Решение № 10623 от 20.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4449/2012 г.

Решение № 10623 от 20.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4449/2012 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Иван Тодоров Дончев, от гр. Стара Загора, против решение № VI-26 от 13.02.2012 г., постановено по адм. дело № 565/2011 г. по описа на Административен съд Стара Загора. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на решение по същество на спора, с което оспорената от него заповед бъде отменена като незаконосъобразна. Ответникът - Началник сектор СОД при ОД на МВР - Стара Загора, не изпраща представител и не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд - Стара Загора е отхвърлил жалбата на Иван Тодоров Дончев против заповед № 236/17.11.2011 г. на началник сектор "СОД" при ОД на МВР - Стара Загора, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 2 и 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "порицание", за срок от шест месеца. Извършена е в пълнота проверка на атакувания административен акт в съответствие с чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК. Изводът на съда за законосъобразност на заповедта е правилен и обоснован. Същата е издадена от компетентен орган - началник сектор съобразно наложеното дисциплинарно наказание по чл. 226, ал. 1, т. 3 от ЗМВР "порицание" и определената му в чл. 228, т. 3 от ЗМВР компетентност. Спазен е и срокът по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Заповедта е издадена в двумесечния срок от откриване на нарушение по смисъла на чл. 223, ал. 1 от ППЗМВР, предвид справката от проверката, установяваща нарушението, която е регистрирана на 7.11.2011 г. Следователно заповедта, която е от 17.11.2011 г., е в срока по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. При налагане на наказанието жалбоподателят е изслушан от дисциплинарнонаказващия орган, за което са били приети писмените му обяснения, в които е заявил, че е изпълнявал служебните си задължения и не носи вина за ПТП, настъпило на 4.11.2011 г., около 18 часа, между управляваното от него и друго МПС. От доказателствения материал първоинстанционния съд е установил, че Иван Дончев е извършил о дисциплинарно нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 1 и 4 от ЗМВР, изразяващо се в неизпълнение разпоредбите на подзаконов нормативен акт и неспазване правилата на Етичния кодекс на държавните служители в МВР. Посочените в заповедта фактически основания са обосновали правните такива за налагане на процесното дисциплинарно наказание "порицание", като са отчетени от наказващият орган тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на служителя. Правилно е прието от съда, неизпълнение на задълженията на касатора като водач на служебен автомобил, движейки се в разрез с разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от Наредба № I-141 на МВР за условията и реда, при които са ползва специален режим на движение от МПС - предизвиква ПТП, с нанесени материални щети. Обоснован е извода на съда, че в разрез със сочената разпоредба, на нея дата и час - Дончев е използвал специалния режим на движение, без да има обективна необходимост за това, в интензивна по отношение на участници в движението градска среда и не е съблюдавал в пълна степен правилата за движение по пътищата. Правилен е извода на съда, че дисциплинарната отговорност е самостоятелна и независима от наказателната и наказателно-административната и, че същият е санкциониран не за неспазване правилата на движение установени в ЗДвП, а за това, че като длъжностно лице, водач на служебен автомобил го е управлявал при специален режим на движение, но не по безопасен начин в оживено населено място. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства са направени изводите, че заповедта е издадена от компетентния орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила. На тази база е и заключението, че жалбоподателят е извършил описаните в заповедта дисциплинарни нарушения и е направил обоснован извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,