Решение № 223 от 21.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 874/2010 г.

Решение № 223 от 21.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 874/2010 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Марио Бобатинов Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] от г. София срещу въззивното решение от 22.04.10 г. по г. д. № 1718/09 г. на СГС-II-Б с-в, с което е отменено първоинстанционното решение от 2.12.08 г. по г. д. № 3551/08 г. на СРС, ГК, 53 с-в и вместо него е постановено друго с което са отхвърлени предявените в обективно съединение от [фирма]-г. София срещу [фирма] искове на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД в размер на 8000 лв. и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на 432.91 лв.. В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост /чл. 281, т. 3 ГПК/. Поддържа се, че съдът се е произнесъл неправилно по материалноправния въпрос за свободата на договаряне и в противоречие с посочената в касационната жалба практика на ВКС. Също така касаторът поддържа, че липсва съдебна практика по въпроса за реда за реализиране на пряка отговорност за лошо изпълнение на третото лице-доставчик на стоката по договора за финансов лизинг, сключен между лизингодателя [фирма] и лизингополучателя-ищеца по делото [фирма] от г. София и касатор в настоящето производство. Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл. 258 и сл. ГПК в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл. 283 ГПК. ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба отменителни основания по смисъла на чл. 281 ГПК приема следното: Предмет на делото са предявени от [фирма] от г. София против [фирма] - гр. София в обективно кумулативно съединение квантиминорен иск за 8000 лв. и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 423.91 лв., представляваща мораторна лихва. За да отхвърли така предявените искове въззивният съд в съобразителната част на решението, чиято отмяна се иска е приел, че уговорката, обективирана в двустранния приемо-предавателния протокол от 13.03.07 г., подписан от представители на страните по делото за заплащане на отбив /отстъпка/ от цената в размер на 12000 лв. е нищожна поради липса на основание /чл. 26, ал. 2 ЗЗД/. Предвид съществуващата практика на ВКС, в т. ч. и тази посочена от касатора в точно противоположен смисъл този извод на въззивният съд не може да бъде споделен. При тълкуване клаузите на приемо-предавателния протокол от 13.03.07 г., подписан от една страна от законния представител на [фирма]-г. София в качеството му на упълномощен представител на лизингодателя [фирма]-г. София и от друга страна от законния представител на [фирма] от г. София при условията на чл. 20 ЗЗД се налага извода, че стоката, предмет на процесния приемо-предавателния протокол е приета с дефекти, обстоятелство дало основание на страните да уговорят двустранно 12000 лв. отбив от цената, платим директно от [фирма]-г. София на [фирма] от г. София. Обстоятелството, че е налице частично плащане от [фирма] - гр. София в размер от 4 000 лв. е породило правния интерес на ищеца да предяви иска, предмет на настоящето дело за сумата 8000 лв. По своята правна характеристика двустранно констатираното лошо изпълнение в качествено отношение на процесната доставка, обективирано в цит. приемо-предавателния протокол от 13.03.07 г., подписан от една страна от законния представител на [фирма]-г. София в качеството му на упълномощен представител на лизингодателя [фирма] и от друга страна от законния представител на [фирма] от г. София представлява извънсъдебно признание от страна на упълномощения представител на лизингодателя, което е подкрепено и с частично плащане от последния на уговорения между страните отбив от цената. Допълнителен аргумент в подкрепа на горното е и това, че сключения между страните лизингов договор в чл. 5, ал. 1 предвижда прехвърляне на всички гаранционни права от лизингодателя на лизингополучателя. Изложеното налага извода, че са налице предвидените в чл. 281, т. 3 ГПК отменителни основания. Като е приел, че уговорката в приемо-предавателния протокол от 13.03.07 г. за заплащане на сумата от 12000 лв. е нищожна поради липса на основание въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъдат уважени исковете по чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца по делото следва да бъдат присъдени 3567 лв. съдебни разноски за всички инстанции. Водим от горното ВКС-ТК