Решение № 6161 от 13.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1394/2009 г.

Решение № 6161 от 13.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1394/2009 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 217/05.12.2008 г. , постановено по адм. д. № 140/2008 г. Административен съд гр. Смолян е отменил решение № 7/27.05.2008 г. на директора на РУ "СО" гр. Смолян, с което е оставено в сила разпореждане № 188/21.04.2008 г. на началник отдел "Краткосрочни плащания и контрол" при ТП на НОИ гр. Смолян, с което се разпорежда внасяне на сума по ревизионен акт за начет в размер на 4750 лв. на ЕТ "Здравко Терзиев - Терзо - ЗТ" гр. Мадан като незаконосъобразна. Срещу това решение е подадена касационна жалба от директора на РУ"СО" гр. Смолян с оплакване, че също е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, изводите на съда били направени вследствие на игнориране и изопачаване на събраните по делото доказателства. Моли обжалваният съдебен акт да бъде отменен. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховната административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна, а решението на АС за правилно. Правото на парично обезщетение за бременност и раждане произтича от осигурителното правоотношение. В случая осигурителното правоотношение се основава на трудовото правоотношение, по което е работило лицето. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Спорът касае изплатени от ЕТ "Здравко Терзиев-Терзо - ТЗ" гр. Мадан парични обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване и за бременност и майчинство на лицето Милена Демирова Щърбанова. Трудовият договор между работодателя и Щърбанова е сключен на 11.03.2004 г., но работничката не е осъществила трудова дейност и не е получила трудово възнаграждение, тъй като е била в отпуск поради бременност и раждане. По делото не се спори, че Милена Щърбанова има 6 месечен осигурителен стаж за всички рискове, което обстоятелство е част от изискванията на чл. 48а от КСО. Законосъобразен е направения от съда извод, че в конкретния случай полагането на труд по време на ползвания отпуск за бременност и раждане съставлява елементи от фактическия състав на чл. 48а от КСО, пораждащ правото на парично обезщетение. Разпоредбата на чл. 48а от КСО (нов - ДВ, бр. 112 от 2003 г.) създава право за осигурените лица да получават обезщетение за бременност и раждане при условие, че са придобили осигурителен стаж с продължителност 6 месеца като осигурени за всички осигурителни рискове. На понятието "осигурено лице" е дадено легално определение с допълнителната разпоредба на § 1, ал. 1, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване. Съгласно дефиницията, която се съдържа в законовия текст, "осигурено лице" (по смисъла на част първа на кодекса) е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски, а според изречение 2, лицето се смята за осигурено и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 от КСО. Установената правна фикция с текста на изречение второ от цитирания параграф признава за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на малко дете (т. 1), на платените и неплатени отпуски за временна неработоспособност и за отпуск за бременност и раждане (т. 2) и неплатеният отпуск до 30 работни дни през една календарна година (т. 3). Тези изчерпателно изброени случаи пораждат същите осигурителноправни последици, както и осигурителния стаж по чл. 9, ал. 1 от КСО и представляват изключение от правилото на чл. 10 от КСО. (За по-голяма яснота следва да се отбележи, че разглежданите периоди по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 от КСО, при които се зачита осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски първоначална се уреждаха с текста на чл. 10, ал. 2, т. 1, 2 и 3 и ал. 3 от КСО, като изключение от общото правило на чл. 10, ал. 1 от КСО (в редакцията им с ДВ, бр. 64/2000 г.). С определянето на случаите по чл. 9, ал. 2, т. 1 и 2 от КСО към понятието "осигурено лице" по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3, изр. 2 от ДР на КСО, законодателят включва в кръга на осигурените лица тези, ползващи се от осигурителната закрила на майчинството. Майчинството, като осигурен социален риск, предвиден в чл. 2, т. 4 от КСО, е уредено с разпоредбите на чл. 48 до чл. 54 от същия кодекс. За да възникне право на обезщетение за бременност и раждане по чл. 48а от КСО и на обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 52а от КСО при настъпване на осигурителния случай бременност и раждане, законодателят е приел условие - осигуреното лице за общо заболяване и майчинство да е придобило осигурителен стаж с продължителност 6 месеца (от 01.01.2009 г. този стаж е увеличен на 12 месеца) като осигурено за този риск. С решение № 2 от 04.04.2006 г. по конституционно дело № 9/2005 г. Конституционният съд на Република България приема, че нормите на чл. 48а и чл. 52а от КСО, с които се въвежда изискване за придобит 6-месечен осигурителен стаж при обезщетенията за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст, не противоречат на чл. 47, ал. 1 и 2 от Конституцията на РБ и на прокламираната в нея особена закрила от държавата за жената-майка. С цитираното решение КС изрично отбелязва, "че и в двата случая (по чл. 48а и 52а КСО) наличието на 6-месечен осигурителен стаж не е обвързано с изискване стажът да е натрупан непосредствено преди началния за плащането на обезщетението момент; стажът може да е натрупан отдавна. " Щом като е налице изискването за наличие на придобит 6-месечен (от 01.01.2009 т. 12-месечен) осигурителен стаж, през който осигурената жена е осигурявана за осигурителния риск общо заболяване и майчинство (в редакцията до изм. с ДВ, бр. 109 от 2008 г. осигуряването е било за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица), при настъпване на осигурителния случай бременност и раждане за осигурената жена възниква право на парично обезщетение за бременност и раждане за срока по чл. 50, ал. 1 от КСО (до 01.01.2009 г. 315 календарни дни, а след тази дата 410, от които 45 дни преди раждането) и на обезщетение за отглеждане на малко дете до навършване на 2-годишната му възраст. Според трудовото и осигурителното законодателство (чл. 352, т. 2 от КТ и чл. 9, ал. 2, т. 1 от КСО) времето по трудовото правоотношение, през което работничката-майка не полага труд поради ползване на платен отпуск за отглеждане на малко дете, се признава за трудов стаж и се зачита за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски. С разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от Глава пета "Възникване и изменение на трудовото правоотношение" на КТ, правопораждащ юридически факт за възникване на трудовото правоотношение е сключването на трудов договор между работничката и работодателя. От момента на валидно възникналото трудово правоотношение със сключване на трудовия договор, работничката-майка може да упражни даденото й от закона субективно право да ползва платен отпуск за раждане и отглеждане на малко дете. Законът не поставя условие да е започнало реално изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение, дори то да е продължило само един ден, за да възникне при новия работодател правото на платен отпуск за раждане и отглеждане на малко дете. Задължението за постъпване на работника или служителя на работа в срока по чл. 63, ал. 3 от КТ е свързано с изпълнението на трудовия договор, а не с ползването на законоустановения отпуск по чл. 163 от КТ. При валидно сключен трудов договор, по който е упражнено правото на ползване на платен отпуск за бременност и раждане, е неприложима законовата фикция да се смята за невъзникнало трудовото правоотношение с непостъпването на работа в срока по цитираната разпоредба. От всичко изложено до тук следва, че работничката-майка Милена Демирова Щърбанова е осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3, изр. 2 от ДР на КСО по време на ползване на платения отпуск за бременност и раждане на дете. По силата на чл. 9, ал. 2, т. 2 от КСО времето на ползвания платен и неплатен отпуск за временна неработоспособност и за отпуск за бременност и раждане се зачита за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски. При действащата нормативна уредба не е необходимо осигуреното лице да Де престирало труд по трудово правоотношение"и да е получавало трудово възнаграждение. (В същия смисъл са решения на ВАС по адм. дела № 8760/2008 г., № 11304/2008 г., № 13897/2008 г. и други. По изложените съображения обжалваното решение е правилно и обосновано, постановено в съответствие с материалния закон и не са налице касационни основния по чл. 209, т. 3 от АПК за неговата отмяна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,