Решение № 15206 от 9.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2312/2020 г.

Решение № 15206 от 9.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2312/2020 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от ст. юрисконсулт, като пълномощник на кмета на Община Шумен, против решение № 254/19.12.2019 г., постановено по адм. д. № 348/2019 г. по описа на Административен съд Шумен, с което е отменена като незаконосъобразна заповед № РД-25-1649/16.09.2009 г. на кмета на община-Шумен, с одобрен проект за ПУП-ПЗР и РУП, за част от УПИ I по плана на гр. Шумен, одобрен със заповед от 1996 г. С доводи за неправилност, поради противоречие с материалния закон и нарушения на процесуалните правила, както и поради факта, че за жалбоподателката не е налице право да оспори акта, се иска отмяната му. В отговор по касационната жалба Н. Д., чрез адв. Борисов, я оспорва и настоява решението, като обосновано и правилно, да бъде оставено в сила. С нарочна молба се поддържат съображенията в отговора, претендира се присъждане на разноските за касационното производство по приложен списък. В съдебното заседание страните, редовно призовани, не се явяват и представляват. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С процесната заповед е одобрен проект за ПУП-ПРЗ и РУП, за част от УПИ I - "озеленяване, КОО, търговия, услуги, газстанция /бензиностанция/" от кв. 574 б по ПРЗ на гр. Шумен, одобрен със заповед от 1996 г., като с ПР се коригира улична отсечка и се образува паркинг, с ПЗ се определят показателите на застрояване и с РУП се определят височини и силуети на сградите, съобразно приложен проект – втори вариант със скатни покриви, съгласно приложени скици. В оспореното решение, след анализ на доказателствата, е признато правото на Н. Д. за оспорване на процесната заповед: тя се легитимира като притежател на учредено право на строеж върху обект – ателие № 2 "за стъкларски услуги", с РЗП 49 кв. м., в общински УПИ I, в кв. 574 б - предмет на плана, затова е заинтересувано лице по смисъла на чл. 131, ал. 1, във вр. с ал. 2, т. 1 от ЗУТ. Прието е и, че процесната заповед, при неизпълнение на изискването на чл. 129, ал. 2, пр. последно ЗУТ, не е съобщавана на оспорващата, на нейния праводател "Йомо Стар" ООД, както и на "Ем ДИ ЕС" ЕООД, придобило първоначално правото на строеж - след проведен търг. Съдът е обсъдил и отхвърлил възражението за нищожност на акта, а по отношение на неговата законосъобразност е посочил, че в обстоятелствената част на заповедта не са посочени фактическите обстоятелства, въз основа на които административният орган е приел наличието на материалноправните условия за упражняване на предоставената му от закона компетентност. Не е посочено при предприетото изменение на ПУП, наличието на коя от изчерпателно визираните в ЗУТ предпоставки е обосновано то. Такива не се съдържат и в приложените в административната преписка доказателства. Органът, издал акта се е позовал само на общата разпоредба на чл. 129, ал. 2 ЗУТ, регламентираща одобряването на ПУП. В заповед 130/26.06.2009 г. на Гл. архитект се съдържа друго основание - чл. 124, ал. 3 (отм.); и чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ – т. е. изменение на влезлите в сила планове по съгласие на всички пряко заинтересовани собственици, което също не е налице в случая – Д. не е подавала искане за изменение. Липсата на надлежно съобщение, е ограничило възможността за възражения, предложения и искания по предложения проект, в който, съгласно изготвената по делото СТЕ, възприета изцяло, чрез съпоставяне на координатните точки на обект № 2, се е установило промененото му местоположение. В заключение, отчитайки нарушенията на процесуалноправните норми и на материалния закон, с оглед липсата на предпоставките на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, липсата на мотиви за изменение на ПР по отношение на улицата, както и на възможност за санирането на допуснатите нарушения, съдът е отменил заповедта. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, ВАС обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението. В случая те се свеждат само до това, че за жалбоподателката не е налице право на оспорване по смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК, а в решението не е обсъдена допустимостта на жалбата. Сочи се, че Д. е възприела оспорената заповед като създаваща благоприятни за нея правни последици – на 26.07.2018 г. е подала заявление за извършване на административна услуга и възползвайки се от отрежданията на заповедта, е поискала съгласуване на проект за строеж на обект "Ателие № 2", което е било извършено в периода до 02.10.2018 г. от специалисти на общината. На следващия ден е подала и заявление за издаване на Разрешение за строеж, което също е изпълнено – то е с № 211, от 04.10.2018 г. С оглед наличните данни неправилен се преценява изводът, че жалбата е подадена в законоустановения двуседмичен срок – видно от представения с цитираното заявление от 26.07.2. 18 г. Комплексен доклад за съответствие на инвестиционния проект, г-жа Д. е била запозната със заповед № РД-25-1649/16.09.2009 г. на кмета на община-Шумен. Така изложените оплаквания са несъстоятелни. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че за Н. Д. е налице надлежно оспорване, тъй като е закупила учредено право на строеж на Ателие № 2 – за стъкларски услуги с РЗП 49 кв. м. в процесния общински УПИ I, в кв. 574 б - предмет на плана, затова е заинтересувано лице по смисъла на чл. 131, ал. 1, във вр. с ал. 2, т. 1 от ЗУТ. Въпреки дадените от съда с нарочно определение от 12.07.2019 г. указания, административният орган не е представил доказателства оспорената заповед да е била надлежно съобщена на предходните праводатели - "Йомо Стар" ООД и "Ем ДИ ЕС" ЕООД, спечелило търга и те не са участвали в административната процедура. В посочения смисъл по отношение на допустимостта, е и решение № 6470/30.04.2019 г. на ВАС, с което е оставено в сила решение на АС-Шумен № 85/13.10.2017 г. по адм. д. № 213/2017 г., водено между същите страни, по законосъобразност на заповед № РД-25-2165 от 01.12.2009 г на кмета на Община Шумен, също за одобряване на проект за изменение на ПУП на същия УПИ, във връзка с наличие на подземна инфраструктура и твърдения за погасено по давност право на строеж. До постановяването на това решение се е стигнало след като с решение № 12952/25.10.2018 г. на петчленен състав на ВАС по адм. д. № 10141/2018 г. е отменено, по реда на чл. 239, т. 1 АПК, решение на тричленен състав на ВАС, второ отделение, постановено по адм. д. № 13394/2017 г. и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане, от друг състав, на касационната жалба против решение № 85/13.10.2017 г., постановено по адм. д. № 213/2017 г. по описа на Административен съд Шумен, като е подчертано, че праводателят на Д. не е упражнил право на оспорване на заповедта. Неприемливо е и оплакването, че жалбоподателката пред АС-Шумен се ползва от предвижданията на акта, затова и няма интерес да я оспорва. Д. е закупила право на строеж и това, че е депозирала проект за одобряване и е поискала издаване на разрешение за строеж, говори за намерение за реализирането му. А обстоятелството, че процесната заповед е посочена като № и дата в Комплексния доклад, действително не означава, че й е известно съдържанието й. Твърдението, че на 20.05.2019 г. Д. се е запознала със заповедта, не е било оборено в хода на производството. С назначената по делото СТЕ категорично е установено, че местоположението на обекта е променено, недопустимо с ПУП са изменени условията на учреденото след спечелен търг право на строеж, затова не може да се приеме довода, че от заповедта се черпят позитиви и не е налице интерес за оспорването й. С оглед изложените съображения, решението, като валидно, обосновано и правилно, следва да бъде оставено в сила, като при този изход на процеса на ответната по касация страна следва да се присъдят направените по делото разноски по приложения списък, своевременно претендирани и доказани като заплатени до размера от 720 лв. по договора за правна помощ с адв. Борисов. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,