Решение № 11586 от 4.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9947/2014 г.

Решение № 11586 от 4.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9947/2014 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП срещу Решение № 4080 от 19.06.2014 г. по адм. дело № 879/2014 г. по описа на Административен съд София град, I отделение, 43 състав в частта, в която по жалба на "Крипто" ЕООД е отменен Ревизионен акт /РА/ № 2021302046 от 26.06.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София в частта относно отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 0000000002 от 29.12.2009 г., издадена от "Холд" ЕООД, ведно със съответните лихви за забава. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че първоинстанционният съд е извършил неправилна преценка на събраните по делото доказателства, което е довело до формиране на неправилен краен извод за незаконосъобразност на РА в оспорената му част. Твърди, че в рамките на ревизията и съдебното производство не са ангажирани доказателства, от които да се направи категоричен извод за наличието на реално осъществена доставка по процесната фактура по смисъла на чл. 9 от ЗДДС. Иска се отмяната на съдебния акт в оспорената част и решаване на спора в тази част по същество с отхвърляне на жалбата на "Крипто" ЕООД срещу РА относно отказания данъчен кредит по фактура № 0000000002 от 29.12.2009 г., издадена от "Холд" ЕООД. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - "Крипто" ЕООД, изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на решението в обжалваната му част. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред АССГ е била законосъобразността на РА № 2021302046 от 26.06.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София, потвърден с Решение № 2143 от 12.12.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП"- гр. София. АССГ е приел, че РА е издаден от материалнокомпетентен орган, в установената писмена форма и при липса на съществени процесуални нарушения в хода на ревизията. Относно приложението на материалния закон първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на "Крипто" ЕООД срещу РА в частта относно отказания данъчен кредит по фактура № 000000001 от 28.12.2009 г., издадена от "Холд" ЕООД и е отменил РА в частта относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 000000002 от 29.12.2009 г., издадена от "Холд" ЕООД. Предмет на касационен контрол е решението на АССГ в отменителната част. За да отмени РА в съответната част, първоинстанционният съд е приел, че предметът на процесната фактура е изпълнен от посочения доставчик /"Холд" ЕОД/, доколкото са налице данни за кадрова и техническа осигуреност на същия да изпълни възложената услуга. Според АССГ е доказано и извършването на последваща облагаема доставка с резултата по фактурата съобразно заключението по СТЕ, прието като неоспорено от страните. Решението в обжалваната му част е валидно и допустимо, като същото е постановено при правилно прилагане на материалния закон. Не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, твърдяни от касационния жалбоподател. Наличието на кумулативните условия за възникване и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит по смисъла на чл. 69 и сл. от ЗДДС, респ. отсъствието на някоя от хипотезите на чл. 70 от ЗДДС, които възпрепятстват възникването му, са факти от обективната действителност, наличието или липсата на които е свързано с възникване на благоприятни последици за ревизираното лице - възникване на право на приспадане на данъчен кредит по определена фактура и приложимост на общия принцип за разпределяне на тежестта на доказване съобразно общия принцип на чл. 154, ал. 1 от ГПК, приложим съгласно § 2 от ДР на ДОПК. За законосъобразното упражняване на правото на получател по една облагаема доставка на услуга да приспадне платения от него на доставчика му ДДС като данъчен кредит, предвид дефиницията на това понятие, съдържащо се в чл. 8, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, необходимо е по категоричен начин да се докаже, че фактурираните от доставчика услуги са реално извършени от него или негов подизпълнител. Това означава, че правото на данъчен кредит няма да възникне, а в случай, че се упражни, то ще е незаконосъобразно, ако се установи само, че услугите са договорени, съответно фактурирани, тъй като ЗДДС свързва това материално право с реалното извършване на услугата, а не само с постигнатото съгласие между страните по доставката. Предмет на процесната фактура е доставка на услуга - "услуга по договор от 16.12.2009 г. - поддръжка на геореферирани и векторизирани графични приложения към доклади", издадена от "Холд" ЕООД, с начислен ДДС в размер на 28 353 лева. АССГ е анализирал съдържанието на процесния договор и анекса към него, както и е обсъдил приложения приемо-предавателен протокол, подписан от представители на възложителя и изпълнителя. Отделно от това още в хода на ревизията са ангажирани доказателства за предаване на резултата от процесната доставка от получателя на последващ приобрeтател. Първоинстанционният съд е обсъдил всички доводи на приходните органи, касаещи липсата на персонал и техника за изпълнение на фактурираната услуга. Правилно и съответстващо на доказателствата по делото е становището на решаващия съд, че по отношение на изпълнение на конкретната доставка не се установява наличието на участие на подизпълнител /"Вики ПВ" ЕООД/, а напротив услугата е осъществена от самия доставчик, посочен във фактурата. Резултатът от услугата е налице, като данъчните органи са обосновали отказа за данъчен кредит с оглед липсата на персонал и техника при "Холд" ЕООД за изпълнението й. Такива са и твърденията, съдържащи се в касационната жалба. Както се установява от данните по делото, пряк ръководител на проекта е било лице, назначено на трудов договор при "Холд" ЕООД /Маруся Ковачева/ което е разполагало с необходимия образователен ценз и квалификация. От друга страна, за цялата 2010 г. изпълнителят по договора е разполагал и с техническа обезпеченост /нает офис с договор от 24.02.2010 г., скенер, необходим за изпълнение на задачите, от началото на 2010 г. видно от констатираното от в. л. по СТЕ и с протокол от 20.04.2010 г./. Резултатът от възложената услуга е надлежно приет от възложителя съгласно приложения приемо-предавателен протокол, неоспорен от данъчната администрация. По категоричен начин се установява, че същият е бил предмет на последваща облагаема доставка към МОСВ, като изпълнението е прието от главния възложител и това е установено от заключението по СТЕ. Доказано е и плащане на ДО и ДДС по процесната фактура по банков път. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че предметите на договора от 16.12.2009 г. и анекса от 1.08.2010 г. не съответстват на предмета по договора от 21.04.2008 г., сключен между "Крипто" ЕООД и МОСВ. При отговора на поставената задача № 5 по СТЕ вещото лице изрично посочва, че предметите между двата договора съответстват помежду си. Следователно, правилен и обоснован съобразно писмените доказателства по делото и заключението по СТЕ е изводът на АССГ за материална незаконосъобразност на РА в частта относно отказания данъчен кредит по фактура № 0000000002 от 29.12.2009 г., издадена от "Холд" ЕООД. По тези съображения касационната жалба се явява неоснователна и решението в обжалваната му част следва да се остави в сила като правилно. С оглед изхода на спора, разноски на страните не се дължат поради отхвърляне на касационната жалба за касатора и с оглед липсата на заявено искане и доказателства за това от страна на ответника по касация. Водим от горното и чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение