Решение № 13603 от 13.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1583/2016 г.

Решение № 13603 от 13.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1583/2016 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на ТП на НОИ С. З. против решение № 270 от 17.12.2015 г. на Административен съд С. З. по адм. дело № 441/2015 г. С него се отменя по жалба на Т. И. И. с адрес гр. С. Загора решение № 1040023-34/05.10.2015 г. на Директора на ТП на НОИ С. З. и потвърденото с него Разпореждане № 5812047640/12.08.2015 г. на Ръководител "ПО" при ТП на НОИ С. З. в частта за началната дата на отпускане на пенсията по чл. 74, ал. 1 КСО. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие нарушение на материалния закон-отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му. Ответникът, Т. И. И. взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Участващият в производството представител на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Т. И. И. срещу цитираното решение на директора на ТП на НОИ С. З. Възраженията са били за незаконосъобразност поради нарушение на материалния закон - чл. 94 КСО, с искане за отмяна в частта относно началната дата на отпускане на пенсията. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за основателна. Установено е от доказателствата по преписката, че с експертно решение на ТЕЛК № 1002 от 24.04.2015 г. по заявление от 26.08.2014 г. на жалбоподателя е определа 64% трайно намалена работоспособност с дата на инвалидизиране 26.08.2014 г. Също така, че на 23.06.2015 г. Т. И. е подал заявление за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, по което с разпореждане № 5812047640/12.08.2015 г. такава е отпусната считано от датата на подаване на заявлението. Съдът е приел, че вслучая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 94, ал. 1 КСО е началната дата следва да бъде определена датата на инвалидността съвпадаща с датата на подаване на заявлението до ТЕЛК за освидетелстване. Решението е правилно. Видно от приложеното експертно решение № 1002 от ТЕЛК от 24.04.2015 г. на Т. И. И. е определена 64 процента трайно намалена работоспособност с дата на инвалидизиране 26.08.2014 г. и със срок от 2 години до 01.04.2017 г. В това решение не се посочва вида и степен на увреждане в проценти до датата на постановяване на решението 24.04.2015 г. и поради това следва да се приеме, че тя е такава, определена с решението 64% от датата на инвалидизиране - 26.08.2014 г. до датата на експертното решение и до 01.04.2017 г. определени с него, освен ако не настъпят промени за в бъдеще в този срок. При това положение е спорно приложението на чл. 94 КСО относно началната дата на отпускане на пенсията като е безспорно че заявлението е извън месечният срок по чл. 94, ал. 3 но е в шестмесечния срок по чл. 94, ал. 1 КСО Административният орган е приел за начална дата датата на подаване на заявлението до ТП на НОИ 23.06.2015 г., тъй като е извън месечният срок по чл. 94, ал. 3 КСО приложим за настоящият случай. Съдът е приел за приложима разпоредбата на чл. 94, ал. 1 КСО тъй като макар и извън месечния срок по чл. 94, ал. 3 КСО заявлението е в шестмесечният срок по чл. 94, ал. 1 КСО според която началната дата е датата на придобиване на правото, а това е датата на инвалидизирането. Срокът тече считано от влизане в сила на експертното решение на ТЕЛК когато реално възниква възможността за упражняване на това право. Разрешението на съда е правилно с оглед анализа на разпоредбите на чл. 94 КСО. В случая са приложими и двете разпоредби в по благоприятният за заявителя вариант. Разпоредбата на чл. 94, ал. 1 е обща за всички пенсии, а чл. 94, ал. 3 специална за пенсиите за инвалидност, но не може да се отрече приложението и на двете разпоредби, тъй като в противен случай може да се получи правно положение в което едната или другата разпоредби създават ограничения или предимство според конкретната хипотеза, каквато не е целта на закона. Тези ограничения и предимства могат да са относно началния срок или срокът за подаване на заявление особено когато се отнася за случай на преосвидетелстване. Например е налице случай на неприложимост на разпоредбата на чл. 94, ал. 3 КСО при преосвидетелстване когато датата на заявлението до ТЕЛК/НЕЛК е преди решението, и е начална дата на отпускане на пенсията, но процентът ТНР който е основание за отпускане на пенсия инвалидност се определя едва с решението на ТЕЛК и за в бъдеще. В този случай според чл. 94, ал. 3 КСО се предвижда да се отпуска пенсия за времето преди това право да е възникнало и когато процентът ТНР е бил в нисък процент и не даващ основание за отпускане на пенсия. В такива случаи разпоредбата на чл. 94, ал. 3 КСО не е и не може да бъде специална по отношение на пенсиите за инвалидност и да изключва приложението на чл. 94, ал. 1 КСО в какъвто смисъл са и мотивите на съда в обжалваното решението. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила поради което и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК ВАС шесто отделение