Решение № 56 от 5.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 643/2008 г.

Решение № 56 от 5.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 643/2008 г., II н. о., НК, докладчик съдията Татяна Кънчева Производството е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за отмяна по реда на възобновяването на наказателни дела на определение № 236/28.06.2007 г. по н.о.х.д. № 435/07 г. и връщане на делото за ново разглеждане. В искането се сочи, че при определяне на общото наказание по чл. 25 вр. чл. 23 НК на осъдения П. М. К., съдът е допуснал нарушение на закона, като е определил наказание, по-тежко по размер от наложеното с присъдата по н.о.х.д. № 435/07 г. - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Изложени са съображения и за необходимостта съдът да извърши групиране на наказанията по четири, а не по две от осъжданията на К. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа искането и моли да бъде уважено. Защитата на осъдения също намира искането за основателно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на определението установи следното: По реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, с определение № 236/28.06.2007 г. Пазарджишкият окръжен съд, на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК е групирал наказанията, наложени на К. с присъди по н.о.х.д. № 435/07 г. на ОС Пазарджик и н.о.х.д. № 289/02 г. на Окръжен съд Пловдив. Определил е общо наказание от 11 години лишаване от свобода, което на основание чл. 24 НК е увеличил с още една година. Определението е влязло в сила и не е проверявано по касационен съд. Съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон. Видно от присъдите по двете дела, общото наказание не е определено до размера на най-тежкото - 10 години лишаване от свобода по присъда по н.о.х.д. № 435/07 г., а до размера на увеличеното по чл. 24 НК г. С това съдът е нарушил изискванията на чл. 23, ал. 1 НК, съгласно, които общото наказание се определя въз основа на наложените наказания за всяко едно от извършените престъпления, а не въз основа на завишеното по чл. 24 НК наказание. По този начин е определил общо наказание в размер, по-голям от най-тежкото наказание, което още веднъж е увеличил с една година и е постановил К. да търпи наказание от 12 години лишаване от свобода. Допуснатото нарушение на материалния закон налага възобновяване на делото и отмяна на определението. Основателни са и останалите съображения на Главния прокурор. Видно от мотивите на определението, съдът е констатирал наличие на предпоставките по чл. 25 вр. чл. 23 НК по отношение на четири осъждания на К. по н.о.х.д. №№ 203/97 г., 289/02 г., 69/ 97 г. и 435/07 г. Решил е да се произнесе само за две от тях, тъй като за останалите две - по н.о.х.д. №№ 69/97 г. и 203/97 г. въпросът за определяне на общо наказание бил решен с определение на Пловдивския РС от 4.02.2000 г. и общото наказание от пет години било изтърпяно изцяло. Съдебните актове, с които се определя общо наказание по чл. 25 вр. чл. 23 НК нямат сила на присъдено нещо и затова въпросът за групиране на наказанията може и следва да бъде пререшаван винаги, когато на съда станат известни невключени в предходната съвкупност наказания или възникне нов юридически факт - нова присъда, както е в случая. Без значение е обстоятелството, че някои от наказанията са изтърпени, тъй като техния срок се приспада от общото наказание по новата съвкупност на основание чл. 25, ал. 2 НК. Пазарджишкият окръжен съд е дължал произнасяне по всички престъпления, намиращи се в съвкупност помежду си, а при данни за усложнена престъпна дейност - да ги групира по начин, който съответства на принципа за най-благоприятното за осъдения съчетание. Решение за приложение на разпоредбата на чл. 24 от НК, съдът следва да направи едва след групирането на наказанията и то, ако намери наличие на основания за това, а не задължително, както се претендира в искането на Главния прокурор. При тези съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение