Решение № 2411 от 7.3.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Тодоров, подадена чрез адв. Димова, в качеството й на пълномощник, насочена срещу Решение 23 от 27.07.2022г., постановено по адм. дело 27/ 2022г. по описа на Административен съд Русе (АС Русе). С жалбата са наведени твърдения за нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост при постановяване на обжалваното решение. Жалбоподателят счита, че съдът е направил незаконосъобразен извод, че не са налице предпоставките по ЗОДОВ и не следва да се присъди обезщетение за причинени неимуществени вреди. Посочва, че съдът в обжалваното решение не е обсъдил незаконосъобразното поведение на полицейските служители и действията на административния орган по издаване на наказателното постановление. Определя като необясним извода на съда, че при отменена заповед за задържане, респективно нарушение на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС) не следва да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди. Твърди, че никой не му е обяснил защо е бил заведен в РПУ. Смята, че съдът в оспореното решение е бил длъжен да се съобрази с мотивите на съда, относно незаконосъобразната заповед за задържане на лице, издадена на основание чл.72 ЗМВР. Моли да се отмени съдебното решение и да се уважи иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразното наказателно постановление (НП). Ответникът Областна дирекция на МВР Русе в писмен отговор, подаден чрез гл. юрисконсулт Йорданова, моли за отхвърляне на касационната жалба, като неоснователна. Иска да се потвърди решението на Административен съд Русе, като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Първостепенният съд е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), срещу Областна дирекция на МВР Русе, с който ищецът Г. Тодоров, моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение в размер на 3 000,00 лева за претърпени неимуществени вреди. С молба- уточнение от 11.02.2022 г. ищецът посочил, че претърпените имуществени вреди били във връзка с издадения акт и се изразявали в унижение на честта и достойнството му, безсънни нощи, уронен престиж и психологически стрес за периода от 22.12.2020 г. до 09.06.2021 г. С допълнителна молба от 12.04.2022 г. процесуалният представител на ищеца посочил, че неимуществените вреди произтичали от Наказателно постановление 20-425/22.12.2020 г., изразявали се в унижение на честта и достойнството му за това, че без вина бил обвинен в пречене на полицейски орган да изпълни задълженията си, както и в психологически стрес от това, че в момента на пандемия следвало да намери сумата от 500 лева и да води съдебни дела, за да доказва правотата си. Уточнен бил периодът, за който се претендирали неимуществени вреди от 05.01.2021г. датата на връчване на процесното наказателно постановление до 09.06.2021 г. датата на влизане в сила на отменителното решение на Районен съд Русе. С обжалваното решение на Административен съд Русе е бил ОТХВЪРЛЕН иска на Г. Тодоров против Областна дирекция на МВР Русе, с претенция за обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 3 000,00 лева, причинени от отменен незаконосъобразен акт Наказателно постановление 20-425/ 22.12.2020 г., издадено от началник сектор ОП І РУ при ОД МВР Русе и законна лихва от датата на деликта 22.12.2020 г. до окончателното плащане на присъденото обезщетение. За да достигне до този резултат административният съд е приел за установено от фактическа страна, че с Наказателно постановление 20-425/ 22.12.2020 г., издадено от началник сектор ОП І РУ при ОД МВР Русе, на ищеца, за това, че е нарушил чл. 64, ал. 4 от ЗМВР, и на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР му е наложено административно наказание- глоба в размер на 500 лева. Наказателното постановление било отменено с Решение 184/ 19.05.2021г., постановено по НАХД 47/ 2021г. по описа на Районен съд Русе. Решението на РС не било обжалвано и влязло в сила на 09.06.2021г. Административният съд събрал гласни доказателства по случая, като допуснал до разпит свидетели по искане на двете страни. Въз основа на установените факти по делото, решаващият съд стигнал до извода, че по делото е останало недоказано настъпването на реална вреда с неимуществен характер за ищеца Г. Тодоров, която да е пряка и непосредствена последица на отменения като незаконосъобразен административно- наказателен акт. Приел, че липсват две от общо трите предпоставки- не се доказвало настъпването на неимуществени вреди и наличие на причинно следствена връзка. Съдът е намерил, че при условията на пълно, главно доказване ищецът Тодоров не обосновава съществуването на неимуществени вреди, причинени му от отменено Наказателно постановление, издадено от началник сектор ОП І РУ при ОД МВР- Русe. Поради тези мотиви решаващият съд е приел, че предявеният осъдителен иск е неоснователен и го е отхвърлил. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира обжалваното решение за ПРАВИЛНО. Несъстоятелни са твърденията на касационния жалбоподател, че решението е необосновано и неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдебният акт е постановен при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка, изводите на съда са обосновани на база на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдържанието на решението напълно отговаря на предмета на делото с изложени конкретни правни изводи по спорните въпроси чл.172а, ал.2 АПК. Неоснователни са твърденията на касатора, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Правилно и след обективна преценка на доказателствата по делото, съдът приема, че не са налице кумулативно изискуемите елементи на състава на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника. Предвид извършения подробен анализа на релевантните за исковата претенция факти и приложимия материален закон, съдът е извел обоснован правен извод за недоказаност на иска. Действително в случая е налице отменено Наказателно постановление 20-425/ 22.12.2020г., издадено от началник сектор ОП І РУ при ОД МВР Русе. За ангажиране на отговорността по ЗОДОВ не е достатъчно, наличието на отменен акт на администрацията, а е необходимо да се установи, че претендираните вреди са пряка и непосредствена последица от него. В тази връзка по делото основният спорен въпрос е претендираните от ищеца неимуществени вреди последица ли са по смисъла на чл.4 ЗОДОВ от отмененото НП. Пряка и непосредствена е тази вреда, която следва непосредствено от акт, действие или бездействие на компетентния административен орган. Пряка последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, т.е. увреденото лице, не би претърпяло вреди, ако не бе незаконосъобразния административен акт. В конкретния случай липсва такава връзка, която да обоснове предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника по реда на ЗОДОВ. Обосновани и съответни на материалния закон са изводите на съда за липса на всички елементи на фактическия състав по чл. 1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата, поради недоказана причинна връзка предвид отмененото НП. Не е налице причинена неимуществена вреда, която да е в пряка последица от отмененото НП и която да подлежи на обезщетяване- чл.4 ЗОДОВ. Неоснователно касаторът извлича аргументи за уважаване на исковата претенция, поради факти свързани с неговото задържане по ЗМВР. Необосновани са твърденията, че съдът неправилно не е обсъдил фактите свързани с незаконосъобразното поведение на полицейските служители при това задържане. Обстоятелствата свързани със заповед за задържане от 25.11.2020г. се отнасят до отделно административно правоотношение, с различни правни последици- чл.72, ал.1 ЗМВР. Причините за отмяна на заповедта за задържане обективирани в отменителното решене на съда са ирелевантни за настоящото производство с предпоставка по чл.204 АПК- отменено НП. При това наличието на фактически действия по чл. 250 АПК, визирани от касатора по неговото задържане в РУП са неотносими към процесното правоотношение по ЗАНН. Те са релевантни към друго, различно адм. правоотношение, където се установяват хипотези по чл. 64, чл. 67, чл.72, ал.1 и чл.264 от ЗМВР. Неотносими са въпросите за фактически действия, тъй като в случая са налице правни действия- чл.1, чл.6, чл.27 от ЗАНН. Отмененото Наказателно постановление е издадено в административна процедура при нормативно определени правни действия в чл.36- чл.58 от ЗАНН. Негова последица е налагане на глоба, представляваща парично задължение чл.15, ал.1 ЗАНН. Законосъобразни са изводите на съда, че е останал недоказан въпроса за причинно- следствената връзка между отмененото наказателно постановление и претърпените вреди, изразяващи се в унижение на честта и достойнството, безсънни нощи, уронен престиж и психологически стрес. Обосновано решаващият съд е приел, че ищецът по делото не доказва настъпването на конкретни вреди от отмененото наказателно постановление, съгласно изискването на чл. 154, ал. 1 от ГПК, приложим на основание § 1 от ЗР на ЗОДОВ. По делото категорично не може да се установи какви изживявания е имал ищецът по повод на твърдяното административнонаказателно производство. Посочените негативни емоции сочат връзка с факти от самото задържане и обстоятелства от семейните отношения. Единственото релевантно обстоятелство, свързано с притеснения за намиране на средства за обжалване на НП не може да има такъв интензитет и продължителност за да подлежи на обезщетение. От приобщените свидетелски показания не се установяват, твърдените в исковата молба от ищеца, преживени неприятни емоции и терзания да са пряко следствие от отмененото НП. Несъответствие има както по отношение на периода, така и по отношение на правопораждащите факти. В случая субективното право на обезщетение не е установено, поради липсата на претърпени вреди, които да са непосредствена последица от незаконосъобразното НП. При неустановяване на елементите от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция при правилно приложение на материалния закон. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита касационната жалба за неоснователна. Обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора е основателно искането на ответника- Областна дирекция на МВР Русе за присъждане на разноски в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, Трето отделение