като няма данни такива да са направени за производството пред ВАС, I отделение. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,