Решение № 15706 от 10.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5190/2012 г.

Решение № 15706 от 10.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5190/2012 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационни жалби на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив при ЦУ на НАП и на Иво Митков Топчиев от с. Старцево, общ. Златоград, против Решение № 13 от 5.01.2012 г. на Пловдивски административен съд по адм. д. № 111 по описа за 2009 г., съответно в частта му, с която по жалба на Иво Топчиев е обявена нищожността на Ревизионен акт /РА/ № 21800249/27.10.2008 г. на орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 891/19.12.2008 г. на директора на Д "ОУИ" Пловдив при ЦУ на НАП, в частта му, с която за данъчни периоди м. 03, 04, 05 и 06.2006 г. е отказан данъчен кредит общо в размер на 1 833,52 лв. и са определени съответни лихви и в тази, с която жалбата на ревизираното лице против РА е отхвърлена в останалата й част. В касационната жалба на данъчния директор се поддържа, че съдебното решение в първата част е неправилно като постановено при неправилно тълкуване на чл. 129, ал. 3 ДОПК. Иска се отмяна на решението в тази част и отхвърляне на жалбата против РА в посочената част и присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът по тази жалба - Иво Митков Топчиев, чрез адв. Пишмишева, оспорва жалбата. В касационната жалба на ревизираното лице се твърди, че съдебното решение в останалата му част е постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи за липса на доставки на горива и оборудване за бензиностанция. РЛ доказало техническия и персонален капацитет на прекия доставчик за доставките на гориво. По отношение на оборудването - касов апарат, бензиноколонки, газколонка, помпи, резервоар за газ, ел. магнитен вентил и комплект ПВГ, ел. блок, импулсен датчик, оперативна памет, платка принтер в ЕСФП - вещите са заприходени по с-ка 207 "Разходи за придобиване на дълготрайни активи" и са налични, монтирани в бензиностанцията на РЛ, което е установено от приетата по делото техническа експертиза. Въпреки установеното от вещото лице Димова, че издадени пътни листа били иззети и невърнати от приходната администрация - ТД на НАП Стара Загора през 2006 г., съдът не задължил ответника да ги представи и така съществено нарушил правото на защита на страната. Последното било нарушено и защото съдът отказал събирането на поискани доказателства относно установяването на стоковия поток на горивото с краен получател РЛ. Иска се отмяна на съдебното решение и отмяна на РА в тази част, евентуално - връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АС и присъждане на направените разноски. Ответникът по тази жалба - директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив при ЦУ на НАП, чрез адв. Хаджийска, оспорва жалбата по съображения в писмена защита. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на данъчния директор и за неоснователност на тази на ревизираното лице в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите процесуално допустими, а по съществото им съобрази следното: По жалбата на директора на Д "ОУИ". Жалбата е неоснователна. Решението в тази част е постановено в съгласие с тълкуването, дадено на разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ДОПК, с Тълкувателно решение /ТР/ № 1/25.06.2012 г. на ОСС на ВАС по т. д. № 1/2011 г. и следва да остане в сила. След като за посочените данъчни периоди има издадени актове за прихващане и възстановяване преди последното изменение на посочената разпоредба, ревизията за тези периоди е следвало да бъде възложена по реда на чл. 132-133 ДОПК. Ако е налице явна фактическа грешка относно сумата на отказания данъчен кредит за посочените периоди, тя подлежи на поправка от съда, постановил първоинстанционното решение. По жалбата на ревизираното лице. 2.1. По отказания данъчен кредит по доставките на оборудване за бензиностанция и газстанция на РЛ. С РА е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 6 285,3 лв. по фактури с издател "Стойков Петролиум" ЕООД за данъчни периоди м. 12.2003, м. 09 и 12.2005 г. и м. 01, 02, 03, 04, 06, 07 и 08. 2006 г. с предмет на доставките "касов апарат, бензиноколонки, газколонка, помпи, резервоар за газ, ел. магнитен вентил и комплект ПВГ, ел. блок, импулсен датчик, оперативна памет, платка принтер в ЕСФП". За да откажат правото на данъчен кредит по фактурите с посочения предмет, органите по приходите, позовавайки се на неоткриване на прекия доставчик на декларирания данъчен адрес, са приели, че са налице основания по чл. 65, ал. 4, т. 4 и чл. 64, ал. 1, т. 2 ЗДДС (отм.). За да отхвърли жалбата на ревизираното лице в посочената част, първоинстанционният съд е приел следното: Не е било налице нито едно от двете основания за отказ на данъчен кредит по посочените фактури, защото не е изпълнена процедурата по връчване на две от исканията за представяне на доказателства, адресирани до прекия доставчик. С неоспорено заключение на вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза е доказано начисляването на ДДС от страна на прекия доставчик по процесните фактури по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.). Въпреки това, отчитайки качеството си на съд по същество, който може да потвърди РА на ново фактическо и правно основание /съгласно т. 3 на ТР № 5/2004 г. на ОС на ВАС/, съдът е приел, че реалността на процесните доставки на оборудване, като първа предпоставка за признаване на право на данъчен кредит на получателя, не е доказана, защото не е доказана техническата и кадрова обезпеченост на доставчика за осъществяване на доставките, не е установено от къде доставчикът е разполагал с предмета на процесното оборудване, нито къде и как е съхраняван и предаден този предмет. Независимо, че съдебно-техническа експертиза, след оглед на място на обектите на ревизираното лице- бензиностанция и газстанция, потвърдила идентичността на наличното оборудване с това по фактурите, нямало доказателства за монтажа на съоръженията /за който се изисквал квалифициран персонал/, както и че доставката е извършена именно от посочения във фактурите пряк доставчик. В посочената част съдебното решение е необосновано и материално - незаконосъобразно. Основателни са касационните оплаквания на ревизираното лице за необосновани фактически изводи за недоказана реалност на обсъжданите доставки. По делото са представени договори между прекия доставчик и ревизираното лице за доставка на пълна арматура и съоръжения за газстанция от 6.07.2004 г. и за договор за доставка на съоръжения и изработка на технологична част на бензиностанция, както и Разрешения за ползване на бензиностанция и газостанция съответно от 10.09.2004 г. и 21.04.2006 г. Издадените фактури, с посочения предмет, са отразени в дневници за продажби и справки-декларации за съответните периоди и ДДС по тях е начислен в счетоводството на доставчика по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.). Плащането на данъчните основи и на ДДС по фактурите е доказано, включително и със съдебно-счетоводна експертиза и не се оспорва. С неоспорено заключение на съдебно-техническа експертиза /том. 4, стр. 901 от приложението/ е установено, след оглед на собствените на РЛ бензиностанция и газстанция, че монтираните там съоръжения съответстват на закупените по процесните фактури. С неоспорено заключение на съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице Весела Колева /том 6, стр. 1 257 от приложението/ е установено осчетоводяването на разходите по обсъжданите фактури като разходи за придобиване на ДМА. Когато данъчният орган предоставя конкретни улики за наличието на данъчна измама, принципът на данъчен неутралитет допуска съдът да провери, въз основа на цялостна преценка на всички обстоятелства по случая, дали самият издател на фактурата е извършил въпросните сделки. В настоящия случай обаче, правото на приспадане може да бъде отказано само ако данъчният орган установи, въз основа на обективни данни, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че сделката, която обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. Такива доказателства не само не са били събирани в ревизионното и съдебното производства, а за тях няма и твърдения. Нещо повече, ревизионният акт е мотивиран само с некоректно извършеното от страна на ревизиращите връчване на искания за представяне на доказателства от страна на прекия доставчик, констатирано и от първоинстанционния съд. Добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стоки или услуги, не следва да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит поради нарушения или недобросъвестност на неговия доставчик. Обратното е допустимо при доказана недобросъвестност на получателя, въз основа на обективни данни относно обстоятелството, че сделката, с която се обосновава правото на приспадане е част от данъчна измама, извършена от посочения издател на фактурата или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. Затова добросъвестният получател, в качеството му на данъчно-задължено лице, като разполага с данъчни фактури, отразяващи действително извършени доставки, по които е платил данъчните основи и дължимия ДДС, има право на данъчен кредит в размер на платения ДДС по фактурите. В посочения смисъл е и цитираната практика на Съда на ЕС в мотивите на съдебното решение на Съда по правата на човека в Страсбург по делото "Булвес" ЕООД срещу България. Решението в посочената част и в съответната част за разноските следва да се отмени, като вместо него бъде постановено друго, с което по жалба на РЛ РА бъде отменен в посочената част. 2.2. По отказания данъчен кредит по доставките на гориво В тази част съдебното решение не страда от пороци по чл. 209, т. 3 АПК и следва да остане в сила. Първоинстанционният съд обосновано е приел, че за доказване на реалността на преките доставки на горива по фактурите с издател "Стойков Петролиум" ЕООД не са достатъчни представените данъчни фактури и свидетелските показания на Милен Христов Желязков. Съдът е съобразил родово-определения характер на стоките, предмет на доставките и правилно е приел, че доказването на реалността на тези доставки става с доказване на предаването на стоките. Ревизираното лице е твърдяло, твърди и в касационната жалба, че прекият му доставчик "Стойков Петролиум" ЕООД е действал като посредник при продажба на горива от "Лукойл Нефтохим Бургас"АД и е получател по доставките на други търговски субекти /дистрибутори на производителя/, които са получавали суровината по Нареждания за експедиция на готова продукция директно от посочения производител. С право административният съд е приел, че посочените твърдения не са доказани, като на ревизираното лице в течение на тригодишния първоинстанционен процес е дадена достатъчна възможност за представяне на доказателства. В представените по делото нареждания /том. 6, стр. 1187 и сл. от приложението/ не фигурира нито наименованието на ревизираното лице като получател, нито това на прекия доставчик. В някои от нарежданията фигурира името на физическото лице Милен Желязков, разпитано като свидетел, но доказателства, че той като шофьор на специализирано за превоз на горива транспортно средство е доставял горивото на РЛ от името на прекия доставчик изобщо липсват по делото. Некоректно в касационната жалба на РЛ се твърди, че в заключението на съдебно-счетоводната експертиза с вещо лице Мария Димова /том. 4, стр. 862 от приложението/ е посочено наличието на пътни листове за извършен транспорт на гориво, издадени от прекия доставчик, които документи били задържани от данъчната администрация, поради което не могли да бъдат представени по делото. В посоченото заключение /стр. 863/ е посочено само, че по данни от счетоводната кантора, обслужвала прекия доставчик, при зареждане на гориво от доставчиците на прекия доставчик е имало пътни листа и са начислявани разходи за транспорт. По преките доставки, по които е отказан данъчен кредит не са представени никакви съпътстващи документи. Неоправдани са оплакванията в касационната жалба на РЛ и за други съществени нарушения на процесуалните правила - събраните гласни доказателства са подробно обсъдени в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства, а на жалбоподателя е дадена достатъчна възможност за попълване на делото с относими доказателства. При посочения изход на спора, на Иво Митков Топчиев от с. Старцево, следва д се присъдят деловодни разноски за двете съдебни инстанции в размер на 603,35 лв., а на втория касационен жалбоподател не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение, поради липса на процесуално представителство за него в касационното производство. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,