Решение № 5851 от 17.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15515/2018 г.

Решение № 5851 от 17.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15515/2018 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба от "Мери -ММ" ООД, гр. П., чрез процесуален пълномощник, срещу Решение № 6301/01.11.2018 г. на Административен съд – С. град, постановено по адм. д. № 11519/2017 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт / РА/ № Р-22000116007472-091-001/28.06.17 г, издаден от органи по приходите при ТД на НАП - С., потвърден с Решение № 1464/14.09.2017 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" – С. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че изводите на съда са взаимнопротиворечиви и не са съобразени със заключението на експерта по проведената ССчЕ. Намира, че незаконосъобразно е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит на получателя поради неправомерно поведение на доставчика. Счита, че липсва пречка доставката да се извърши на следващия ден след фактурирането й, както и стоката да се предаде в разумен срок по смисъла на чл. 319 ТЗ. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на атакувания съдебен акт и на РА, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба – Директорът на Дирекция "ОДОП"- С., чрез процесуален представител, оспорва основателността й и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, като взе предвид заявените касационни основания, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на производството пред АССГ е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт / РА/ № Р-22000116007472-091-001/28.06.17 г, издаден от органи по приходите при ТД на НАП- С., потвърден с Решение № 1464/14.09.2017 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" – С., с който на "Мери – ММ" ООД е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит в размер на 7 857. 63 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 1 999. 57 лв. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Установеното с РА допълнително задължение за ДДС е в резултат на отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит по 6 бр. фактури, издадени от "Кириан Трейд" ЕООД, с предмет на доставките "гориво". В хода на ревизията е констатирано, че количествата гориво по спорните фактури не са отчетени от нивомерната система на получателя и не съвпадат с данните от справката за движение на горивата. Поради това е прието, че доставките не са реално извършени и за количествата гориво, които не са отчетени в нивомерната система, е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит. В хода на съдебното производство е проведена ССчЕ, заключението по която е кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено. Според експерта съпоставката между издадените фактури и отчетеното в ИС "Контрол на горивата" сочи, че е налице разминаване между тях. При тази фактическа установеност, първоинстанционният съд е приел, че съвкупната преценка на събраните доказателства обосновава извод за законосъобразност на констатациите на ревизиращите. Преценил е, че не е установено, че количествата, които са отразени от нивомерната система, са получени именно от "Кириан трейд" ООД, както и, че представените съпътстващи доставките доказателства са с непълни данни. В обобщение съдът е формирал заключение за законосъобразност на РА, с оглед на което е отхвърлил жалбата срещу него. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но частично неправилно. Основателни са доводите на касатора, че първоинстанционният съд необосновано е приел, че поведението на доставчика и нередностите при него са релевантни при преценката за възникването и упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит. В своята практика ВАС многократно е подчертавал, че определящо за извода за наличие на реално извършена доставка е установяването на разполагаемостта на доставчика със стоката и предаването на правото на разпореждане с нея на получателя. Именно поради това несподелима е тезата на касатора, че издаването на фактурата може да предшества предаването на стоките, тъй като данъкът по ЗДДС става изискуем на датата на възникване на данъчното събитие и съгласно чл. 68, ал. 2 ЗДДС възниква и правото на приспадане на данъчен кредит. Този извод не се променя от общата разпоредба на чл. 319 ТЗ, нито от доводите в жалбата, че фактурата се издава с цел да се извърши плащане по нея. Действително, в случаите, при които преди да е възникнало данъчно събитие, се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на плащането, но именно то следва да е посочено като предмет на издадената фактура. В случая, предмет на доставките по спорните фактури не са авансови плащания, а конкретни стоки – горива, поради което данъчното събитие следва да е възникнало в същия ден или преди издаването на съответната фактура. Ето защо, ирелевантно спрямо фактури № 173/20.11.2014 г. и № 199/26.11.2014 г. е констатираното от експерта отчитане на посочените количества съответно на 21. 11. и на 27.11.2014 г. След като не е установено, че в нивомерната система е постъпило гориво на датите на издаването на фактурите или в предходния петдневен период, то обосновано е прието, че тези доставки не са реално извършени и законосъобразно е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит за тях. Аналогично, спрямо доставките по фактури № 84/30.10.2014 г. и № 139/12.11.2014 г. правилно е съобразено разминаването между фактурираното и фактически предаденото и отчетено от нивомерната система гориво, в резултат на което за разликата е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит съответно в размер на 180. 48 лв. и 293. 66 лв. Относно доставката по фактура № 209/28.11.2014 г. обосновано първоинстанционният съд е съобразил липсата на представени АДД, товарителници и други съпътстващи документи, като в допълнение следва да се посочи, че при непредставянето на съответния данъчен документ от получателя не е налице предвиденото в чл. 71, т. 1 ЗДДС условие за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит. Поради това, като е достигнал до извод, че законосъобразно с РА е отказано признаването на данъчен кредит по горепосочените фактури, първоинстанционният съд е постановил правилно в тази му част решение, което следва да бъде оставено в сила. Единствено спрямо фактура № 327/20.12.2014 г. решаващият състав не е взел предвид констатацията на експерта, че на същия ден нивомерната система е отчела получаването на гориво в размер на 9 903. 09 лв. Несъответствието между фактурираното и отразеното от нивомерната система количество е 92. 01 литра по- малко, с оглед на което за тази разлика следва да се откаже признаване на право на приспадане на данъчен кредит. При липсата на обективни данни, че доставката е белязана с измама, нередностите при доставчика и неустановеността, че именно той е извършил фактурираната доставка, не могат да се противопоставят на получателя. Ето защо, при данъчна основа за 92. 01. л. газьол в размер на 139. 12 лв. и ДДС от 27. 82 лв., на ревизирания следва да се откаже право на приспадане на данъчен кредит в размер на 27. 82 лв. За разликата над тази сума до определения размер от 3022. 52 лв. РА се явява незаконосъобразен и следва да се отмени, ведно със следващата се лихва за забава за разликата над 6. 93 лв. до 752. 93 лв. При този изход на спора и направените искания, в полза на касатора следва да се присъдят осъществените в първоинстанционното и касационното производство разноски съобразно уважената част от жалбата, възлизащи съответно в размер на 132. 82 лв. и 9. 49 лв. В полза на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 635. 82 лв., като първоинстанционното решение, в частта му за разноските, следва да се отмени за разликата над 635. 82 лв. до присъдения размер от 713. 86 лв. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на Първо отделение