Решение № 5616 от 24.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11180/2013 г.

Решение № 5616 от 24.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11180/2013 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жаба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП срещу решение № 1636/21.06.2013 г., постановено по адм. дело № 4154/2012 г. по описа на Варненския административен съд в частта, в която е отменен РА № 181100673/11.05.2011 г., издаден от старши инспектор по приходите, потвърден с решение № 465/12.08.2011 г. на директора на същата дирекция за увеличен финансов резултат на ЕТ "Тиризис-Димитър Павлов" - с. Българево, Област Добрич за 2007 г. със сумата 9 261 лв. и в частта за установени допълнителни задължения по ЗДДС в размер на 39 147,75 лв. главница и 14 752,01 лв. лихви за данъчен период на месец март 2008 г. Релевират се от касатора оплаквания за неправилност на решението в обжалваните му части поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В частта за увеличения финансов резултат касаторът твърди, че неправилно съдът е приел, че то касае приходите. Твърди се, че спорната сума от 9 261 лв., с която е преобразуван финансовия резултат за 2007 г. представлява осчетоводен разход в гр. 60 в баланса на предприятието и това е балансовата стойност на продаден през 2006 г. актив - лек автомобил "Опел Фронтера". В частта по ЗДДС касаторът твърди, че неправилно съдът е отменил ревизионния акт, приемайки че не е следвало да се извършва корекция на ползвания от търговеца данъчен кредит на основание чл. 79, ал. 1 във връзка с ал. 6 и чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС за извършени СМР, вложени в обект, представляващ съпружеска имуществена общност (СИО). Касаторът е изложил подробно фактите по делото в тази му част и те са безспорни, че е ползван данъчен кредит и за э част от СИО, което според касатора представлява безвъзмездна доставка при построяване на обекта, без да получава насрещна престация - аргумент от чл. 9, ал. 3, т. 1 ЗДДС. Позовава се на съдебна практика - решения по адм. дела № 230/2010 г. и № 4251/2012 г. на ВАС, I отделение. Иска отмяна на решението в обжалваните му части и отхвърляне жалбата на едноличния търговец срещу ревизионния акт, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба ЕТ "Тиризис-Димитър Павлов" - с. Българево, Област Добрич чрез процесуалния си представител адв. Живко Желев я оспорва с искане за оставяне в сила на решението в обжалваните му части. След приключване на съдебното заседание е представена писмена защита от адв. Желев. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна поради следните съображения: Делото за втори път е на разглеждане пред Върховния административен съд. С решение № 14059/08.11.2012 г., постановено по адм. дело № 772/2012 г. на Върховния административен съд, VIII отделение е отменено решение № 2809/28.11.2011 г. по адм. дело № 3216/2011 г. по описа на Варненския административен съд в частта, в която е отхвърлена жалбата на ЕТ "Тиризис-Димитър Павлов" срещу РА № 181100673/11.05.2011 г. в частта за увеличения финансов резултат със сумата 9 261 лв. за 2007 г. и извършената корекция на основание чл. 79, ал. 1 ЗДДС за месец март 2008 г. и са установени допълнителни задължения по ЗДДС в размер на 39 147,75 лв. главница и 14 752,01 лв. лихви. За да отмени в тези части първоинстанционното решение съставът на ВАС, VIII отделение приел, че в частта по ЗКПО съдът не е изложил мотиви за основанието да приеме наличие на приход през текущия данъчен период 2007 г. при данни за отчисляване на автомобила през предходен период. Според касационният съдебен състав налице са били данни по справката от КАТ - гр. Добрич, че автомобилът е зачислен в КАТ - гр. Пловдив с променена регистрация, което предполага наличие на договор, който не е събран като доказателство по делото. В частта относно корекцията по чл. 79, ал. 1 ЗДДС касационният съдебен състав е приел, че съдът е възпроизвел фактическата обстановка, описана в решението на данъчния директор и правните му извод, без да се отговори на наведените от жалбоподателя доводи. Въз основа на това, че съдебното решение не съдържа собствени мотиви, касационният съд е отменил решението и го е върнал за ново разглеждане и в тази част. При новото разглеждане на делото от Варненския административен съд за да отмени ревизионния акт в частта по ЗКПО за 2007 г. първоинстанционният съд е приел, че неправилно приходните органи са коригирали в посока увеличение на финансовия резултат на едноличния търговец, отнасяйки за 2007 г. приход от 9 261 лв. от продажба на лек автомобил, "Опел Фронтера". Съдът се е позовал на чл. 4, ал. 1, т. 1 ЗСч и затова е счел, че приходът от продажба е следвало да бъде отнесен към 2006 г., а със стойността му тогава е следвало да бъде увеличен финансовия резултат за тази година, а не за 2007 г. В частта по ЗДДС за месец март 2008 г. решението на съда за отмяна на ревизионния акт е мотивирано с това, че не е следвало приходните органи да извършват корекция по чл. 79, ал. 1 ЗДДС на ползвания данъчен кредит за извършените СМР през посочения данъчен период, отнасяйки тези услуги като безвъзмездна доставка към момента на издаване на констативния нотар. акт № 133/10.03.2008 г. За незаконосъобразно е прието от съда обвързването на доставката с издаването на нотариалния акт, тъй като последният не създава режим на собственост, а само манифестира вече възникнала такава. Според съда противен извод би означавал, че при неснабдяване с констативен нотариален акт (действие, което според съда не е задължително) установената по-горе безвъзмездна доставка не би била осъществена. Затова съдът е направил извод, че неоснователно е позоваването в ревизионния акт на чл. 79, ал. 1 ЗДДС, тъй като фактите по делото не изпълват нейната хипотеза - липсва изискуемо използване на услугите впоследствие за доставки, за които не е налице право на данъчен кредит. В обжалваното решение е прието, че неправилното определяне на данъчния период, в който са определени задълженията по ЗДДС, води до незаконосъобразност на ревизионния акт в тази му част и е основание за неговата отмяна.. Решението в обжалваните му части е правилно в частта по ЗДДС, а неправилно в частта по ЗКПО. В частта по ЗКПО. Не се спори между страните, че е налице отписване от едноличния търговец на транспортно средство, но не са отчетени приходи от неговата продажба и затова приходните органи са преобразували финансовия му резултат в посока увеличение на основание чл. 78 ЗКПО със сумата 9 261 лв. Приетото от приходните органи намаление на активите транспортни средства е установено чрез проверка на публикувания в Търговския регистър счетоводен баланс на предприятието към 31.12.2007 г. Установено е също така по време на ревизията, че ревизирания субект през 2005 г. е внесъл лекия автомобил и със стойността на закупуването му той е заведен по с/ка 205 "Транспортни средства", а през месец септември 2006 г. автомобилът е отчислен от КАТ - гр. Добрич. В ревизионния акт е прието, че търговецът при изготвянето на баланса за 2007 г. е намалил активите си през същата година и е отписал стойността от 9 261 лв. на транспортното средство. В същото време е установено, че автомобилът е продаден, но не са отчетени приходи от тази продажба и затова финансовия резултат за 2007 г. е увеличен с 9 261 лв. Категорично е установено по делото, че автомобилът е продаден през септември 2006 г., поради което през същата година е следвало да бъде отписан, а не през 2007 г. Затова неправилно съдът е отменил в тази част ревизионния акт, приемайки че не е следвало финансовия резултат да се преобразува с посочената сума като приход. Правилно касаторът акцентира на установеното с ревизионния акт непризнаване на разход за 2007 г., като се има предвид, че автомобилът е продаден не през 2007 г., а през 2006 г. Не може да се осчетоводяват разходи без приходи, предвид основния принцип в счетоводството съпоставимост на приходи и разходи. Правилно в касационната жалба се излагат оплаквания, че с отмяната на ревизионния акт в тази му част съдът не е отчел, че търговецът е намалил финансовия си резултат за 2007 г., без в тази година да е настъпило събитие, което следва да се отрази счетоводно. След като автомобилът е продаден през 2006 г., през същата година е следвало да се отчете неговия приход. Предвид изложеното по-горе в тази обжалвана част решението на съда е неправилно и следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 1 АПК да се постанови друго решение, с което жалбата в тази част на едноличния търговец бъде отхвърлен като неоснователна. В частта по ЗДДС. Няма спор между страните по делото, че през 2003 г. по силата на договор с Община Каварна, на Димитър Павлов Василев е учредено възмездно право на строеж върху парцел V в кв. 69 с площ от 6350 кв. м., след което пред 2005 г. му е издадено строително разрешение за обект "Мотел с ресторант в с. Българево". В качеството си на ЕТ "Тиризис-Димитър Павлов" са извършени СМР на този обект, като търговецът е ползвал право на данъчен кредит за закупените необходими материали за строителството. Няма спор по делото, че през 2007 г. е издадено удостоверение от Община Каварна за въвеждане в експлоатация на обекта. За закупуваните строителни материали до въвеждането на обекта в експлоатация с удостоверение № 21/30.05.2007 г. ревизирания субект е упражнил правото на данъчен кредит. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че приходните органи не е следвало да извършват корекция по чл. 79, ал. 1 ЗДДС за данъчен период месец март 2008 г., когато е издаден констативен нотариален акт № 133/10.03.2008 г., тъй като с него не възниква данъчно събитие. Правото на собственост върху процесния обект (земята и построеното върху нея) не е възникнало с издаването на нотариалния акт, тъй като с него само се констатира придобито вече право на собственост, а не се придобива такова с него. Затова с неиздаването на констативен нотариален акт лицето не губи правото на собственост, а продължава да се легитимира като такъв. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 483, ал. 1 ГПК, която регламентира издаването на констативен нотариален акт, с който само се удостоверява възникнало право на собственост. Правилно първоинстанционният съд е приел, че е налице безвъзмездна доставка към съпругата на ревизираното лице, но възникването й като облагаема е настъпила в предходни данъчни периоди, а не през март 2008 г. Затова и настоящият касационен съдебен състав изцяло подкрепя изводите на съда, че корекцията по чл. 79, ал. 1 ЗДДС е следвало да се извърши при издаването, респ. ползването на данъчен кредит по всяка една от фактурите за материали за строителния обект. неправилно касаторът се позовава на практика на ВАС - решения по адм. дело № 230/2010 г. и № 4251/2012 г., тъй като касаят други факти и обстоятелства по възникване на правото на данъчен кредит, респ. корекцията на ползваното право. В настоящия казус, както вече се посочи не се спори, че е налице безвъзмездна доставка към съпругата на ревизирания субект и принципно ползвания данъчен кредит е подлежал на коригиране, но не в периода, в който тази корекция на основание чл. 79, ал. 1 ЗДДС е извършена с оспорения ревизионен акт. С оглед изложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че в тази част решението на съда не страда от пороците, посочени от касатора и затова като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Предвид изхода на делото и направеното искане от касатора, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 793,05 лв. на основание чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като това възнаграждение на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК е за цялото съдебно производство. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,