Решение № 10711 от 5.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7428/2018 г.

Решение № 10711 от 5.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7428/2018 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Г. Георгиев против решение № 1698/15.03.2018 г., постановено по адм. дело № 2209/2017 г. на Административен съд - София - град. Релевират се оплаквания за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество чрез отмяна на оспорения административен акт. Ответникът - Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна Сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия оспорва основателността на жалбата. Желае обжалваното решение да се остави в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София град е отхвърлил жалба на Г. Георгиев против решение № 25 от 12.02.2008 г. на Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна Сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, с което е обявена принадлежността му към органите по чл. 1 от Закона. Съдът е приел, че решението е законосъборазно, тъй като е прието от компетентен орган, действащ в рамките на предоставената му законова компетентност, при спазване на изискванията за кворум и мнозинство при решаване. При постановяването му не са нарушени съдопроизводствените правила и материалния закон, решението съответства на целта на закона. Така постановеното решение е валидно, допустимо, но е неправилно, поради допуснати съществени нарушение на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на правните изводи и нарушение на материалния закон - основания по чл. 209, т. 3 АПК. От фактическа страна съдът е установил, че с писмо № КВ-07-0085/02-07.2007 г. на председателя на КРДОПБГДСРСБНА на основание чл. 21, ал. 2 вр. чл. 3, ал. 1, т. 3, 6, 12, 17, 22, 27 и 29 от ЗДРДОПБГДСРСБНА е изискана от Министър председателя на Република България информация за лицата заемали или заемащи публични длъжности в периода от 10 ноември 1989 г. до дата на искането. В отговор № 01-01-58 от 5.06.2007 г. от администрацията на Министерски съвет е предоставен списък на лицата, в който фигурира жалбоподателят Г. Георгиев в качеството на министър на науката и висшето образование в периода 20.12.1990 г. -8.11.1991 г. След извършена проверка на лицата по чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, за които е предоставена информация с писмо на Главния секретар на МС Комисията се е произнесла с решение № 25 от 12.02.2008 г., с което е установена и обявена принадлежност към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА на Г. Георгиев в качество на агент и секретен сътрудник. Съдът е приел, че принадлежността на касационния жалбоподател към органите по чл. 1 от закона е установена от следните документи: Копие от регистрационен дневник, номериран и прошнурован с печата на поделението на 27.07.1986 г., съдържащ 197 листа, в който под № 84034 е вписана дата на регистрацията - 18.09.1987 г., псевдоним - Й., поделение вербувало СС- 6.02.02, дата на вербовка- 3.09.1987 г. В графа "Съобщение за изключване на СС" под номер и дата на писмото е записано-вх. № 1035/90- унищожен. "Картон -Строго секретно! Образец № 4"- 1 бр., в който е записано срещу име- Г., срещу бащино име- Ф. и срещу фамилия- Георгиев. Посочена е дата на раждане, месторождение, местожителство, професия- научен работник. Под № на лично дело е посочено - 84034 в управление, отдел, отделение, районно управление- 06, 02, 02, псевдоним- "Й.", категория- Агент, Дата на вербовка - 3.09.1987 г., кой го ръководи, тел: 21-71 и подпис на ръководилия го. Уведомително писмо с вх. № 1035/28.02.1990 г., по описа на МВР-Отдел трети-ДС, подписано от Началник Отдел, с което е посочено, че с Протокол 103/1990 г. във връзка с предложение относно прекратяване работа с агенти и унищожаване материалите им, е унищожено личното и работно дело на агент "Й." с рег. № 84034, доклад на МВР рег. № К-001-05/01-08-1-195/24.01.2008 относно предоставянето на информация лицата по чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Видно от съдържанието на жалбата, с която административният съд е бил сезиран, истинността на документите, послужили на административния орган да се произнесе с решение № 25 от 12.02.2008 г., е била оспорена със самото обжалване. Допълнително в хода на производството по делото с нарочна писмена молба истинността на тези документи отново е била оспорена. От обясненията в писмен вид, които жалбоподателят прави, е видно, че същият изтъква обстоятелства, които имат пряко отношение към изводите за липса на вярност и автентичност на документите, като напр. свързани с личността на водещия офицер и обяснения, които се отнасят до родното място на жалбоподателя, което към датата на раждането му не е съществувало /градът все още не е построен/ и т. н. От съдържанието на протоколите, удостоверяващи процесуалните действия и изявления на страните и на съда, се установява, че съдът не се е произнесъл по направеното оспорване истинността на представените в административната преписка документи, не е открил съответното производство за оспорване вярност или автентичност, респ не е последвала квалификация на вида на тези документи и не е била разпределена съответно доказателствената тежест. Въпреки изричното искане от страна на жалбоподателя, съдът не е изискал оригиналите на документите и не се е произнесъл по основния за делото въпрос - представляват ли същите истински документи. Нещо повече - жалбоподателят в съдебно заседание от 15.02.2018 г. изрично е поискал представяне на оригиналите на оспорените от него като неистински документи, поискал е и назначаване на съдебно-графологична експертиза. Двете доказателствени искания, които са пряко релевантни към предмета на делото и са част от процеса на събиране на доказатества, са били отхвърлени. Това сочи, че страната е била оставена без процесуална възможност да докаже основната си защитна позиция, заявена още с жалбата, а именно - неистинност на документите, послужили за издаване на обжалваното решение на Комисията. Нарушението на съдопроизводствените правила следва да се приеме за съществено и поради това, че определението, с което тези доказателствени искания са отхвърлени, е изцяло немотивирано, липсват каквито и да било мотиви за постановения отказ да се съберат исканите доказателства и за страните, както и за настоящата инстнация, не са ясни причините за това процесуално действие на съда, пряко относимо към изясняване предмета на спора. Следва да се посочи, че съгл. чл. 178, ал. 2, изр. първо от ГПК съдът има задължение да оцени доказателствената сила на документа, в който има зачерквания, изтривания, добавки между редовете и други външни недостатъци, с оглед на всички обстоятелства по делото. Такава оценка на съдържащите зачертавания и изтривания в основни за спора документи не е извършена нито в рамките на проведените открити съдени заседания, нито в мотивите на съдебното решение, предмет на обжалване с касационна жалба. Нарушаването на това задължение от страна на съда следва да се приеме за съществено, доколкото тези два документа са основните, послужили за издаване не на обжалваното решение, съдържащи данни за принадлежност на жалобподателя Ф. към органите по чл. 1 от закона. Съдът неправилно в мотивите си се позовава и интерпретира съдържанието на решение № 3656 от 17.03.2014 г. по адм. д. № 9785/2013 г. В него се казва, че начинът на установяване на наличие на дейност, възприет от законодателя, сочи законовата презумпция, според която при наличие на съответните документи или данни в справочните масивни законът предполага наличие на дейност (вж. Решение № 4 по КД № 14/2011 г. на КС на РБ) без да е необходимо да се изследва въпроса за "активното участие" на лицето. А правомощието на комисията по чл. 4 от Закона е ограничено до установяване, т. е. констатиране принадлежността на лицата по чл. 3 към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Липсва законово вменено задължение на органа да изследва обстоятелството имало ли е реална (активна) агентурна дейност на лицето или същото е вписано в картотеката и в регистрационните дневници без негово съгласие и без да е извършвало дейност. В конституционното решение № 14/2011 г. се казва, че в хода на съдебното производство за доказване на твърденията си жалбоподателите могат да използват всички допустими от Гражданския процесуален кодекс доказателства. От съдържанието на цитираните решения - и на КС -решение № 4 по КД № 14/2011 г., и на ВАС, следва, че комисията не е длъжна да изследва дали е развивана активна дейност като секретен сътрудник или друго законово качество. За установяване на принадлежност е достатъчно съществуването на годни документи, посочени в закона. В настоящото производство предмет на спора е не дали е развивана активна дейност като секретен сътрудник от страна на жалбоподателя. Основният предмет е свързан с оспорване качеството на документите да бъдат годни, за да удостоверят обстоятелствата, посочени в закона, с цел настъпване на предвидените правните последици по закон. От изложеното следва, че установените нарушение на съдопроизводствените правила от административния съд следва да се квалифицират като съществени доколкото са повлияли върху правото на защита и са довели до необосновани и неправилни изводи относно законосъобразния характер на оспореното решение. Предвид изложеното решение № 1698/15.03.2018 г., постановено по адм. дело № 2209/2017 г. на Административен съд - София - град следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на АССГ при спазване на указанията за прилагане на процесуалния и материалния закон, както и да се произнесе по допустимостта на жалбата в оглед подаването й в рамките на законовия срок и изложи съображения по този въпрос. Водим от горното, Върховният административен съд