Решение № 1429 от 17.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11541/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по две касационни жалби, подадени от: 1. зам. кмета по "Строителство, инвестиции и регионално развитие" на Община Бургас, чрез юрк. Димитров и 2. Г. Г. Т., чрез адв. Шиварова срещу решение 3296 от 25.04.2024 г., постановено по адм. дело 1147/2023 г. по описа на Административен съд Бургас.С доводи за незаконосъобразност и неправилност се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответникът "Бургас 2010" АД, чрез адв. Дойчинов, излага становище за неоснователност на жалбите и моли за оставяне в сила на решението като обосновано и законосъобразно. Претендира разноски съгласно представен списък по чл.80 ГПК. Ответникът Сдружение "Търговско-промишлена палата - Бургас", чрез адв. Комитов, в писмен отговор по касационната жалба на зам. кмета по "Строителство, инвестиции и регионално развитие" на Община Бургас, излага становище за нейната основателност. Останалите ответници не ангажират становище по касационните жалби. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационните жалби и предлага да се отмени обжалваното решение изцяло. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни и са процесуално допустими, а разгледани по същество - основателни по следните съображения: С обжалваното решение, административният съд е отменил по жалба на Бургас 2010 АД като незаконосъобразна заповед 2117/04.07.2023г. на зам.кмета по Строителство, инвестиции и регионално развитие на Община Бургас, с която е постановен отказ да бъде одобрен проект за изменение на Подробен устройствен план /ПУП/ - План за регулация и застрояване /ПРЗ/ за УПИ VI 218 в кв.17, по плана на ЦГЧ, гр.Бургас, съставляващ имот с идентификатор 07079.618.218 по КК на гр.Бургас. Прието е, че събраните по делото доказателства, вкл. съдебно-техническата експертиза, сочат на неправилно прилагане от административния орган на разпоредбите на чл.36, ал.2 и чл.103, ал.4 във вр. с чл.103а, ал.3 от ЗУТ, тъй като свързаното застрояване е било предвидено по действащия към момента на одобряване на ОУП подробен устройствен план, а отстоянията до съседните сгради и регулационни граници макар и намалени отговарят на изключителната хипотеза на чл.36 ЗУТ. Решението е незаконосъобразно, като постановено при неправилно тълкуване и прилагане нормата на чл.36, ал.2 ЗУТ и неизяснена фактическа обстановка досежно параметрите на предвидената пристройка и функционалната й свързаност с надстройката на съществуващата в УПИ VI 218 в кв.17, по плана на ЦГЧ, гр.Бургас сграда. Нормата на чл. 36, ал.2 ЗУТ предоставя на собствениците на заварени масивни сгради правото да ги надстроят по силата на РУП без да се спазват минималните разстояния до съответните граници със съседните УПИ, а също и между сградите, но само при стриктно спазване на въведеното изрично изискване пристрояването да е функционално необходимо за извършване на надстрояването могат да се надстрояват заедно с необходимото за това пристрояване . Следователно пристройката по смисъла на чл.36, ал.2 ЗУТ има обслужващо спрямо надстройката значение и следва да е необходима с оглед техническите изисквания за реализиране на надстрояването на сградата. Систематическото място на тази разпоредба в закона /раздел V Отклонения от правилата и нормативите за застрояване / изключва възможността за разширителното й тълкуване. Не са изяснени в първоинстанционното производство релевантни за приложението на изключителния режим на чл. 36, ал.2 ЗУТ обстоятелства, а именно: 1. Годна ли е заварената масивна сграда в УПИ VI 218 за предвиденото надстрояване без изграждане на пристройка, 2. В какъв обем следва да бъде предвиденото пристрояване, в случая, че такова е необходимо на изграждане на надстройката. Едва след изясняване на тези обстоятелства от съдебно-техническа експертиза, може да се изведе категоричен извод за приложимост на предвидените в чл. 36, ал.2 ЗУТ отклонение от правилата и нормативите за застрояване и съответно да се извърши от съда дължимата преценка за законосъобразност на оспорения административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 АПК и на основанията, визирани в чл. 146 АПК. Предвид изложеното обжалваното решение като постановено при наличие на отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, следва да бъде отменено и по реда на чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 АПК, делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд при спазване на горните указания. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение