Решение № 105 от 24.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 70/2009 г.

Решение № 105 от 24.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 70/2009 г., I н. о., НК, докладчик председателят Румен Ненков На основание чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 и чл. 420, ал. 1 НПК и в срока по чл. 421, ал. 1 НПК прокурор е направил искане за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в сила въззивно решение № 173 от 9.07.2008 г. по в.н.о.х.д. № 250/2008 г. на Пловдивския апелативен съд и връщане на делото за ново въззивно разглеждане от друг състав на същия съд. Позовал се е на допуснато съществено нарушение на материалния наказателен закон по чл. 78а, ал. 6 НК. Искането се поддържа от представител на Върховната касационна прокуратура. Частният обвинител В. Б. И., действаща лично за себе си и като майка и законен представител на малолетните С. Б. И., Б. Б. И. и М. Б. И., чрез своя повереник, моли за уважаване на искането. Осъденият Р. Й. Р., чрез защитника си, моли искането за възобновяване на въззивното съдебно производство да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на данните по делото, намира искането на главния прокурор за основателно по следните съображения: С подлежащото на контрол въззивно решение е изменена присъда № 41 от 20.03.2008 г. по н.о.х.д. № 1043/2007 г. на Старозагорския окръжен съд като на основание чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК деянието, извършено от подсъдимия Р на 25.07.2007 г., е преквалифицирано по чл. 343а, ал. 1, б. "б" във вр. с чл. 343, ал. 1, б. "в" във вр. с чл. 342, ал. 1 НК и на основание чл. 337, ал. 1, т. 4 НПК същият е освободен от наказателна отговорност на основание чл. 78а НК като му е наложено административно наказание. Решението противоречи флагрантно на действащата към извършването на деянието разпоредба на чл. 78а, ал. 6 НК (ред., ДВ, бр. 75 от 2006 г.), която изрично изключва приложимостта на института на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, когато с престъпното деяние е причинена смърт. В случая подсъдимият Р е признат за виновен в извършване на престъпление по транспорта, с което е причинена смъртта на Б. В. Й. Допуснатото закононарушение е съществено, тъй като съвсем неоправдано, при това в значителна степен, е облагодетелствало виновния подсъдим. За отстраняването на нарушението е наложителна отмяна на проверявания съдебен акт и връщане на делото за ново въззивно разглеждане от друг състав на Пловдивския апелативен съд. По гореизложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,