Решение № 13284 от 6.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1334/2016 г.

Решение № 13284 от 6.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1334/2016 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Кмета на Столична община - район "И." против решение № 7665/08.12.2015 г., постановено по адм. дело № 6342/2014 г. по описа на Административен съд С. град. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния и процесуален закон и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Н. М. П., чрез пълномощника си адв. Пенчев, оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспоренато решение. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Съдът като извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, счита следното: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № РД-15-642/09.06.2014 г. на кмета на СО - район "И.", с която е прекратено служебното правоотношение на Н. М. П. на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ - поради наложено дисциплинарно наказание "уволнение". По делото е приложено решение № 7616/09.12.2014 г., постановено по адм. дело № 6181/2014 г. на Административен съд С. - град /АССГ/, с което е отменена като незаконосъобразна заповед № 632/04.06.2014 г. на кмета на Столична община - район "И.", с която на Н. М. П. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, за извършено нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ЗДСл. Решението е оставено в сила с решение № 7055/15.06.2015 г., постановено по адм. дело № 1469/2015 г. на Върховния административен съд, пето отделение. При тези доказателства, АССГ е обосновал правни изводи за незаконосъобразност на оспорената пред него заповед като издадена в противоречие с материалния закон. Според първоинстанционният съд заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на държавната служителка е издадена при отпаднало основание, предвид влязлото в сила съдебно решение, с което е отменена заповедта за наложеното дисциплинарно наказание "уволнение". След като прекратяването на служебното правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл е приложимо само при наличие на наложено дисциплинарно наказание "уволнение", отмяната на наложеното дисциплинарно наказание има за последица отмяна на прекратяването на служебното правоотношение на държавния служител. Касационната инстанция намира оспореното решение за правилно. Заповедта, с която се прекратява служебното правоотношение по реда на чл. 107, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния служител е свързана с наложеното дисциплинарно наказание "уволнение", което има за последица именно прекратяване на служебното правоотношение. Волеизявлението на органа по назначаването за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" фактически е проява на волята му да прекрати служебното отношение на наказания служител като санкция за извършено нарушение на служебната дисциплина. Последващо волеизявление за прекратяване на служебното правоотношение поради дисциплинарно уволнение е повторение на направеното вече преобразуващо волеизявление. Още повече, че в случая е налице влязло в сила съдебно решение за отмяна на заповедта за дисциплинарното наказание "уволнение" и поради това съдът е обвързан от силата на присъдено нещо по отношение на правния спор относно законосъобразността на последващото волеизявление на административния орган за прекратяване служебното правоотношение на държавния служител. В касационната жалба се навеждат доводи за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в разделянето на производството по делото по първоначално подадената жалба на Н. П., като по искането за претендиране на обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е образувано отделно производство, а производството по делото в частта му, в която се е оспорвала заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е спряно до решаване на спора относно законосъобразността на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание "уволнение". Доводите са неоснователни. Разделянето на производството по делото по иска за обезщетение с правно основание чл. 104, ал. 1 ЗДСл е допустимо съгласно нормата на чл. 206, ал. 1 от АПК, което свое правомощие съдът е упражнил. Спирането на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ЗДСл по отношение на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е акт, който подлежи на оспорване, и касаторът не е упражнил правото си на жалба срещу този акт. Поради това в настоящето производство не може да се позовава на нарушени процесуални права, които той не е упражнил в законоустановените срокове. Освен изложеното, следва да се има предвид, че сочените процесуални нарушения не са довели до незаконосъобразност на оспореното в настоящето производство съдебно решение, предвид ирелевантността им към съществото на спора. Твърдяното като съществено нарушение на съдопроизовдствените правила несъобщаване на определението за възобновяване на производството по делото не е съществено. Видно от протокола от проведеното съдебно заседание на 10.11.2015 г., процесуалният представител на касатора е присъствал и поради това правото му на защита не е нарушено. Неоснователни са и касационните оплаквания за необоснованост на решението на АССГ. Фактите по делото правилно са преценени съобразно приложимата правна норма на чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл. При наличие на влязло в сила съдебно решение относно незаконосъобразността на заповедта за дисциплинарно "уволнение", в настоящето съдебно производство, възражения досежно незаконосъобразността на това уволнение не могат да бъдат преразглеждани. Предвид на изложеното, оспореното решение като обосновано, постановено при спазване на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора пред касационната инстанция и направеното искане за присъждане на разноски в полза на касационната ответница, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на същата направените разноски в размер на 500 лева, представляващи адвокатско възнаграждение на пълномощника й. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,