Решение № 1142 от 25.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13609/2016 г.

Решение № 1142 от 25.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13609/2016 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на А. С. Р. от гр. Б. срещу решение № 1568 от 07.10.2016 г. по адм. д. № 1403/2016 г. на Административен съд Б., с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу Акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № СВ_АСР-2-1/13.04.2016 г., издаден от главен експерт в ДМПДТР при О. Б., потвърден с решение № 94-01-16070/6/20.06.2016 г. от директора на ДМПДТР в О. Б. Заявява касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Излага доводи, че в административния акт липсват мотиви на какво основание са определени за дължими данъци и такса битови отпадъци /ТБО/ за минало време от 2011 г. до 2015 г. Декларация по чл. 14 от ЗМДТ е подадена на 11.04.2016 г., а актът за установяване на задължения по декларация е издаден след два дни на 13.04.2016 г. Сочи, че няма спор, че към 31.03.2001 г. сградата е била изградена на груб строеж, т. е. покрита като основание да се приеме, че съществува като строеж, но това не означава, че е годна за ползване по предназначение. В акта и в решението на административния орган няма твърдение, че имотът се ползва по предназначение. Ползването на новопостроени сгради е допустимо едва след въвеждането им в експлоатация съгласно разпоредбите на ЗУТ и в частност чл. 176 от ЗУТ. До момента на въвеждането в експлоатация с т. н. Акт образец 16, ползването на сградите е забранено. В конкретния случай видно от приложеното Удостоверение № 94-01-35536/3/18.02.2016 г., издадено от Община - Б., имащо характер на Разрешение за ползване, правото да се обитава и ползва сградата е възникнало от тази дата -18.02.2016 г. Двумесечния срок за деклариране на имота е до 18.04.2016 г., т. е. декларацията, подадена на 11.04.2016 г. е подадена в срок. Според трайно установената практика на органите по приходите издаването на удостоверение за въвеждане в експлоатация или на разрешение за ползване на обекта определя момента, от който сградите се считат завършени и подлежат на облагане с данък по ЗМДТ. Установено е, че строежът не е приет и въведен в експлоатация, съответно няма издадено разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация по реда на ЗУТ. Липсват доказателства, от които да е видно, че за релевантния период, за който са начислени задълженията, е налице ползване на недвижимите имоти. Следователно не са налице доказателства и за наличието на втората алтернативна предпоставка, регламентирана в разпоредбата на чл. 15, ал. 1 ЗМДТ, да е започнало ползване на апартамента - част от новопостроената постройка. Сочи, че не е достатъчно сградата или част от нея да са годни за ползване (за обитаване), за да е налице посочената хипотеза е необходимо да е започнало използването. В тежест на данъчната администрация е да докаже положителния факт, че е започнало обитаване на притежаваните недвижими имоти, но в акта не се твърди и аргументира ползването на обекта. Счита, че началният момент за плащане следва да бъде началния момент на ползване, от който е подадена и декларацията по чл. 15 от ЗМДТ, а~не момента, когато сградата е била изградена в груб строеж. Ответната страна е представила писмен отговор. Излага доводи, че е правилен изводът на съда, че сградата е завършена към 2001 г. Добавя, че процедурата по издаване на удостоверение № 94-01-35536/3/18.02.2016 г. е строго формална и е необходимо да се представят значителен брой книжа, част от тези книжа се съставят и подписват от трети лица и държавни/ общински органи, които по надлежния ред са констатирали, че сградата е завършена. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена на 25.10.2016 г., в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при връчено съобщение на 11.10.2016 г. Разгледана по същество е неоснователна. Съдът приел, че Удостоверение рег. № 94-01-35536/3/18.02.2016 г., издадено от О. Б. е удостоверение по § 6 от ПЗР на Наредба № 2 за въвеждане в експлоатация на строежите в Р. Б., в което се сочи, че тъй като строежът е завършен преди 31.03.2001 г., не подлежи на въвеждане в експлоатация съгласно цитираната норма от Наредба № 2, съгласно която наредбата не се прилага за заварени строежи, завършени до 31 март 2001 г., които не са били приети по установения ред до 31 март 2001 г. Това удостоверение представлява официален удостоверителен документ обвързващ съда със своята материална доказателствена сила, съгласно чл. 179, ал. 1 от ГПК, приложим във вр с § 2 от ДР на ДОПК. Посочил, че спорът между страните е относно началния момент, от който се дължи ДНИ и ТБО. Жалбоподателят счита, че съобразно чл. 15, ал. 1 от ЗМДТ това е моментът на въвеждането му в експлоатация на сградата съгласно разпоредбите на ЗУТ и в частност чл. 176 от ЗУТ, а органът по приходите приема, че началният момент е този, в който сградата е завършена. В конкретния случай от събраните по делото доказателства се установява, че сградата е завършена преди 31.03.2001 г. С. У. рег. № 94-01-35536/3/18.02.2016 г., издадено от О. Б., строеж "Жилищна сграда с магазини и офиси" III категория, находящ се в УПИ V-170, кв. 14 по плана на жк "Лазур", гр. Б., с административен адрес: ул. Б. .....-2 е изпълнена въз основа одобрени технически инвестиционни проекти и издадено разрешение за строеж № 13/09.03.1994 г. и е завършен преди 2001 г., представлява заварен законен строеж по смисъла на ЗУТ, извършен е до 31.03.2001 г., поради което не подлежи на въвеждане в експлоатация на основание § 6 от ПЗР на Наредба № 2 за въвеждане в експлоатация на строежите в Р. Б. Установено е, че недвижимият имот - апартамент "Б", подробно описан в АУЗ и потвърждаващото го решение, е бил завършен преди 31.03.2001 г., поради което правилно органът по приходите е приложил първата по ред хипотеза - ДНИ, респ. ТБО са дължими от момента на завършване на тази част от сградата. Не може да се приеме, че сградата в настоящия случай е била завършена едва с издаването на цитираното удостоверение от 18.02.2016 г., тъй като самите собственици са представили писмени доказателства в потвърждение на датата 31.03.2001 г. моментът на завършването на строителството е началният момент на облагане с ДНИ на новопостроени сгради, т. к. тогава възниква облагаем обект, а от събраните доказателства се установява, че сградата, в която се намират имотите на жалбоподателя е била завършена през 2001 г. Решението е правилно. Съгласно чл. 15, ал. 1 от ЗМДТ за новопостроените сгради или части от сгради се дължи данък от началото на месеца, следващ месеца, през който са завършени или е започнало използването им. Данък се дължи при наличието на една от двете алтернативни хипотези - сградата да е завършена или да е започнало използването й. В случая безспорно е установена първата хипотеза - сградата е била завършена през 2001 г. следователно е възникнало задължението за плащане на данък. Разпоредбата на чл. 15, ал. 1 ЗМДТ в първата хипотеза следва да се тълкува в смисъл, че данък за новопостроените сгради или части от сгради се дължи, от следващия месец, когато сградата е завършена независимо дали е започнало използването й. При това положение обстоятелството, че съдът не е изискал да се представи акт обр. 16 за установяване на годността за ползване на строежа не се е отразило върху законосъобразността на решението. Това би имало значение при положение, че данъкът е определен от момента от който е започнало използването на строежа, но се установява, че втората хипотеза не е приложима, тъй като строежът е бил завършен по-рано. В акта за установяване на задължения по декларация са посочени суми както за ДНИ, така и за ТБО. Съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ, в редакцията действаща за процесния период, таксата се заплаща от лицата по чл. 11. Съдът не е изложил мотиви, налице ли е задължение за плащане на такса битови отпадъци по всички компоненти. Но следва да се има предвид, че няма твърдения от жалбоподателя да е подал декларация, че няма да ползва имота, въпреки, че съдът не е изяснил изрично тези обстоятелства. С оглед на това правилно е прието, че се дължи и такса битови отпадъци във всичките си компоненти. Не се оспорва извода на административния съд, че общината е извършвала дейности по предоставяне на услугите, както и размера на начислените суми. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение