Решение № 680 от 16.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9173/2017 г.

Решение № 680 от 16.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9173/2017 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът П. П. с ЕТ"Сънагро-П. Петров" моли да бъде отменено решение № 1141/21.06.2017 г. по адм. д. № 758/2017 г. на АС - Бургас, с което е отхвърлена жалбата против РА № Р-02002016004935-091-001/09.01.2017 г. на ТД на НАП-Бургас като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмени бележки. Моли спорът да бъде решен по същество, като му бъдат присъдени разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП"-Бургас, редовно призован, не изпраща представител. По съображения в писмено становище моли решението като правилно да бъде оставено в сила, като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и доводите в нея по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № Р-02002016004935-091-001/09.01.2017 г. на ТД на НАП-Бургас, с който е определен данък за 2012 г. на ЕТ по ЗДДФЛ за внасяне 24 134, 14 лв с 9498, 94 лв, извършено е прихващане с 10 221, 72 лв дължими за възстановяване по ЗДДС за м. 6. 2016 г. и е определена дължима сума за внасяне за данък 13 912, 42 лв с определените лихви. Задължението за данък е определено поради отказано право на преотстъпване на корпоративен данък за 2012 г. в размер 22 649, 18 лв по чл. 167, ал. 1, т. 1 от ЗКПО, тъй като ревизираното лице към 31.12.2012 г. не е заплатило 792, 16 лв данък върху добавената стойност по справката-декларация за м. 9. 2012 г. по данни от СУП и непризнато право на 5% на намаление на дължимия данък по чл. 53, ал. 3 от ЗДДФЛ в приложимата редакция от ДВ, бр. 99/2011 г. в размер 755, 14 лв. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. Правилен е изводът на съда за приложимост на изискванията на чл. 167, ал. 1 от ЗКПО в хипотезите на приложение на чл. 189б от ЗКПО. Заглавието на чл. 167 от ЗКПО е "Общо изискване за преотстъпване или намаляване на корпоративен данък", което определя разпоредбата като обща разпоредба от раздел I от Глава двадесет и втора – "Преотстъпване и освобождаване от облагане с корпоративен данък" на ЗКПО, в която попада чл. 189б. Страните не спорят, че покана за доброволно изпълнение по чл. 182, ал. 1 от ДОПК не е връчена на търговеца. Съдът е приел, че към 31.12.2012 г. не са били внесени 800 лв по справката-декларация за м. 9. 2012 г. по данните от сметката на задълженото лице, като в справката-декларация погрешно е посочен размерът на сумата за приспадане по чл. 92, ал. 1 от ЗДДС и са внесени в срок 62, 30 лв вместо 862, 30 лв. В РА е констатирано, че дължимите според органите по приходите 792, 16 лв по справката-декларация от м. 9. 2012 г. са внесени на 5.03.2013 г. При допусната грешка в справката-декларация, основателен е доводът на касатора, че е следвало по чл. 103 от ДОПК да бъде поканен да подаде коригираща декларация, следвало е по реда на чл. 106 от ДОПК да се издаде акт за установяване на задължението, с който да се коригира декларацията. Основателен е доводът на касатора, че поради неизпълнение на процедурата по чл. 103 и чл. 106 от ДОПК не е налице подлежащо на изпълнение публично вземане в размера посочен в РА – 792, 16 лв към 31.12.2012 г. По чл. 209, ал. 2, т. 2 от ДОПК декларация, подадена от задълженото лице с изчислени от него задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски е основание за започване на принудително изпълнение, както и актовете по чл. 106 и 107, независимо дали са обжалвани – по чл. 209, ал. 2, т. 3 от ДОПК. Некоригираната декларация определя задължение от 62, 30 лв, което видно от РА е внесено в срок, поради което към 31.12.2012 г., без да е съставен акт за установяване на задължението по декларацията по чл. 106 от ДОПК неправилно органите по приходите и съдът са приели, че е налице подлежащо на принудително изпълнение публично задължение. Страните не спорят, че са изпълнени всички останали изисквания на чл. 189б от ЗКПО за преотстъпване на данъка. Съдът следваше да отмени РА в частта, с която е определен корпоративен данък за внасяне за 2012 г. над 1484, 96 лв /24134, 14-22649, 18 лв/ и лихви над 584, 46 лв, изчислени съответно. В частта на извършеното прихващане на сумата 10221, 72 лв за възстановяване по справката-декларация по ЗДДС за м. 6. 2016 г. към дължимият данък в РА е определен резултат данък за внасяне 13 912, 42 лв. РА следва да бъде отменен в частта, с която след прихващането е определен данък за внасяне в този размер и не е определен остатък след прихващането 8736, 76 лв от сумата за възстановяване по справката-декларация за м. 6. 2016 г., който да послужи за друго прихващане. Решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отмяна на РА в частта, с която е определен данък по ЗДДФЛ за внасяне за 2012 г. над 1484, 96 лв и лихви над 584, 46 лв, а също и в частта на извършеното прихващане, с която след прихващането на сумата 10221, 72 лв за възстановяване по справка-декларация за м. 6. 2016 г. към данъка за 2012 г. е определен данък за внасяне 13 912, 42 лв, вместо да се определи остатък след прихващането 8736, 76 лв от сумата за възстановяване по справката-декларация за м. 6. 2016 г. който да послужи за друго прихващане. Касаторът има право на разноски 3075 лв за двете инстанции. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VIIІ отделение,