Решение № 15754 от 20.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4827/2019 г.

Решение № 15754 от 20.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4827/2019 г., VI о., докладчик съдията Стела Динчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от "Дейзи Нова" ЕООД гр. Димитровград срещу решение № 1027 от 11.01.2019 г. постановено по адм. дело № 884/2018 г. по описа на Административен съд - Хасково. В касационната жалба се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение и се иска отмяната му. Претендират се направените по делото разноски, за което се представя списък. Ответникът - директорът на ТП на НОИ - Хасково изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира направените по делото разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "Дейзи Нова" ЕООД срещу решение № 1021-26-147-1 от 21.08.2018 г. на директора на ТП на НОИ - Хасково, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу задължителни предписания № 3 Д-1-26-00435576/11.07.2018 г. на контролен орган при ТП НОИ - Хасково. Със задължителните предписания е разпоредено на "Дейзи Нова" ЕООД да приеме болничен лист № Е 20181299960 за периода 30.05.2018 г. до 28.06.2018 г. и да представи удостоверение по образец съгласно приложение № 9 относно правото за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност в ТП НОИ - Хасково. За да постанови този резултат съдът е приел, че обжалваният административен акт е законосъобразен и при постановяването му не са допуснати нарушения на материалния закон. Установил е, че лицето Д. Георгиев е представило на работодателя си предизвестие за прекратяване на трудовото си правоотношение от 23.04.2018 г. На 27.04.2018 г. е представило болничен лист № Е2018699099 за периода от 27.04.2018 г. до 29.05.2018 г. първичен болничен лист. След този период е издаден втори БЛ-продължение на първия с № БЛЕ20181299960 за периода 30.05.2018 г. до 28.06.2018 г. Този болничен лист работодателят е отказал да приеме. За да отхвърли жалбата на "Дейзи Нова" ЕООД съдът е приел, че осигурителят е бил длъжен да приеме и втория болничен лист, тъй като трудовото правоотношение на лицето с дружеството не било прекратено. Същото се прекратявало след изтичане на временната неработоспособност, а именно след 28.06.2018 г. До тази дата лицето има качеството на осигурено лице и съответно има право на парично обзщетение за временна неработоспособност до възстановяване на работоспособността. Така постановеното решение е правилно макар и при други мотиви. От фактическа страна първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка, но е извел неправилни правни изводи. Настоящият състав на ВАС намира изводът на административният съд, че трудовото правоотношение се счита за прекратено едва след изтичане на временната неработоспособност за неправилен. Видно от материалите по делото лицето е било в трудово правоотношение с дружеството от 16.08.2016 г. На 23.04.2018 г. същото подава предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение. Предизвестието е с 30 дневен срок и изтича на 23.05.2018 г. Съгласно чл. 335, ал. 2, т. 1 от КТ - в случаите, когато трудовият договор се прекратява с предизвестие, конститутивното действие по прекратяване на съществуващото трудово правоотношение настъпва с изтичането на срока на предизвестието. Следователно в настоящия случай трудовото правоотношение ще се счита за прекратено на 23.05.2018 г. Към тази дата обаче е започнала да тече временната неработоспособност на лицето по първия болничен лист. Когато временната неработоспособност е възникнала преди прекратяване на трудовото правоотношение, то съгласно чл. 42, ал. 3 от КСО паричното обезщетение се изплаща за не повече от 30 календарни дни след прекратяване на правоотношенията или договорите. Следователно лицето има право на парично обезщетение за срок от 30 дни считано от 24.05.2018 г. до 22.06.2018 г. и осигурителят е следвало да приеме и да представи в НОИ втория болничен лист, който е продължение на първия, но лицето ще има право на парично обезщетение само до 22.06.2018 г. При прекратено трудово правоотношение към 23.05.2018 г. липсва законова възможност за отпускане на обезщетение след изтичане на нормативно установения максимален срок по чл. 42, ал. 3 КСО. С оглед горното не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение като правилно като краен резултат следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация е направил искане за присъждане на разноски по делото представляващи юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на спора съдът намира искането за основателно, поради което следва да се осъди "Дейзи Нова" ЕООД да заплати на ТП НОИ - Хасково юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Водим от горното Върховният административен съд, шесто отделение,