Решение № 4837 от 19.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4332/2016 г.

Решение № 4837 от 19.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4332/2016 г., III о., докладчик съдията Владимир Николов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба на М. Б. К., срещу Решение № 129/27.01.2016 г. по адм. д. № 1654/2015 г. по описа на Административен съд В. В жалбата се излагат съображения, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, тъй като безспорно била доказана исковата претенция и настъпването на вредите. Моли да се отмени решението на Административен съд В. и да се присъди претендираното обезщетение. В съдебното заседание пред настоящия съд, касационният жалбоподател се явява лично, като поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Ответникът - Главни дирекция "Изпълнение на наказанията" /ГДИН/, чрез писмен отговор и писмено становище на процесуалния се представител, моли да се остави в сила оспореното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд намира, че касационната жалба, е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото по-горе решение административният съд е отхвърлил изцяло предявения от М. Б. К. иск срещу ГД "Изпълнение на наказанията", за заплащане на обезщетение в размер на 10 000 лева, заедно със законната лихва считано от 11.04.2013 г. до окончателното изплащане, за претърпени в периода от 11.04.2013 г. до 15.04.2013 г. неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на затворническата администрация при Затвора в гр. В., като е осъдил ищеца да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. Претенциите на ищеца са били свързани с настаняване в килия с размери под минималния размер от 4 кв. м., липсата на тоалетна и използването на кофа за удовлетворяване на физиологичните нужди. Първоинстанционният съд, е отхвърлил иска на К. срещу ГД "Изпълнение на наказанията" за заплащане на неимуществени вреди в размер на 10000 лв., тъй като е приел, че не е налице неоснователно бездействие от страна на ответника, както и че краткия период от време в рамките само на 4 дни, не е причинило на ищеца визираните в исковата молба страдания. Съдът е посочил, че от показанията на изслушаните свидетели, както и от представените по делото писмени доказателства, безспорно е установено, че ищецът К. изтърпява наказание "доживотен затвор", като първоначално наказанието е изтърпявано в затвора в гр. В. от 21.03.2006 г., а от 24.03.2010 г. се изтърпява в затвора в гр. Б. дол. За периода от 11.04.2013 г. до 15.04.2013 г. ищецът е приведен в затвора гр. В., с цел явяването му в съдебно заседание по насрочено съдебно дело. През този период ищецът е настанен самостоятелно в килия № 19а, която била единствената свободна килия предназначена за настаняване на лишени от свобода от други затвори. Установено е, че килията в която е бил настанен К. била с площ от 3,81 кв. м., който размер е близък до изискуемите 4 кв. м. и над минималните такива от 3 кв. м. Липсата на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, не е причинило посочените от ищеца неимуществени вреди, доколкото през деня имало възможност ищецът да бъде извеждан, а през нощта предвид самостоятелното настаняване, имал възможност за уединение. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да се остави в сила. Същото е постановено при правилно изяснена фактическа обстановка и събрани в пълен обем доказателства, като са направени верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. Съдът е изяснил релевантните за исковата претенция факти. Обсъдил е доказателствата, становищата и приложимата правна уредба. Мотивираният извод за неоснователност на иска, е в съответствие с фактически установеното и при правилно приложен материален закон. Касационната инстанция намира за правилни и законосъобразни изводите на първоинстанционния съд за липсата на причинена вреда от действия и бездействия на затворническата администрация. Видно е, че килията в която пребивавал К., е била с площ от 3,81 кв. м. жилищна площ, като същия бил настанен самостоятелно. В тази връзка, правилно от страна на административния съд е отчетено, че в § 232 от постановеното от Европейския съд по правата на човека решение от 27.01.2015 г. по делото "Нешков и други срещу България", е прието, че при оценката на това дали е налице нарушение на чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /Конвенцията/ по отношение на липсата на лично пространство, трябва да се прецени дали задържаното лице има най-малко 3 кв. м. жилищна площ. В конкретния случай, тази площ е съвсем малко под изискуемите 4 кв. м. и над предвидения минимален стандарт, в горепосоченото пилотно решение, поради което не може да се приеме, че е налице нарушение. Действително, в килията не е имало осигурена течаща вода и санитарен възел, но през деня на К. е бил осигурен достъп до такива три пъти на ден по един час, като освен това при възможност, след повикване на служител от надзорния състав, е можело да се ползва тоалет и извън тези три часа. През тъмната част от денонощието, са заключени всички спални помещения, поради което се ползва кофа за задоволяване на физиологичните нужди, като в този смисъл са всички показания на разпитаните по делото свидетели. При правилно установена фактическата обстановка, съдът е формирал и правилни правни изводи, относно неоснователност на исковата молба и в тази си част. Видно е, че през светлата част на денонощието, когато човек е активен, К. е имал достъп до течаща вода три пъти дневно по един час, като по изключение, при възможност, е можело да се посещава тоалетна и извън тези три часа. Установено е, че ищецът не е имал свободен достъп до санитарен възел и течаща вода в тази част от денонощието, която е предназначена за сън. От това следва, че и изпитваното от ищеца неудобство от липсата на свободен достъп до тоалетна и течаща вода през процесния период не е с такъв интензитет, какъвто би бил в случай, че този достъп е бил ограничен през активната част от денонощието. По делото не са налице данни за повишена нужда при ищеца от тези потребности, предвид специфики във физиологичното му състояние или заболяване, което пък да му е причинило значителни вреди, като в тази връзка е изискана справка от амбулаторния журнал, съгласно която, за процесния период не са регистрирани посещения на лишения от свобода К. От друга страна, е видно, че през периода, за който се претендират вредите, ищецът е бил сам в килията, поради което и задоволяването на физиологичните нужди не е ставало пред погледа на други лишени от свобода, което пък да причини някакви негативни емоции. В тази връзка, правилно е посочено от страна на административния съд, че настаняването в тази килия е само за лица, които идват от други затвори, т. нар. "чужди делегации", поради липса на друго място и които са само временно, поради което не може да се приеме, че е налице унизително отношение от страна на затворническата администрация. Основателно е прието от първостепенния съд и че краткия престой на К. /само 4 дни/ не би могло да му причини посочените в исковата молба неимуществени вреди, изразяващи се в страх, малоценност, незащитеност, фрустрация, погнуса и отвращение. Неимуществените вреди представляват сериозно засягане на личността и достойнството на гражданина, изразяваща се в претърпяване на болки и преживявания на страданията. В тази връзка, настоящата инстанция напълно споделя заключението на съда, че макар и да не е осигурен постоянен достъп до течаща вода и тоалетна, предвид изключително краткия срок и липсата на място, където да настанят "чужди делегации", не е налице неоснователно бездействие, което да е причинило посочените от ищеца неимуществени вреди. Действително в посоченото вече решение от 27.01.2015 г. по делото "Нешков и други срещу България", е прието че относителната краткост на този период не изключва автоматично от обхвата на чл. 3 от Конвенцията отношението, от което се оплаква лицето, ако всички други елементи са достатъчни, за да се приведе това отношение в обхвата на тази разпоредба, но отново в същото решение /§ 241/ се набляга на възможността за уединение при извършване на физиологичните нужди. Доколкото ищецът, е бил сам в килията, възможността за уединение е безспорна. Този факт, наред с факта на недоказаност на медицински или здравословни противопоказания, осигурения достъп през деня до тоалетна и течаща вода и краткия срок, макар да не изключва автоматично обхвата на чл. 3 от Конвенцията, изключва от гледна точка на събраните по делото доказателства, настъпването на някакви значителни вреди за ищеца, които да подлежат на обезщетяване. В този смисъл е и Решение по допустимост от 01.09.2015 г. на ЕСПЧ по жалба № 56668/2012 - К.-Х. срещу България, където изрично се казва /макар и по отношение на престой в психиатрично заведение, а не в пенитенциарно/, че всички разглеждани обстоятелства трябва да се преценяват и с оглед относително краткия период от време, прекаран от жалбоподателката в болницата - малко повече от месец. С оглед на това, Съдът приема, че жалбоподателката е преживяла неудобство в резултат на лошите условия, но не е убеден, че то е достигнало минималната степен на суровост по смисъла на чл. 3 от Конвенцията, поради което подадената жалба е явно необоснована. Също така в § 108 на Решение от 22.05.2008 г. на ЕСПЧ по делото "Алексов срещу България" по жалба № 54578/2000 г., се анализира режима на който жалбоподателят е бил подложен и материалните условия на задържане в затвора в П., в продължение на малко повече от месец и половина, като Съдът счита, че страданията и трудностите, които е понесъл не са превишавали неизбежното ниво на страдания, присъщи на задържането под стража и че преживяното не е преминавало прага на строгост съгласно чл. 3 от Конвенцията. Касационната инстанция намира за неоснователни изложените в касационната жалба доводи, че с Решение № 6667/15.05.2013 г., е бил осъден ответника за друг исков период за вреди от престоя в същата килия. Действително с Решение № 6667/15.05.2013 г. по адм. д. № 13664/2012 г. по описа на ВАС, е осъдена Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" да заплати обезщетение на М. Б. К. в размер на 3000 лв. за престоя му в килия 19а на затвора в гр. В. В този случай обаче, периода, в който е престоял ищеца в тази килия е бил от 17.09.2008 г. до 24.03.2010 г., като освен това е имало настанен още един лишен от свобода в тази килия. Очевидно, че не може да става и дума за сравнение между двата случая, предвид продължителността на престоя и наличието на още един лишен от свобода, което намалява както полагаемата жилищна площ, така и възможността за уединение. В процесния случай, отчитайки горепосочената практика на ЕСПЧ, на базата на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и най вече на краткия престой на задържането в тази килия, както и възможността за уединение, съдът намира, че не са доказани претърпени вреди от страна на ищеца, които да са преминали прага на строгост съгласно чл. 3 от Конвенцията, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила. По отношение на претенцията на ответника по касация - ГД "Изпълнение на наказанията" за заплащане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, същата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Видно е, че такива са присъдени пред първата инстанция, поради което не следва да се присъждат и за касационното производство, още повече че в откритото съдебно заседание не се яви представител на ответника. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. I от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение