Решение № 10747 от 25.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10968/2019 г.

Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Балев Био ЕООД, :[ЕИК], чрез адв. Якимов и адв. Димитрова, срещу Решение 1334/01.07.2019 г. на Административен съд Варна /АС-Варна/, постановено по адм. д. 3558/2018 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение 32-344018 от 27.11.2018 г. към MRN 17BG002000H0101441 от 11.10.2017г. на Началника на Митница Варна. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, представляващо основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че: 1. Изводите на съда за класиране на стоките в тарифен код 39241000 са изградени изцяло върху обяснителните бележки към КН, които обаче не съдържат подобно императивно изискване; 2. Обяснителните бележки към КН не са източник на правото и те нямат задължителна правна сила; 3. Така извършеното класиране е в остро противоречие с правилото по 3 б) на Общите правила за тълкуване на КН; 4. Противно на твърденията на съда процесните стоки не са изделия от пластмаса, а бамбукови чаши. Развива подробни съображения в касационната жалба. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което да бъде отменено решението на Началника на Митница Варна. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба Директор на Териториална дирекция /ТД/ Митница Варна, чрез процесуалния си представител, в депозирано писмено становище излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество - неоснователна, поради следното: Производството по делото е било спряно до приключване с влязъл в сила акт на производството по дело С-76/2020 г. на Съда на Европейския съюз /СЕС/, образувано по отправено до него преюдициално запитване по КАНД 3411/2019 г. по описа на Административен съд - Варна. С определение от 08.06.2021г. производството по делото е било възобновено, тъй като по дело С-76/2020 г. на СЕС е било постановено и публикувано решение. Предмет на оспорване пред АС-Варна е било Решение 32-344018 от 27.11.2018 г. към MRN 17BG002000H0101441 от 11.10.2017г. на Началника на Митница Варна, с което е извършена корекция на митническата декларация: кл.33 Тарифен код да се чете - 3924100011 и на кл.47 Изчисляване на вземанията, вследствие на което са установени публични задължения за досъбиране вносни мита в размер на 1768.08лв. и ДДС- 353.62лв., ведно с дължимите лихви. От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че със Заповед за възлагане 3M-2000-90/32-73924/13.03.2018r. на Началника на Митница Варна, е извършена планова проверка на митнически декларации, с получател Балев Био ЕООД за периода от 12.03.2015г. до 12.03.2018г., включително и процесната декларация 17BG002000H00101441/11.10.2017г. приета в отдел Митническо оформяне към ТМУ Варна. За резултатите от проверката бил изготвен Доклад за служебно ползване BG002000/2/3/18.05.2018г. за извършена проверка на основание чл.84, ал.1, т.1 от Закона за митниците. Установено било, че с митническа декларация MRN17BG002000Н0101441/11.10.2017г. за допускане за свободно обращение на 15000бр. бамбукови чаши, с произход Китай, същите били декларирани с код по ТАРИК 44 19 19 00 00, мито по отношение на трети страни 0%. В хода на проверката от дружеството получател на стоките по проверяваната МД, била изискана информация за анализни сертификати, технически спецификации и снимки от производителите за посочените стоки, които да дават подробна информация, вкл.: данни за вложените в изделията материали (растителни фибри, влакна; полиамидна, меламинова или др. вид смола, и др.); технология и процес на производство (смесване, формоване, изпичане и др.); вид и представяне на стоката (комплект от няколко различни изделия изработени от различни материали); предназначение и употреба. Със становище peг. 32-324167/08.11.2018г. от дружеството, не са били предоставени нови документи, обстоятелства и факти по случая. За целите на определяне на приложимия код по ТАРИК за стоките, обект на проверката, проверяващият екип взел предвид описание в търговските фактури, опаковъчните листи, коносаментите приложени към митническите декларации, вкл. данните от счетоводните регистри на дружеството получател, информация в интернет пространството относно изпращачите на стоките и начин на производство, приложими тестове, издадени различни видове сертификати, вкл. информация за предлагане на сходни стоки в страната и чужбина. Проверка в системата на Агенция Митници установила, че на дружество БалевБио ЕООД не са издадени Решения за обвързваща тарифна информация (ОТИ). Проверяващият екип установил наличието на ОТИ, издадени от Главно митническо учреждение Хановер Германия с DE26560/16-1; DEBTI18086/17-1 и DEBTI285/18-1 на сходни с процесиите стоки, като от тях било видно, че наличието на пластмаса (меламин-формалдехидна смола) е определящо по отношение на растителните фибри пълнители и класирането в позиция 4419 е изключено, тъй като продуктите са Пластмасови съдове и прибори за сервиране или за кухня, други домашни потреби и хигиенни или тоалетни артикули; Кухненски съдове и прибори, съдържащи полиамид или меламин. Стоката с описание бамбукови чаши и търговско наименование BAMBOO FIBER CUP, представлява смес от растителните фибри (бамбукови и царевични влакна) и смола от аминокиселини (меламин), които се класират в различни позиции от КН. Предвид гореизложеното, било прието, че продуктите се класифицират като се използва правило 3 б) от Общите разпоредби на Комбинираната номенклатура. Приложението на декларирания за стоките код по ТАРИК 4419009000, респ. 4419190000 било прието, че се изключва, съгласно текстовете на глава 44 от КН Дървен материал и изделия от дървен материал; дървени въглища, тъй като в нея се класират изделия от дърво, каквито внесените стоки не представляват. Начинът на тяхната изработка чрез компресионно формоване при висока температура на биоразградим материал (биокомпозит), използвайки т.нар. формоващи машини, препраща към приложението на гл. 39 Пластмаси и пластмасови изделия. В резултат на извършената проверка на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, било констатирано, че стоката представлява пластмасов съд за сервиране - чаша, изработена от меламин - формалдехидна смола и съдържаща бамбукови влакна и царевично нишесте като пълнител и съгласно разпоредбите на правила 1, 2 б), 3 б) и 6 от Общите правила за тълкуването на Комбинираната номенклатура на Европейския съюз (КН на ЕС), основния характер на стоката се определя от вложената в изделието пластмаса (меламин-формалдехидна смола), която му придава форма, вкл. качества на твърдост и здравина, въз основа на което се класира в тарифна позиция 3924, код по КН 39241000 и предвид произхода на стоката (Китай) попада в обхвата на код по ТАРИК 3924100011 със ставка на мито в размер на 6,5%. По делото е била изготвена и приета съдебно-химическа експертиза (СХЕ), резултатът от която е подробно описан в първоинстанционното решение. За да отхвърли жалбата срещу оспорения акт, административният съд е приел, че той е издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съобразил е, че решаващият критерий за тарифното класиране на стоките по правило трябва да се търси в техните обективни характеристики и свойства, определени в текста на позицията в КН и забележките към разделите или главите. Според съда изготвената експертиза от ЦМЛ, СХЕ и тази от Лесотехническия университет установяват по безспорен начин, че съдържанието на синтетична смола в състава на процесната чаша е в границите от 24.7% до 33%, което значително превишава количеството от 15 % смола, посочена за позиция 4410, към глава 44 на ОБХС, където са описани подробно композитните материали - т.нар. плочи от дървесни частици, които са пресовани с помощта на добавени органични свързващи вещества-смола. Съдът е стигнал до извод, че по делото няма спор, че процесното изделие представлява композитен материал, съдържащ два основни компонента дървесни влакна и меланинова смола в стойности около 25%. Тъй като състоящите се от различни материали изделия не спадат пряко към нито една позиция на КН, те се класират като се прилага общите правила 3 б/ според определящия характера им материал. Действително по отношение на обема преобладават растителните влакна, но тъй като синтетичната пластмаса е над 15% , за целите на тарифирането изделието не представлява изделие от дървен материал. Приел е, че следователно другият основен компонент, който определя неговия вид е синтетичната пластмаса и изделието следва да се класира според другия основен елемент и според митническата тарифа представлява съд от пластмаса. Решението е правилно. Въз основа на установената фактическа обстановка по делото, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи, които е споделят напълно от настоящия касационен състав. Спорът се концентрира върху правилното приложение на материалния закон при тарифното класиране на внесения продукт, описан в митническата декларация като бамбукови чаши - 15000 бр., с деклариран в кл. 33 код по ТАРИК 4419190000 и ставка на митото 0%. Жалбоподателят е класирал тарифно продукта в код 4419190000, а митническият орган, е определил същия в код 3924100011. Що се отнася до Обяснителните бележки към Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките /ХС/, следва да се допълни, че макар да нямат задължителна сила, те представляват важни способи за осигуряване на еднакво прилагане на Общата митническа тарифа и в това си качество дават валидни насоки за нейното тълкуване. Същото се отнася и за Обяснителните бележки към КН. Позиция 3924 от КН, в която се посочват пластмасовите съдове, приборите за сервиране или кухня и други домашни потреби, е част от глава 39 от посочената номенклатура, озаглавена Пластмаси и пластмасови изделия и съгласно определението в забележка 1 към тази глава меламиновата смола представлява пластмаса, доколкото спада към позиция 3909 от същата номенклатура. Освен това в Обяснителната бележка към позиция 3924 от ХС се посочва, че тази позиция включва също чашите без дръжки за сервиране или хигиенни нужди, които нямат характер на съдове за амбалаж или транспорт, дори и ако понякога се използват за тези цели. Позиция 4419 от КН, която е част от глава 44 от тази номенклатура, озаглавена Дървен материал и изделия от дървен материал; дървени въглища, включва от своя страна съдовете и приборите за сервиране или за кухня от дървен материал, в частност от бамбук. В Обяснителните бележки към тази позиция от ХС се уточнява, че артикулите от посочената позиция могат да бъдат както от дървен материал, така и от плочи от дървесни частици или от подобни плочи, от плочи от дървесни влакна, от слоест или от така наречения уплътнен дървен материал. Освен това в Обяснителната бележка към позиция 4410 от ХС се посочва, че плочите от дървесни частици могат да се получат и от други дървесни материали, като например парчета от бамбук, и че обикновено са пресовани с помощта на добавени органични свързващи вещества, най-вече термореактивна смола, чието тегло обикновено не надвишава 15 % от теглото на плочата. Правилен в тази връзка се явява изводът на съда, че процесното изделие представлява композитен материал, съдържащ два основни, различни по естеството си компонента, съгласно общите правила за тълкуване на комбинираната номенклатура, в т.3 б), относима за смесените продукти, изделия, съставени от различни компоненти, се класират съгласно материала или компонента, който им предава основен характер. Съгласно т. 65 от Решение по дело С-76/20 на СЕС според това общо правило, за да се извърши тарифното класиране на даден продукт, е необходимо да се установи кой от съставящите го материали определя основния му характер, което може да се направи, след като се постави въпросът дали продуктът би запазил характеризиращите го свойства, ако бъде лишен от една или друга от съставните му части. Както се посочва в точка VIII от Обяснителната бележка към правило 3 б) от ХС, която допълва тази от КН, факторът, който определя основния характер, може в зависимост от вида на продукта да се изведе например от естеството на съставния материал или на артикулите, които го съставляват, от техния обем, количество, тегло, стойност или от значението на един от съставните материали с оглед на употребата на тези продукти (решение от 15 ноември 2012 г., Kurcums Metal, C-558/11, EU:C:2012:721, т. 37 и 38 и цитираната съдебна практика). В настоящия случай се налага изводът, че макар растителните влакна да преобладават в количествено отношение, това не променя факта, че меламиновата смола, съдържаща се в разглежданите стоки, има преимуществено значение с оглед на тяхната употреба. Абсолютно необходимият елемент, за да могат разглежданите стоки да се използват като чаши за сервиране, е меламиновата смола, тъй като тя се използва за агломериране на растителните влакна и осигурява по-специално на тези стоки непромокаемост, здравина или защита от повреди и от заобикалящата среда, както и формата им. Растителните влакна, които са под формата на брашно или прах, придават на разглежданите стоки свойства като топлоизолация, ниска плътност, биоразградимост и якост на огъване, които имат акцесорен характер, тъй като без тези съставни части посочените стоки биха запазили свойствата, които ги характеризират като чаши. От това следва, че меламиновата смола трябва да се счита за материала, който придава на разглежданите стоки техния основен характер по смисъла на правило 3 б) от Общите правила за тълкуване на КН. Ето защо тези стоки трябва да бъдат класирани в позиция 3924 от тази номенклатура, и в частност в подпозиция 3924 10 00 от нея. В този смисъл е Решение по дело С-76/20 на СЕС. При този изход на спора на касатора разноски не се дължат. Искането за присъждане на разноски по делото в полза на Териториална дирекция Митница Варна е основателно и следва да бъде уважено за касационна инстанция. Размерът на юрисконсултското възнаграждение на основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ е в размер на 150 лв. Предвид горното, първоинстанционното решение като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение