Решение № 11973 от 7.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4805/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от ОГЛ - Фууд трейд Лебенсмителфертриб ГМБХ Германия, чрез процесуален представител, против Решение 1422 от 05.03.2024г. на Административен съд София-град /АССГ/, постановено по адм. д. 1625/2022 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение РТД 3000-162/24.01.2022г./32-25440, издадено от Директора на ТД Митница Пловдив. Касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът не е съобразил задължителното тълкуване на СЕС по дело С-770/21, както и разпоредбата на чл. 73 от Регламент /ЕС/ 2017/891, даваща определение на понятието партида. Акцентира, че в случая не е налице твърдяната загуба при реализацията на цялата партида стоки след вноса. Сочи, че връщането на депозита за стока 3 е безспорен аргумент, че и за стока 1 същите доказателства следва да бъдат счетени за достатъчни за доказване достоверността на декларираната договорна стойност. Намира, че за оспорване на договорната стойност, стоките трябва да са закупени на цена, която надвишава с над 50 % определената от Комисията СВС. В тези насоки развива подробни доводи в жалбата и в допълнителна писмена защита и претендира отмяна на решението и на оспорения административен акт, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на ТД Митница Пловдив, чрез процесуален представител, в о.с.з. оспорва основателността ѝ и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на производството пред АССГ е законосъобразността на Решение РТД 3000-162/24.01.2022г./32-25440, издадено от Директора на ТД Митница Пловдив, с което са коригирани данните по митническа декларация /МД/ с MRN 21BG003010026402R9 от 22.04.2021 г. за стока 1 - пресни домати, тип кръгъл червен, като е разпоредено ЕД 4/6 (Дължим размер на вносното мито А01) вместо 105.61 лева да се чете 699,39 лева; ЕД 4/5 (ставка мито) да се чете 58,2828; ЕД 4/4 (Данъчна основа - В00): вместо 2904,09 лв. да се чете 2955,91 лв.; ЕД 4/6 (Дължим размер на ДДС - В00): вместо 580,82 лв. да се чете 591.18 лв. За стока 3 пресни домати тип кръгъл, розов (Рембе), за която има съгласие за усвояване на депозита в размер на 2156. 46 лева е разпоредено да се направят съответни вписвания в клетка 1/10 (Режим) и да се коригират данните в група 4 (информация за определяне на стойността на данъците) по следния начин: ЕД 4/6 (Дължим размер на вносното мито А01) да се чете 2156,46 лева; ЕД 4/5 (ставка мито) да се чете 58,2828.; ЕД 4/4 (Данъчна основа - В00): вместо 10 693.53 лв. да се чете 9115.09 лв.; ЕД 4/6 (Дължим размер на ДДС - В00): вместо 2138.72лв. да се чете 1823.02 лв. За стока 4 пресни тиквички е разпоредено да се направят съответни вписвания в клетка 1/10 (Режим) и да се коригират данните в група 4 (информация за определяне на стойността на данъците) по следния начин: ЕД 4/6 (Дължим размер на вносното мито А01) да се чете 891.85 лева; ЕД 4/5 (ставка мито) да се чете 29.7282 ; ЕД 4/4 (Данъчна основа - В00): вместо 6457.40 лв. да се чете 4783.74 лв.; ЕД 4/6 (Дължим размер на ДДС - В00): вместо 1291.48 лв. да се чете 956.75 лв. Разпоредено е също новоопределеното задължение вносно мито (А01) 3350.96лв. да бъде взето под отчет. Определено е, че разликата от 640.07 ДДС е недължимо внесена. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването, първостепенният съд е приел следното от фактическа и правна страна: На 22.04.2021 г. вносителят ОГЛ - Фууд трейд Лебенсмителфертриб ГМБХ Германия е подал в МБ-Свиленград митническата декларация с 21BG003010026402R9, c която са поставени под режим допускане за свободно обращение с цел крайно потребление пресни зеленчуци с произход Турция, в това число и: стока 1 - домати, тип кръгъл, червен 1200 кг. нето тегло; стока 3 - домати тип кръгъл, розов (Рембе) 3700 кг. нето тегло; и стока 4 - пресни тиквички 3000 кг. нето тегло. За стока 4 (пресни тиквички), с код по КН 0709931000, с нето тегло 3000 кг., е декларирана митническа стойност в размер на 5 272,67 лева, преизчислена в /100 кг. на 89,86 /100 кг. Определената от ЕК за дата 22.04.2021 г. стандартна вносна стойност /СВС/ за пресни тиквички с произход Република Турция, е 51,1 / 100 кг. Тъй като видно от сравнението на двете числа за конкретната стока, декларираната вносна митническа стойност (89,86 /100 кг) е по-голяма с повече от 8 % от определената за деня СВС (51,1 /100 кг.), на основание чл. 75, пар. 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891, във връзка с чл. 148 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, е учредено обезпечение в размер на 600.72 лева, представляващо разликата, която вносителят би платил при определената за деня СВС (51,1 / 100 кг.) и вече платеното мито за същата стока. За стока 1 (пресни домати тип кръгъл червен), с код по КН0702000099, с нето тегло 1200 кг., е декларирана митническа стойност в размер на 2 588.54 лева, преизчислена в /100 кг. на 110,29 /100 кг. Определената от ЕК за дата 22.04.2021 г. стандартна вносна стойност за домати с произход Република Турция, е 87.2 / 100 кг. Тъй като видно от сравнението на двете числа за конкретната стока, декларираната вносна митническа стойност (110,29 /100 кг.) е по-голяма с повече от 8 % от определената за деня СВС (87.2 / 100 кг.), на основание чл. 75, пар. 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891, във връзка с чл. 148 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, е учредено обезпечение в размер на 593.78 лева, представляващо разликата, която вносителят би платил при определената за деня СВС (87.2 / 100 кг.) и вече платеното мито за същата стока. За стока 3 (пресни домати тип кръгъл розов (Рембе)), с код по КН 0702000099, с нето тегло 3700 кг., е декларирана митническа стойност в размер на 10045.25 лева, преизчислена в /100 кг. на 138, 81 /100 кг. Определената от ЕК за дата 22.04.2021 г. стандартна вносна стойност за домати с произход Република Турция, е 87.2 /100 кг. Тъй като видно от сравнението на двете числа за конкретната стока, декларираната вносна митническа стойност (138, 81 /100 кг.) е по-голяма с повече от 8 % от определената за деня СВС (87.2 / 100 кг.), на основание чл. 75, пар. 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891, във връзка с чл. 148 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, е учредено обезпечение в размер на 2156.46 лева, представляващо разликата, която вносителят би платил при определената за деня СВС (87.2 / 100 кг.) и вече платеното мито за същата стока. С писмо с per. 32-130845/22.04.2021 г. дружеството е уведомено, че на основание чл. 75, § 5, ал. 1 от Делегиран Регламент (ЕС) 2017/891 на Комисията, в едномесечен срок от продажбата на стоките, но не по-късно от четири месеца от регистриране на митническата декларация, е необходимо да представи доказателства, че стоките са реализирани на пазара на ЕС при условия, потвърждаващи коректността на декларираната вносна митническа стойност. На 21.05.2021 г. ОГЛ - Фууд трейд Лебенсмителфертриб ГМБХ, чрез пълномощника си, е представил доказателства на какви цени са продадени стоките, като за стока 3 (пресни домати тип кръгъл розово (Рембе)) изразява съгласие за усвояване на депозита в размер на 2 156.46 лева, за стока 4 (пресни тиквички) представя доказателства, че цялото количество е продадено на цена от 103 /100 кг., а за стока 1 (пресни домати тип кръгъл червен) представя доказателства, че цялото количество е продадено на цена от 118 /100 кг. За стока 4 митническите органи са констатирали, че тиквичките са продадени на цена103 / 100 кг., която е по- ниска от цената на придобиване на тази стока (с декларирани разходи в митническата декларация от 22.04.2021 г., изчислени на 110,05 / 100 кг.), поради което са счели, че не е представено удовлетворяващо доказателство за условията на освобождаване и са определили, че внесеният депозит в размер на 600,72 лв. следва да бъде задържан за заплащане на вносни мита на основание чл. 75, параграф 5, ал.3 от Делегиран Регламент /ЕС/ 2017/891. За стока 1 са съобразили, че пресните домати тип кръгъл червен са продадени на цена 118 / 100 кг., която е по-ниска от цената на придобиване на тази стока (с декларирани разходи в митническата декларация от 22.04.2021 г., изчислени на 123,74 / 100 кг.), поради което са приели, че не е представено удовлетворяващо доказателство за условията на освобождаване и е определено, че внесеният за стоката депозит в размер на 593,78 лв. следва да бъде задържан за заплащане на вносни мита на основание чл. 75, параграф 5, ал.3 от Делегиран Регламент /ЕС/ 2017/891. За стока 3 (пресни домати тип кръгъл розов (Рамбе)) са отчели, че дружеството е изразило писмено съгласие внесеният за същата тази стока депозит в размер на 2156,46 лв. да бъде усвоен като дължимо за нея мито. Съобразявайки правилото на чл. 181 от Регламент (ЕС) 1308/2013 г., според което зависимостта между митото и входната цена на стоката е обратно пропорционална, тоест колкото по-висока е декларираната входна цена, толкова е по-ниско митото и обратното, митническият орган е приел, че когато вносителите декларират завишени цени, то те трябва да докажат, че по- високата стойност не е декларирана, за да се избегне заплащане на дължимите мита. Преценил е още, че не е в унисон с търговската логика внесената стока да се реализира на цена, която е по-ниска от тази на придобиването ѝ. При обсъждане на възраженията е акцентирал, че следва да се анализират фактите по конкретната декларация, а не всички вносни операции за продължителен период от време, както настоява дружеството. В хода на съдебното производство е проведена съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/, заключението по която е кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено. От правна страна първостепенният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в необходимата форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Според решаващия състав обжалваното решение е прието в съответствие с материалния закон. Този извод е мотивиран с липсата на представени от вносителя надлежни доказателства, че декларираната по-висока от 8 % цена спрямо СВС е действително договорената и заплатената. Съдът е приел още, че трайните търговски отношения на вносителя и клиентите му, при които печалбата се постига в дългосрочен план, не представляват обстоятелство, потвърждаващо достоверността на декларираната договорна стойност. Подчертал е също, че не е дължима отлика с повече от 50 % между декларираната договорна стойност и определената от Комисията стандартна стойност при вноса, като основания за съмнение у митническия орган в достоверността на декларираната стойност. Позовавайки се на решение от 21.09.2023 г. по дело С-770/21 на Съда на Европейския съюз, на чл. 75, §5, ал.1, ал. 2 и ал.3 от Делегиран регламент / ЕС/ 2017/891 и на чл. 181, §2 от Регламент /ЕС/ 1308/2013г. съдът е формирал заключение за законосъобразност на атакувания административен акт. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но частично неправилно поради нарушение на материалния закон. Разпоредбата на член 1, §1, ал.2 от МКС предвижда, че последният се прилага, без да се засяга законодателството на Съюза в други области, а Регламент 1308/2013г. и Делегиран регламент 2017/891 съдържат специални митнически правила относно вноса на плодове и зеленчуци. За целите на прилагането на митата по Общата митническа тарифа за продуктите от сектора на плодовете и зеленчуците член 181 от Регламент 1308/2013г. предвижда механизъм, наречен "входна цена", който се основава на прагове на минималните вносни цени, под които се прилагат специфични допълнителни мита, които са толкова по-високи, колкото по-ниска е стойността на вноса. С чл. 181, §2 от Регламент 1308/2013г. се предоставя на Комисията правомощието да приема делегирани актове, с цел да се гарантира, че достоверността на декларираната входна цена на съответна партида се проверява, като се използва фиксирана стойност при вноса, както и да се определят условията, при които се изисква предоставяне на гаранция. Делегиран регламент 2017/891 /ДР/ е приет на основание чл. 181, §2 от Регламент 1308/2013г. Съгласно чл. 74 от посочения ДР, за целите на изчисляването на фиксираната стойност при внос, държавите членки трябва да съобщават на Комисията за всеки пазарен ден средните представителни цени на продуктите, внесени от трети държави и продавани на пазарите на държавите-членки за вносни стоки, както и общите количества, отнасящи се за тези цени. Правилата за определяне на входните цени на съответните продукти са регламентирани с чл.75 от Делегиран регламент 2017/891, като от една страна §2 сочи, че когато митническата стойност на определени продукти се определя според договорната стойност, посочена в чл. 70 от МКС, и тази митническа стойност е по-висока с повече от 8 % от фиксираната ставка, изчислена от Комисията като фиксирана стойност при внос по смисъла на чл. 181, §2 от Регламент 1308/2013 в момента на съставяне на декларацията за допускане на продуктите за свободно обращение, вносителят трябва да предостави гаранция. Тази гаранция е равна на дължимото мито, ако въпросният продукт е бил класифициран въз основа на съответната фиксирана стойност при внос. От друга страна, съгласно чл. 75, §5, първа алинея от Делегирания регламент вносителят разполага с един месец от продажбата на въпросните продукти, като се спазва максималният срок от четири месеца от датата на приемане на декларацията за допускане за свободно обращение, за да докаже, че партидата е освободена според условия, потвърждаващи правилното определяне на цените, посочени в чл. 70 МКС или да определи митническата стойност, посочена в чл. 74, §2, б. "в" от този кодекс. По силата на чл. 75, §5, втора и трета алинея от Делегирания Регламент / ДР/ неспазването на един от тези срокове води до загуба на гаранцията, предоставена за заплащане на вносните мита, като това важи и когато вносителят не представи удовлетворяващо митническите органи доказателство за условията на освобождаване на партидата. В случая не е спорно, че вносителят е избрал да определи митническата стойност на внесената партида въз основа на декларираната договорна стойност, поради което съгласно чл. 75, §5, първа, трета и четвърта алинея от ДР, той трябва да докаже, че тази партида е освободена според условия, потвърждаващи правилното определяне на цените, посочени в чл. 70 МКС. Във връзка с обхвата на доказателствата, които следва да се ангажират от вносителя за тази цел, СЕС е изложил изрични доводи в постановеното от него Решение от 21.09.2023г. по село С- 770/21 на Съда на Европейския съюз по преюдициално запитване, отнасящо се по тълкуването на чл. 75, §5 от Делегиран регламент/ЕС/ 2017/891 на Комисията от 13 март 2017 година за допълване на Регламент (ЕС) 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на секторите на плодовете и зеленчуците, отправено в рамките на спор между същите страни и по повод декларираната договорна стойност при внос на пресни тиквички с произход от Турция. По силата на чл. 633 от Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК), вр чл. 144 АПК решението на СЕС е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. Съгласно разясненията, съдържащи се в т. 81 и т. 82 от посоченото решение по дело С- 770/21, доказателствата, които трябва да се представят от вносителя, се отнася до всички условия, свързани с протичането на продажбата на внасяната в Съюза партида, които могат да представляват съвкупност от съвпадащи индиции, позволяващи да се потвърди правилното определяне на цените, посочени в чл. 70 МКС. Продажба на внесената партида на загуба може да представлява сериозна индикация, че декларираната договорна стойност е била изкуствено завишена от вносителя, за да избегне вносното мито, което следва да се плати, или да намали размера му, по-специално когато става въпрос за повтаряща се или извършвана през дълъг период продажба на загуба. Според член 73 от Делегиран регламент /ЕС/ 2017/891 на Комисията от 13 март 2017 година за допълване на Регламент (ЕС) 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета, "за целите на настоящия дял: a) "партида" означава стоките, представени с декларация за допускане за свободно обращение, обхващаща единствено стоките от един и същ произход, които попадат под един-единствен код по Комбинираната номенклатура. В случая стоките с 1 и 3 са декларирани с една и съща митническа декларация и са с произход Турция. Както позиция с 1, така и с 3 по тази декларация се отнася до един и същ вид стоки домати, които са разграничени единствено по техния сорт. Тъй като техният код по КН: 0702000099 също е идентичен, то следва да се приеме, че те са от една партида по смисъла на чл. 73 от ДР. Това релевантно обстоятелство обаче не е съобразено при издаване на оспореното решение. Митническият орган на практика е разделил партидата по процесната митническа декларация на две части, съответно 1 и 3, без да е изложил конкретни мотиви защо е сторил това. Горепосоченият подход на митническия орган е в противоречие с разпоредбата на чл. 73 от Делегирания регламент, както и с изискването за доказване и оценка на партидата внесени стоки, съгласно чл. 75, § 5, ал. 1 от Делегирания регламент. В тази връзка в оспореното решение липсват фактически и правни изводи, което наред с посоченото нарушение на материалния закон обуславя извода, че атакуваният административен акт в тази му част е незаконосъобразен и следва да се отмени. Като е приел друго, първоинстанционният съд е постановил неправилно в тази му част решение, което следва да бъде отменено и вместо него спорът да бъде решен по същество, като се отмени съответно оспорения административен акт. В останалата му част обжалваното решение е правилно. Макар продажбата на загуба да не е достатъчно обстоятелство, въз основа на което митническите органи автоматично да заключат, че декларираната договорна стойност не отговаря на действителността, то в този случай вносителят носи тежестта да докаже не само, че тази продажба на загуба се обяснява с обстоятелства, които не засягат правилното определяне на цените, посочени в член 70 от МКС, но и че другите условия за освобождаване на тази партида потвърждават правилното определяне на посочените цени /т. 83/. На първо място, в съответствие с член 75, параграф 5, четвърта алинея от Делегиран регламент 2017/891 вносителят трябва да предостави на митническите органи освен фактурата всички документи, необходими за извършването на съответната митническа проверка по отношение на продажбата и освобождаването на всеки продукт от внесената партида, включително документите, свързани с транспорта, застраховката, обработката и съхраняването на посочената партида /т. 84/. В случай, че документите, свързани с транспорта, застраховката, обработката и съхраняването на партидата от съответните стоки не са достатъчни, за да докажат достоверността на декларираната договорна стойност, вносителят следва да представи на митническите органи други документи, свързани с продажбата и освобождаването на тази партида, като например писмен договор, сключен между него и износителя, или какъвто и да е друг еквивалентен документ, с който може да се установят релевантните елементи на договорното правоотношение, сред които са условията, свързани с уговорката за цената, на която е закупена внесената партида /т. 85/. Съгласно отговорът на въпрос трети по решението по дело С-770/21, член 75, параграф 5 от Делегиран регламент 2017/891 трябва да се тълкува в смисъл, че за целите на определянето на митническата стойност митническите органи трябва да изключат декларираната договорна стойност на партида внесени стоки, когато тази стойност е значително по-висока в сравнение със стандартната стойност при вноса, определена от Европейската комисия, като тази партида е продадена на загуба на митническата територия на Европейския съюз и въпреки факта, че е бил поканен да представи всеки документ, доказващ, че въпросната партида е освободена при условия, потвърждаващи достоверността на тази стойност, вносителят не е представил достатъчни за тази цел документи, макар че посочените органи не оспорват автентичността на издадената от износителя фактура, нито действителното плащане от вносителя. В тази връзка в т. 90 от мотивите на цитирания съдебен акт се уточнява, че от практиката на Съда следва, че разлика в цените с повече от 50 %, като констатираната в случая между декларираната договорна стойност на партида внесени стоки и определената от Комисията стандартна стойност при внос, е достатъчна, за да породи у митническия орган съмнения в достоверността на тази декларирана договорна стойност (вж. по аналогия решение от 16 юни 2016 г., EURO 2004. Hungary, C-291/15, EU:C:2016:455, т. 38 и 39). Това важи в още по-голяма степен, когато подобна разлика в цените се съчетава с продажбата на загуба на съответната партида на клиент на вносителя, тъй като такава продажба на загуба сама по себе си не е рентабилна търговска практика, както вече бе посочено в точка 82 от настоящото решение. В случая декларираната договорна стойност на партидата внесена стока 4 (пресни тиквички) надхвърля със 75 % стандартната стойност при вноса, определена от Европейската комисия, поради което превишението следва да се определи като достатъчно, за да породи у митническия орган основателни съмнения в достоверността на декларираната митническа стойност. Установено е още, че внесената партида е продадена на загуба на митническата територия на Европейския съюз. Независимо, че вносителят е бил поканен да представи всички документи, доказващи, че въпросната партида е освободена при условия, потвърждаващи достоверността на тази стойност, то представените фактури за покупката и продажбата на внесените пресни тиквички, ведно с доказателства за надлежното счетоводно отразяване на стопанските операции, не могат да се приемат като достатъчни за целта документи. Не е предоставен писмен договор, сключен между вносителя и износителя, нито друго доказателство, позволяващо да се установят релевантните елементи на договорното правоотношение, сред които са условията, свързани с уговорката за цената, на която е придобита внесената партида. Не са налице и изходящи от износителя документи, потвърждаващи цената, на която е закупена стоката. Горните съображения налагат извода, че от "ОГЛ - Фууд трейд Лебенсмителфертриб" ГМБХ не е представено удовлетворяващо митническите органи доказателство за условията на освобождаване на стоката като предпоставка за освобождаването на внесената от него гаранция съгласно чл. 75, § 5 от Делегиран Регламент /ЕС/ 2017/891 и законосъобразно е определено и взето под отчет задължение за вносно мито в размер на 600,72 лв. Като е достигнал до същото крайно заключение, първоинстанционният съд е постановил правилно в тази му част решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направените искания в полза на ОГЛФууд трейд Лебенсмителфертриб ГМБХ Германия следва да се присъдят разноски за първоинстанционното и касационното производство съобразно уважената част от жалбата, възлизащи общо на сумата от 883,77 лева На Агенция Митници следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство в размер на 100 лв. съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение