Решение № 6899 от 21.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3835/2013 г.

Решение № 6899 от 21.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3835/2013 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, образувано по касационна жалба на Снежанка Торлакова и Георги Торлаков от гр. Варна срещу решение № 3000/13.12.2012 г., постановено по адм. д. № 2644/2012 г. на Административен съд - гр. Варна. С доводи за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост се иска отмяна на решението и произнасяне по същество, със законните последици. Ответникът-Общински съвет Варна не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила решението като обосновано и съобразено с изяснената по делото фактическа обстановка. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ е отхвърлена жалбата на настоящите касатори срещу решение № 273-6/28.03.2012 г. на Общински съвет гр. Варна, в частта за предвидената улица VI клас, в частта, тангираща западно с ПИ 1060 и ПИ 1157.Решението е подробно мотивирано от фактическа и правна страна, като решаващия извод за законосъобразност на оспореното решение се базира на констатациите на приетата без оспорване съдебно-техническа експертиза, сочеща на липса на нарушение на изискването на чл. 108, ал. 5 ЗУТ във връзка с чл. 6 АПК. Така постановеното решение е обосновано и законосъобразно. Изложени са подробни мотиви за спазена процедура по издаване на процесното решение, като е проследен всеки етап от процедурата, вкл. доводите за постъпилото възражение от Торлакови, но неразгледано от ЕСУТ при Община Варна. При правилна правна квалификация е преценено, че оспорената улична регулация, в частта, минаваща западно от съсобствените на жалбоподателите имоти ПИ 1060 и ПИ 1157 е проектирана с оглед достъп до имотите в кв. 68 и са спазени изискванията на чл. 16, ал. 7 във връзка с чл. 110, ал. 1, т. 2 ЗУТ и Наредба № 2/29.06.2004 г. Видно от приетата по делото съдебно-техническа експертиза, чието заключение е неоспорено от страните, при изработване и одобряване на оспорения ПУР е използвана актуална кадастрална основа - кадастрална карта, одобрена през 2008 г., в сила към момента на приемане на оспореното решение, а при прилагане на ПУП - ПУР нито един от процесните имоти не остава маломерен -ПИ 1157 е с площ 818 кв. м., а ПИ 1160- с площ 541 кв. м., т. е. плана е съобразен с изискванията на чл. 19, ал. 1, т. 2 от ЗУТ. Предвидената улица, в оспорената й част не засяга съществуваща в ПИ 1160 сграда и е проектирана в минимално допустим габарит, вкл. със служебен тротоар /0,75м/, като осигуряваща връзката на имотите с улиците от по-висок клас/с предвидено локално платно/. Неоснователно е възражението, че отнемането от имоти ПИ 1060 и ПИ 1157 може да се избегне с изместване към срещулежащите имоти-земеделски земи, тъй като отнемането от последните е почти двойно в сравнение с това от имоти ПИ 1060 и ПИ 1157. Освен това този вариант е по-икономичен и целесъобразен само по отношение имотите на жалбоподателите, а не по смисъла на ал. 5, чл. 108 ЗУТ и е в противоречие с изискването за съразмерност по чл. 6 АПК. Неоснователни са доводите, подробно визирани в жалбата за "несъгласие" с констатациите на експертизата, тъй като последната е приета от съда при изрично заявено от Торлакова съгласие с нея и изявление, че няма на ангажира разширена експертиза. Неоснователно е и възражението, че съдът е извел правното основание по чл. 16, ал. 7 ЗУТ, тъй като от документацията по административната преписка е видно, че процесния план е процедиран по този ред, а нормата на чл. 16, ал. 7 ЗУТ е изрично визирана в решението на ЕСУТ. С оглед изложеното и тъй като не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК решението следва да се остави в сила, а касационната жалба - без уважение като неоснователна. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2 АПК