Решение № 12719 от 27.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1219/2014 г.

Решение № 12719 от 27.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1219/2014 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на Ренада Константинова Константинова - Антова от гр. София чрез процесуален представител, срещу решение № 557 от 5.11.2013 г., постановено по адм. д. № 457 по описа за 2013 г. на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на Ренада Константинова Константинова и Любен Константинов Константинов против Заповед № СА-02-11-2/8.02.2011 г. на Областен управител на Област Велико Търново за одобряване на плана на новообразуваните имоти на земеделските земи за кадастрални единици № № 78 и 80 в землището на гр. Свищов, местност Стъклен, област Велико Търново, в частта, касаеща новообразуван имот 417.17 в частта, надвишаваща 160 кв. м. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението. Релевират се и трите касационни основания за отмяна визирани в чл. 209, т. 3 АПК. По изложени подробни съображения във връзка с наведените касационни основания моли решението да бъде отменено и бъде отменена същевременно и заповедта на областния управител за спорния имот. От ответната страна - областният управител на област с административен център-Велико Търново е постъпило писмено становище за неоснователност на касационната жалба. По съображенията изложени в изпратените писмени бележки се моли, решението на съда като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Заинтересованите страни не са взели становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира решението на съда за обосновано и постановено при изяснена фактическа обстановка. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба, подадена срещу съдебен акт подлежащ на обжалване, от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения: От данните по делото се установява, че Административният съд-Велико Търново е бил сезиран с жалба, подадена от Ренада Константинова Константинова и Любен Константинов Константинов, срещу Заповед № СА-02- 11-2/8.02.2011 г. на областен управител на Област Велико Търново, в частта, в която е нанесен на плана на новообразуваните имоти (ПНИ) имот № 417.17 с площ от 1,260 дка като временно общински с ползвател Рафаил Рафаилов, представляващ част от собствеността им, съобразно легитимиращите ги документи. Твърдели са, че като наследници на Константин Стефанов Константинов, притежават имот от 6 дка, от който с одобреният ПНИ са определени ПИ с № 417.11 с площ от 5,840 дка, като част от имота, целият от 6 дка, придадена към ПИ № 417.17, отреден за ползвател по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ - заинтересованата страна Рафаил Рафаилов. Претендирали са отмяна на оспорваната заповед, за да бъде изменен ПНИ, като бъдат взети предвид границите и площта на техните имоти. Производството пред първоинстанционния съд е било "повторно" по смисъла на чл. 225 АПК, при което са съобразени задължителните указания в отменително Решение № 6134 от 7.05.2013 г. на ВАС съд по адм. д. № 1376/2012 г. в частта, касаеща собствеността на жалбоподателите в имот с идентификатор 417.17, надвишаваща 160 кв. м, признати по адм. д. № 217/2011 г. на Административен съд - гр. Велико Търново. Установено е, че на ползвателя Рафаил Филипов Рафаилов е било предоставено право на ползване върху лозе и нива от 1 дка в местността Стъклен, на основание Протокол № 3, решение № 21 от 3.03.1079 г. на ИК на ОНС Свищов. Противно на твърденията изложени в жалбата, ползвателят е подал молба за оценка на предоставената му за ползване земя по първия ред - този по § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (л. 72 от дело № 217/2011 на АСВТ), който според действащата по това време редакция в ДВ, бр. 34/1992 г. е предвиждал издаване само на оценителен протокол, който освен извършената оценка имплицитно е съдържал в себе си признаване правото на ползвателя да придобие собствеността върху ползвания имот. Въз основа на оценителния протокол до 31 декември 1992 г. гражданите, на които е предоставено право на ползване върху земите на основание на нормативните актове, посочени в § 4 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ, заплащат цената на земята по депозитна извънбюджетна сметка на съответната община. В конкретния случай и независимо от указанията на съда досежно подлежащите на доказване факти, доказателства за завършена процедура по трансформация на правото на ползване в право на собственост не са представени. При тези доказателства съдът обосновано е приел, че не е налице трансформиране на правото на ползване в право на собственост чрез заплащане на цената на земята и не е следвало ползвателя да бъде включен в ПНИ и регистъра към него и правилно имотът не е бил записан на ползвателя Рафаил Филипов Рафаилов (а е посочен като земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ на общината). Относно легитимацията на касаторите като собственици на претендирания имот съдът е съобразил, че те не са представили доказателства ( дори и след надлежни указания на съда в тази връзка) за това каква част от имота предмет на Протокол за доброволна делба от 18.01.1948 г., техният наследодател - Константин Константинов, е продал, и съответно имот с какви граници и размери същите са получили в наследство от него. В този смисъл, както за администрацията, така и за съда е било невъзможно да определи, дали въобще жалбоподателите са наследили имот от баща си, както и с какви граници и размери е той. Именно поради факта, че Л. Константинов и Р. Константинова не се легитимират като настоящи собственици на част от лозето, тъй като надлежен документ за собственост не е представен, не следва имот 417.17 с площ от 1,260 дка да бъде придаден към 417.11. Въз основа на така установеното е прието, че претенцията им в тази си част е неоснователна. Постановеното решение, с което е отхвърлена жалбата срещу заповедта на областния управител е правилно и законосъобразно. Наведеният довод в касационната жалба за допуснато от съда нарушение на съществени процесуални правила е неоснователен, тъй като такива не се установяват. Неоснователно е и твърдението, че решението е необосновано. Съдът служебно е събрал всички относими към спора писмени доказателства, като е проверил и процедурата по изготвянето и приемането на помощния план и ПНИ, завършила с обжалваната заповед в отделна част. Въз основа на това е извел и правилни и обосновани правни изводи. Неоснователно е и последното твърдение за допуснато нарушение на материалния закон. Настоящият състав споделя мотивите на съда относно признатият приоритет от законодателя на ползвателите да придобият правото на собственост върху имот предоставен им за ползване, пред правото на собственост на бившите собственици, на които само се признава правото да се възстанови собствеността, без тя реално да им бъде върната. За тези имоти бившите собственици или техните наследници получават парично обезщетение-цената на имота, внесена по оценителните протоколи. Следва да се отбележи, че в това производство по обжалване на заповедта на областния управител, постановена на основание § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ не се разглеждат спорове относно удостоверенията за предоставено право на ползване, оценките на ползвателските имоти, моментът на подаване на заявлението за преобразуване на правото на ползване в право на собственост. В тази смисъл наведените доводи за незаконосъобразност в касационната жалба са неотносими в настоящото производство, поради което не подлежат на разглеждане. По изложените съображения не са налице твърдяните в касационната жалба нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна, поради което решението като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Наведените доводи за прекомерност на присъденото възнаграждение за юрисконсулт са неоснователни, тъй като разноските като основание с оглед изхода на делото безспорно се дължат, а размера им е минимален и в съответствие с Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Обн., ДВ, бр. 64 от 23.07.2004 г.). Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение