Решение № 8052 от 2.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1793/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба от Кмета на Община Камено чрез пълномощника му адв. Ж. Бойчев срещу Решение 1647 от 25.11.2020 г., постановено по адм. дело 1367/2020 г. по описа на Административен съд - Бургас. Касационният жалбоподател твърди неправилност и необоснованост на съдебното решение.Иска отмяната му и решаване на спора по същество, като бъде отменена като незаконосъобразна издадената от областния управител на област Бургас заповед и преписката бъде върната на административния орган за ново произнасяне съгласно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени му от ВАС. Претендира присъждане на разноски по делото. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател,кметът на община Камено, не се явява и не се представлява. Ответникът, Областният управител на област с административен център Бургас, редовно призован не се явява и не изпраща представител. От същия чрез процесуалния му представител В.Йорданова по делото е депозиран писмен отговор на касационната жалба с подробно развити в него съображения за неоснователност на същата, съответно за правилност на атакуваното с нея съдебно решение. Останалите ответници, Държавно предприятие Управление и стопанисване на язовири- гр. София и министъра на икономиката, редовно призовани, не изпращат представители и не вземат становище по същество. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд - Бургас е Заповед РД-09-121 от 26.06.2020 г. на Областния управител на област Бургас, с която същият на основание чл. 19б, ал. 5, т. 1 и т. 3 от Закона за водите /ЗВ е отказал да приеме дарение, предложено от Община Камено, на язовир Пенчов мост, находящ се в поземлен имот с идентификатор 11096.20.70 по КККР с площ от 76308 кв.м., който имот съответства на имот с номер 000019 по КВС за землището на с. Винарско с площ от 76319 кв.м., актуван с Акт за публична общинска собственост 9 от 15.05.1997 г. на Община Камено. АС-Бургас е отхвърлил оспорването като неоснователно. За да постанови този резултат, съдът е приел за установено, че за процесния имот е съставен Акт за публична общинска собственост 9 от 15.05.1997 г. С Решение по т. 23 от Протокол 39 от 26.07.2018 г. Общинският съвет Камено е дал съгласие да бъде предоставена безвъзмездно собствеността на 18 язовира на територията на общината, сред които и процесния. За изясняване на фактите по спора съдът е назначил съдебно-техническа експертиза, от чието заключение се установява, че язовир Пенчов мост е разположен върху общо 8 имота по описан в заключението начин, като част от имотите са общинска собственост / частна и публична/, а друга част са частна собственост земеделска територия с начин на трайно ползване ниви. Само част от водния обем на язовира според вещото лице попада в ПИ 000019 по КВС, съответстващ на поземлен имот с идентификатор 11096.20.70 по одобрената впоследствие КККР на землището на с. Винарско, а друга част от водния обем на язовира, язовирната стена и преливника, явяващи се основни съоръжения към язовира, попадат извън посочения ПИ 000019 по КВС. При тази фактическа установеност съдът е приел, че оспорваният акт е издаден от компетентен административен орган, в рамките на предоставените му правомощия по чл. 19б, ал. 1 ЗВ, в предвидената от закона форма, при липсата на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Правилно областният управител е отказал да приеме дарението, обосновавайки се с довода, че процесният обект, предмет на дарението, не съставлява язовир по смисъла на § 1, ал. 1, т. 94 от ДР на ЗВ, а е само част от водния обем на язовира, т.е. е част от него и не може да бъде предмет на договора по чл. 19б, ал. 2 ЗВ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е в необходимия обем доказателствата, необходими за разрешаване на правния спор, анализирал ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е извел обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят изцяло от настоящия съдебен състав, без да е необходимо да се повтарят. Съгласно разпоредбата на чл. 19б, ал. 5 ЗВ областният управител отказва със заповед да приеме дарението и връща предложението и придружаващата го преписка на съответната община, когато: 1. заявеният за прехвърляне от общината воден обект не е язовир по § 1, ал. 1, т. 94 от ДР, или 2. предложението се отнася за язовир, отдаден на концесия, или 3. липсва акт за общинска собственост. В случая Областният управител е отказал да приеме дарението, като се е позовал на обстоятелството, че даряваният обект не представлява язовир по смисъла на законовата норма, а само част от водния обем на язовира. Съгласно разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 94 от ДР към ЗВ язовир е водностопанска система, включваща водния обект, язовирната стена, съоръженията и събирателните деривации, както и земята, върху която са изградени. Следователно, липсата на който и да е елемент от водоностопанската система води до невъзможност даден обект да бъде определен като язовир. Правната възможност по чл. 19а от ЗВ за безвъзмездно прехвърляне на правото на собственост от страна на общината към държавата върху язовир предполага наличието на цялата водностопанска система, а не на част от нея. Противното тълкуване би довело до невъзможност за надлежното стопанисване на язовира. Процесният имот 000019 по КВС, за който е съставен акт за публична общинска собственост, представлява само площта, заета от част от водното съдържание на системата, поради което с основание е прието, че този имот не обхваща цялата водностопанска система, а само част от нея, т.е. не може да се дефинира като язовир. Неоснователни са касационни оплаквания за неправилна преценка на вещните права върху язовира. Противно на твърденията на касатора, административният съд преценява вещните права на страните така, както са доказани пред него със съответни титули за собственост. Административният съд приема, че даден имот е общинска собственост въз основа на акт за общинска собственост. При липсата на такъв и още повече при наличието на данни за вещни права на трети лица върху части от язовира, изводите на административния съд за липса на право на общинска собственост върху целия язовир са правилни. Оспорването на вещни титули за собственост , съответно спорове за материално права не са от компетентността на административните съдилища. Предвид изложеното, касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на ответника се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение