Решение № 3453 от 5.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14190/2019 г.

Решение № 3453 от 5.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14190/2019 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С решение № 99 от 31.10.2019 г., постановено по адм. д. № 188/2019 г., Административен съд – Силистра, е отменил по жалба на ЕТ "Шори – Т. Начев", ЕИК 828061732, Заповед за налагане на ПАМ № 272 - ФК/5.08.2019 г., издадена от началник на отдел "Оперативни дейности" Варна в Главна дирекция "Фискален контрол", при ЦУ на НАП, за запечатване на търговски обект – бензиностанция, находяща се в с. Айдемир, ул. "Бешовица" № 1 и забрана за достъпа до нея, в частта, в която мярката е наложена за срок, надвишаващ 10 дни. С решението съдът е отхвърлил жалбата на ЕТ "Шори – Т. Начев", ЕИК 828061732, против Заповед за налагане на ПАМ № 272 - ФК/5.08.2019 г., издадена от началник на отдел "Оперативни дейности" Варна в Главна дирекция "Фискален контрол", при ЦУ на НАП, за запечатване на търговски обект – бензиностанция, находяща се в с. Айдемир, ул. "Бешовица" № 1 и забрана за достъпа до нея, в частта, в която мярката е наложена за срок от 10 дни. С решението НАП е осъдена да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 250 лв.

Срещу така постановеното решение в отхвърлителната му част е подадена касационна жалба от ЕТ "Шори – Т. Начев", ЕИК 828061732, със седалище и адрес на управление гр. Силистра, бул. "Македония" № 177, ет. 2, ап. 6, представляван от Т. Начев, чрез процесуалния му представител адв. А. Бурмов. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд Силистра е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд Силистра и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорената заповед. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответният по касационната жалба началник на отдел "Оперативни дейности" Варна в Главна дирекция "Фискален контрол", при ЦУ на НАП, чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира за заплащане на юрисконсулско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за не основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационна жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

С решението Административен съд – Силистра е отхвърлил жалбата на ЕТ "Шори – Т. Начев", ЕИК 828061732, със седалище и адрес на управление гр. Силистра, бул. "Македония" № 177, ет. 2, ап. 6, представляван от Т. Начев, против Заповед за налагане на ПАМ № 272 - ФК/5.08.2019 г., издадена от началник на отдел "Оперативни дейности" Варна в Главна дирекция "Фискален контрол", при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е наложена принудителна административна мярка "Запечатване на търговски обект" – бензиностанция, находяща се в с. Айдемир, ул. "Бешовица" № 1 и забрана за достъпа до нея, в частта, в която мярката е наложена за срок, надвишаващ 10 дни. В тази част, както и в осъдителната част за разноските, като необжалвано решението на Административен съд – гр. Силистра е влязло в законна сила и не е предмет на касационно разглеждане.

С останалата част от решението първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на ЕТ"Шори – Т. Начев", ЕИК 828061732, против Заповед за налагане на ПАМ № 272 - ФК/5.08.2019 г., издадена от началник на отдел "Оперативни дейности" Варна в Главна дирекция "Фискален контрол", при ЦУ на НАП, за запечатване на търговски обект – бензиностанция, находяща се в с. Айдемир, ул. "Бешовица" № 1 и забрана за достъпа до нея, в частта, в която мярката е наложена за срок от 10 дни. Решаващият съд е описал установената фактическа обстановка по издаване на оспорената заповед. Отбелязано е, че основният факт на изпълнителното деяние – неподаването на данни за количество доставени горива чрез дистанционна връзка до НАП е отрицателен факт, който прехвърля доказателствената тежест на страната, която се ползва от насрещния положителен факт. В продължение е посочено, че жалбоподателят не е ангажирал доказателства, оборващи констатациите на неоспорения констативен протокол, от което следва извод, че за посочения период от 01 до 14 май на 2019 г. едноличният търговец ЕТ"Шори – Т. Начев" не е изпълнил задължението си по чл. 118, ал. 6 ЗДДС да подава връзка за доставените горива чрез дистанционна връзка до НАП по начин, който да обезпечи възможност за проследяването им. Решаващият съд е приел, че заповедта е частично неправилна относно срока за налагане на ПАМ, като систематизирани изводите му в тази насока се свеждат до следното: 1. Прието е, че заповедта е издадена от компетентен орган в рамките на правомощията му. 2. При издаването на заповедта са спазени изискванията за форма на акта, същата съдържа фактически и правни основания за издаването й, в производството по издаването й не са допуснати нарушения на административно-производствените правила, които да водят до нейната отмяна на това основание. 3. Изложени са мотиви, че в случая е установено допуснатото нарушение на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС – не са подавани данни в НАП, каквото задължение лицето има по силата на чл. 118 ЗДДС. 4. На отделен ред административният съд се е занимал с въпроса относно срока за налагане на мярката. Посочено е, че аргументите на административния орган за определяне на 14 дневен срок за запечатване са обосновани освен с допуснатото нарушение, и с това, че лицето има непогасено публично задължение, надвишаващо сумата 1000 лв. към датата, следваща документалната проверка на 2.08.2019 г., че е налице и акт за установяване на административно нарушение № F500462 от 17.07.2019 г. за друго нарушение на Наредба № Н – 18/2006 г. от което е изведен извод за поведение, насочено към неспазване на установения правен ред в страната и отклонение от данъчно облагане. Първоинстанционният съд е приел, че тези изводи на административния орган не намират подкрепа в доказателствата по делото. Отбелязано е, че по делото няма доказателства за какво публично задължение става въпрос, на какво основание, с какъв падеж и прочие, като в същото време има представено удостоверение по чл. 87, ал. 1 ДОПК за отсъствие на публично задължение. Посочено е още, че по делото не е представен цитирания в заповедта протокол за установяване на административно нарушение. Предвид изложеното решаващият съд е приел, че срокът на мярката следва да бъде намален от 14 на 10 дни. Това е обосновано с обстоятелството, че макар и за посочения период от 14 дни подаването на данни до НАП за получаваните количества горива да е било компрометирано, то търговецът е създал, съхранил и отчел деветте доставки на горива по начин, който сочи за редовно водено счетоводство и за отчитане на данните по начин, който да обезпечи адекватното удостоверяване на дължимите данъци. Прието е, че макар и финансовата дисциплина да е била нарушена, то тава съответства до степен на запечатване на търговския обект за срок от 10, а не от 14 дни.

На основание изложеното е направен извод, че оспорената заповед се явява законосъобразна за срок от 10 дни и в тази част следва да бъде потвърдена, а за разликата от 10 до 14 дни следва да бъде отменена.

При определяне на разноските административният съд е присъдил 50 % от същите в полза на жалбоподателя.

Решението на Административен съд – Силистра в обжалваната му отхвърлителна част е не правилно поради допуснато нарушение на материалния закон и е необосновано.

Основните оплаквания в касационната жалба на ЕТ "Шори – Т. Начев", ЕИК 828061732, за неправилност на решението на административния съд в оспорената му част са поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Навеждат се доводи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят не е оспорил факта на извършено нарушение, като последното е установено от съставени констативен протокол и същият не е оборен чрез надлежни доказателства. Твърди се още, че в самия констативен протокол се съдържат констатации, че лицето е подало данни за доставените количества горива чрез тяхното ръчно въвеждане в ЕСФП и те са били налични в НАП, т. е. има възможност за адекватно удостоверяване на дължимите данъци.

По така направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

Процесната заповед за налагане на ПАМ на едноличния търговец е по повод установено от приходните органи нарушение на данъчно задълженото лице, изразяващо се в това, че за периода от 1.05.2019 г. до 14.05.2019 г. е установена разлика между доставеното количество гориво по документи и изпратените съобщения до НАП от нивомерната система в размер на 39 555 литра, като за същия период търговецът е получил 39 555 литра горива по 9 бр. доставки, или дистанционната връзка с НАП не дава възможност да се определи наличното количество гориво в резервоарите на ЕСФП. На това основание заповедта за ПАМ е издадена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС във връзка с чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че издадената заповед е правомерна и в съответствие със закона до размер на срока от 10 дни, а за разликата до 14 дни се явява незаконосъобразна и в тази част следва да бъде отменена.

Настоящата инстанция не споделя този негов извод, тъй като същият е не обоснован на фактите по делото и при не правилно приложение на материалния закон.

Макар и в отменителната част решението на административния съд да е влязло в законна сила като необжалвано, следва да бъде посочено, че възприетият от съда подход за отмяна на заповедта в частта й за срока е в противоречие със закона и при допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. Съгласно чл. 186, ал. 1 ЗДДС принудителната административна мярка е за срок от 30 дни, като определянето на срока е правомощие на административния орган. Предвид разпоредбите на чл. 83, ал. 2 АПК, чл. 129, ал. 2 и чл. 145, ал. 1 АПК, административният съд няма правомощия да извършва контрол върху целесъобразността на акта, т. е. върху срока, за който се налага мярката. Заповедта може да бъде отменена поради нарушаване на принципа за съразмерност, установен с чл. 6, ал. 2 АПК, в това число когато срокът е несъразмерен на нарушението, но не съществува законова възможност този срок да бъде изменян от съда.

Доколкото въпросната заповед е изцяло незаконосъобразна/за което ще бъдат изложени мотиви по-долу/, то допуснатото нарушение /за намаляване на срока на заповедта/ не се явява особено съществено.

Основният спорен въпрос между страните пред първоинстанционния съд е относно това, дали от едноличния търговец е налице неизпълнение на законово задължение за подаване на данни към НАП относно доставени и получени количества горива. По изложените по-горе мотиви административният съд е приел, че това нарушение е установено чрез съставения констативен протокол от органа по приходите, като констатациите в тази насока не са оборени от жалбоподателя по надлежен ред. Този негов извод не се споделя от настоящата съдебна инстанция, тъй като е необоснован на фактите по делото и е изграден при неправилно приложение на материалния закон.

Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда за подаване на данни по чл. 118 в Националната агенция по приходите. Относимите разпоредби на чл. 118 ЗДДС в случая се тези на: аления 6, според която всяко лице по ал. 1, извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, е длъжно да предава по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива; алинея 10, според която данъчно задължено лице - доставчик/получател по доставка на течни горива, е длъжно да подава в Националната агенция за приходите данни за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях; данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис. От друга страна нормата на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н – 18 от 13.12.2006 г. на министъра на финансите определя, че всяко лице по ал. 2 е длъжно да предава на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива; за тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол.

В същото време нормата на чл. 118, ал. 11 ЗДДС въвежда изключения, при които данни по аления 10 не се подават. Едно от тях е това по т. 5 - получателя за доставки, които е отчел като получени чрез електронната си система с фискална памет.

В приложения по делото акт за установяване на административно нарушение № F 504307 от 13.08.2019 г. /л. 41 от първоинстанционното дело/ е посочено, че при извършена проверка на 1.08.2019 г. в офис на НАП – Русе относно търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 ДР ЗДДС – бензиностанция в гр. Силистра, ул. "Бешовица" № 1 е установено, че за периода 01.05 – 14.05.2019 г. е налице разлика между доставеното количество гориво по документи и изпратените съобщения до НАП чрез нивомерната система в размер на 39 555 литра по 9 бр. доставки. В протокола се съдържа констатация, че документите за доставка са ръчно въведени чрез клавиатура на ЕСФП и същите са налични със съответния номер в информационната система "Контрол на горивата". На база на изложеното е изградена констатация, че предаваните данни по дистанционната връзка към НАП не дават възможност да се определи наличното количество гориво в резервоара на ЕСФП съгласно чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н – 18/2006 г.

При така изложената фактическа обстановка, настоящата съдебна инстанция намира издадената заповед за налагане на ПАМ за незаконосъобразна по следните аргументи:

1. По делото е установено, че едноличният търговец има монтирана в търговския обект нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП по смисъла на чл. 3, ал. 3 от цитираната Наредба. По какви причини същата не е подавала данни през посочения период към НАП е обстоятелство, които не е установено и е в сферата на догадките. Важното и същественото е, че по делото липсват данни/твърденията, че неподаването на данни е станало в резултат на виновно поведение на задълженото лице, поради манипулация на системата или други подобни неправомерни действия. Всъщност обстоятелството, че получените количества горива са били коректно въведени ръчно в ЕСФП, прави лишено от логиката информацията за тях да не бъде подавана до НАП по електронен път и по този начин да е укривана.

1. След като по делото е установено, че документите за доставка на въпросните количества горива са коректно въведени чрез клавиатура на ЕСФП и същите са налични със съответния номер в информационната система "Контрол на горивата", то това прави автоматично необоснована констатацията, че неподаване на данни лишава НАП от възможност да се определи наличното количество гориво в резервоара на ЕСФП, а от там да бъде определен коректно размера на данъчните задължения.

1. В светлината на цитираните по-горе разпоредби дори да има извършено нарушение от страна на търговеца във връзка със задължението за предаване на данни по чл. 118 ЗДДС, то допуснатото нарушение не е толкова съществено и определеният срок за налагане на ПАМ се явява в нарушение с принципа за съразмерност, установен с чл. 6 АПК.

След като е стигнал до други изводи и е потвърдил оспорената заповед за налагане на ПАМ за срок от 10 дни, Административен съд – гр. Силистра е постановил едно неправилно съдебно решение. При условията на чл. 222, ал. 1 АПК същото следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което Заповед за налагане на ПАМ № 272 - ФК/5.08.2019 г., издадена от началник на отдел "Оперативни дейности" Варна в Главна дирекция "Фискален контрол", при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е наложена принудителна административна мярка "Запечатване на търговски обект" – бензиностанция, находяща се в с. Айдемир, ул. "Бешовица" № 1 и забрана за достъпа до нея, за срок от 10 дни, следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

При този изход на процеса НАП следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя разноски по делото за всички инстанции в размер на 1 110 лв. От тази сума 250 лв. са дължими за първата инстанция /50 лв. държавна такса и 450 лв. адвокатски хонорар, от които първоинстанионният съд е присъдил 50 %, в която част решението е влязло в сила/. Останалите 860 лв. съставляват разноски за настоящата инстанция, от които 800 лв. адвокатски хонорар и 60 лв. държавна такса.

Водим от горното и на основание на чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение,