Решение № 9729 от 4.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15249/2011 г.

Решение № 9729 от 4.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15249/2011 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Тодор Георгиев Атанасов от гр. Тутракан против Решение № 120/24.10.2011 г., постановено по адм. дело № 190/2011 г. по описа на Административен съд гр. Силистра, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 5030/2011 от 11.08.2011 г. на Началника на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР гр. Силистра, с която е приложена принудителна административна мярка "изземване на свидетелството за правоуправление (СПУ)". Твърди се, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което обжалваната заповед да бъде отменена. Ответникът - Началникът на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР гр. Силистра, редовно призован, не се представлява и не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства и обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд гр. Силистра е отхвърлил като неоснователна жалбата на Тодор Георгиев Атанасов от гр. Тутракан срещу Заповед № 5030/2011 от 11.08.2011 г. на Началника на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР гр. Силистра, с която на основание чл. 171, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е приложена принудителна административна мярка "изземване на свидетелството за правоуправление". За да постанови този резултат, съдът е приел, че на жалбоподателя са отнети всички контролни точки въз основа на влезли в сила наказателни постановления, а отнемането на контролни точки е релевантният факт, с чието проявление възниква правото на административния орган да приложи ПАМ. Крайният извод на съда е, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, материалноправните разпоредби, в съответствие с целта на закона и е законосъобразна. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са неправилни. Видно от оспорения административен акт, в него не са посочени конкретните наказателни постановления, с които на жалбоподателя са отнети всички 39 контролни точки. Наказателните постановления не са приложени по делото и няма данни за връчването им на жалбоподателя и влизането им в сила. Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 4 от ЗДвП, с цел безопасност по пътищата и преустановяване на административните нарушения, на водач, на когото са отнети всички контролни точки и е изгубил правоспособността си, но не е върнал свидетелството си за правоуправление, същото се изземва. Изземването е принудителна административна мярка и за нейното законосъобразно прилагане е необходимо на лицето да са отнети всички контролни точки и то да не е върнало свидетелството си за правоуправление. Конкретният спор е досежно отнемането на контролните точки като правопораждащ факт за прилагането на ПАМ. Контролните точки, съгласно чл. 157, ал. 1 от ЗДвП служат за отчет на извършените от водача нарушения. Според законодателя извършването на определен брой и вид нарушения е основание за отнемане на правоспособността на водача на моторното превозно средство. С цел ефективност на контрола по отношение на извършените нарушения е въвел максимален брой контролни точки и отнемане на определен брой от тях за определени нарушения. В приложимите Наредба № I-139 от 16.09.2002 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат (отм.) и Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат, е определен максимален размер от 39 контролни точки и конкретния брой точки, които се отнемат за отделните нарушения. Съгласно чл. 4 от Наредба № +-139 (отм.), контролните точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление. Така цитираната нормативна уредба налага извода, че за да е налице релевантно отнемане на контролни точки, е необходимо да е установено по надлежния ред извършването на някое от визираните в чл. 4 от Наредба № +-139 (отм.) нарушения, като наказателното постановление, установяващо нарушението и наложеното наказание, следва да е влязло в сила. Съгласно чл. 64 от ЗАНН, наказателните постановления влизат в сила, когато не подлежат на обжалване, не са обжалвани или са били обжалвани, но са били потвърдени или изменени от съда. Следователно едва след осъществяването на някой от посочените юридически факти по надлежния ред, на нарушителя следва да се отнемат съответния брой контролни точки. За да се установи, че дадено наказателно постановление не е обжалвано е необходимо да се докаже по безспорен и категоричен начин, че адресатът на акта не е упражнил субективното си право на жалба. Последното възниква от деня на връчване на акта - чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, вр. с чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. Първоинстанционният съд е приел за доказано твърдението на административния орган, че съобразените наказателни постановления са влезли в сила. В производството по проверка на законосъобразността на наложената принудителна мярка е относим въпросът за надлежното връчване на наказателните постановления, установяващи нарушенията и съответно отнетите контролни точки. Действията по връчването се извършват само и единствено от административния орган и той е този, който трябва да докаже надлежно извършването им - чл. 170, ал. 1 от АПК. В конкретния случай, наказателните постановления не са приложени по делото и за същите няма данни да са връчвани на жалбоподателя. Липсата на доказателства за изпълнение на изискванията на закона правят факта на връчване на наказателните постановления недоказан, поради което изводът на съда, че те са влезли в сила и следователно породили правни последици е неправилен. Не могат да се приемат за настъпили правни последици, чийто правопораждащ факт не е надлежно доказан. По делото не е установен фактът на отнемане на 39 контролни точки, което е било в тежест на административния орган. Като е приел обратното, съдът е постановил неправилно решение, което следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При повторното разглеждане на делото следва да бъдат изискани посочените в справката наказателни постановления, както и доказателства за влизането им в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение