Решение № 162 от 26.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4477/2016 г.

Решение № 162 от 26.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4477/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Борислав Белазелков Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решение № 2806/07.04.2016 г. на Софийския градски съд по гр. д. № 12396/2015, с което е потвърдено решение № II-66-278/28.01.2015 г. на Софийския районен съд по гр. д. № 50819/2014 г., с което са уважени исковете за признаване незаконността на уволнението за длъжностите "организатор маркетинг / и реклама" и "ръководител на отдел маркетинг и продажби" по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за възстановяване на предишната длъжност "организатор маркетинг / и реклама" по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и за обезщетение поради незаконно уволнение в размер на общо 10.423,58 лева по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. Обжалването е допуснато поради значението на материалноправния въпрос за правното значение на сключването на договора и приемането на бизнес плана и бизнес задачата към договора за управление по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ, с оглед определянето на началото на 9-месечния срок за упражняване на правото за прекратяване на трудовото правоотношение със служители от ръководството на предприятието. По поставения правен въпрос Върховният касационен съд намира, че основанието за прекратяване на трудовото правоотношение със служител от ръководството на предприятието по чл. 328, ал. 2 КТ е сключването на договор за управление на предприятието, но това право може да бъде упражнено от управителя, комуто е възложено управлението след започване на изпълнението по договора за управление, но не по-късно от 9 месеца. Договорът за управление се индивидуализира с неговото съдържание и предмет, но и със страните - възложителя и управителя. Затова само управителят може да упражни правото по чл. 328, ал. 2 КТ и то след встъпването му в длъжност, от когато започва за тече срокът за това. Когато управителят бива заменен, без промяна в съдържанието и предмета на договора, той (договорът) не остава същия. Това е нов договор между различни страни. Новият управител не встъпва в положението на предходния управител (както при встъпване в дълг по чл. 101 ЗЗД или при заместване в дълг по чл. 102 ЗЗД) и не отговаря нито е обвързан от неговите действия. Правомощията на новия управител не произтичат от чуждия договор, а от новото овластяване. Той е обвързан от предмета и съдържанието на новия договор и независимо от това дали те се различават от предмета и съдържанието на стария, той отговаря за изпълнението на договора, що обвързва него и упражнява свои правомощия по чл. 328, ал. 2 КТ в 9-месечен срок от своето встъпване в длъжност. Той не продължава правомощията на предходния управител, а упражнява свои правомощия, така както не отговаря за чуждия дълг, а самият той е длъжник по новия договор. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцaта е работила при ответника като "организатор маркетинг / и реклама", като с трудов договор за вътрешно заместване страните са се споразумели ищцата да съвместява и длъжността "ръководител на отдел маркетинг и продажби" със срок - до завръщане на титуляря. С договор от 17.09.2013 г. между министъра на здравеопазването от една страна и Ч. Ч., Н. К. и И. К. (Съвет на директорите) е сключен договор за възлагане на управлението на ответното дружество, като с пет броя допълнителни споразумения от 11.07.2014 г. към договор № РД 16-368/17.09.13 е променен персоналния състав на лицата, на които е възложено управлението на ответното дружество. С Допълнително споразумение от 11.07.2014 г. министърът на здравеопазването е възложил на П. М. да управлява лечебното заведение. Със заповед № РД-15-163/07.08.2014 на изпълнителния директор на ответното дружество, трудовото правоотношение с ищцата за длъжността "организатор маркетинг / и реклама" е прекратено на основание чл. 328, ал. 2 КТ, като причина за прекратяване е посочено сключване на договор за управление, а със заповед № РД-15-164/07.08.2014 е прекратено и трудовото правоотношение с ищцата и за длъжността "ръководител отдел "маркетинг и продажби" на същото основание. Въззивният съд е приел, че длъжността "организатор маркетинг / и реклама" не е ръководна по смисъла на § 1, т. 3 ДР КТ, а има изпълнителски характер, а по отношение на длъжността "ръководител на отдел маркетинг и продажби", която е ръководна, не е спазен преклузивния 9-месечен срок, тъй като договорът за управление е сключен на 17.09.2013 г., с допълнителните споразумения от 11.07.2014 г. не са поставени нови бизнес задачи, поради което 9-месечният преклузивен срок е изтекъл на 17.06.2014 г., а трудовото правоотношение с ищцата е прекратено на 11.09.2014 г. Като неоснователни са приети доводите на ответника, че и двете длъжности са ръководни, тъй като преценката относно характера на длъжността следва да се извърши за всяка длъжност поотделно. Съдът е приел, че с оглед липсата на поставени нови стопански задачи сключените допълнителни споразумения от 11.07.2014 г. не представляват нови договори за управление, поради което 9-месечният преклузивен срок за прекратяване на договора по отношение на длъжността по заместване е изтекъл на 17.06.2014 г. - преди прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата. Искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата на длъжността "организатор маркетинг / и реклама" е уважен като основателен, тъй като с исковата молба ищцата е поискала единствено възстановяване на длъжността по основното трудово правоотношение. Като частично основателен е уважен и искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за обезщетение за оставане на ищцата без работа. Правилно въззивният съд е приел, че страните са били обвързани от основен трудов договор, без срок за длъжността "организатор маркетинг / и реклама", която не е ръководна, а изпълнителска; както и от допълнителен трудов договор, със срок - до завръщане на титуляря, за съвместяване на длъжността "ръководител на отдел маркетинг и продажби", която е ръководна. Също правилно съдът е приел, че работодателят е прекратил и двете правоотношения, като първото е прекратено незаконно, тъй като длъжността не е ръководна, но в нарушение на материалния закон е приел, че и второто правоотношение е прекратено незаконно. Второто правоотношение е за ръководна длъжност и правото по чл. 328, ал. 2 КТ е упражнено на 07.08.2014 г. - в 9-месечен срок, считано от 11.07.2014 г. - встъпването в длъжност на новия управител. По същество правилно въззивният съд е приел, че ищцата следва да бъде възстановена на длъжността "организатор маркетинг / и реклама", тъй като в тази част уволнението е незаконно. Ищцата не може да бъде възстановена на длъжността "ръководител на отдел маркетинг и продажби", тъй като прекратяването на трудовото правоотношение за тази длъжност е законно. Също правилно съдът е приел, че на ищцата се дължи обезщетение за оставането й без работа от 11.09.2014 до 28.02.2015 г., но неправилно е приел, че размерът на обезщетението за незаконно уволнение се определя според размера на брутното трудово възнаграждение за двете изпълнявани длъжности. При този изход на делото размерът на обезщетението следва да бъде определен според размера на брутното трудово възнаграждение за длъжността "организатор маркетинг / и реклама" или 1.121,58 лева, след прихващане на неоснователно получената част от обезщетението по чл. 220, ал. 1 КТ в същия размер (за останалите 963 лева обезщетението е получено основателно), т. е. искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е основателен за сумата 5.159,27 лева. Видно от изложеното обжалваното решение в частта, в която са уважени исковете за признаване незаконността на уволнението за длъжността "ръководител на отдел маркетинг и продажби" по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и за обезщетение поради незаконно уволнение в размер над 5.159,27 лева по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено в тези части, както и в частта за разноските, а предявените искове, в съответните части - отхвърлени от касационната инстанция. При този изход на делото разноски по компенсация не се дължат. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение