Решение № 8042 от 21.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10782/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на М. С. Й. от гр.София, чрез процесуален представител адв.А.Тинчев, срещу Решение 14190 от 08.08.2024 г., постановено по адм. дело 3990/2024 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата й срещу Решение 2153-21-52/19.03.2024 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ София-град, с което е оставена без уважение жалбата й срещу разпореждане [номер]/7 от 30.09.2022 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване.

Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Счита за неправилни изводите на съда, че пенсията за инвалидност по чл. 71 от КСО правилно е била отпусната от 28.06.2022 г., а не от датата на инвалидизиране 21.06.2022 г. Твърди, че индивидуалния коефициент, с оглед промяната на осигуряването чрез прехвърляне на средствата от Универсалния пенсионен фонд във фонд Пенсии , неправилно е бил определен, което не е съобразено от съда, както и че дори и волеизявлението за прехвърляне към различен фонд за осигуряване да е в един по-късен момент, не е бил съобразен принципа на съразмерност.

Иска да се отмени обжалваното решение. Претендира присъждане на направените по делото разноски, вкл. адвокатско възнаграждение.

Ответникът директорът на ТП на НОИ София-град, с писмени бележки, оспорва касационната жалба като неоснователна и излага съображения в подкрепа на изводите на първоинстанционния съд.

Иска да се остави в сила обжалваното решение като правилно. Претендира присъждане на направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на изводите на решаващия съд.

Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна.

При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното:

Съдът е установил, че М.Й. е подала Заявление 2112-21-3114 от 21.09.2022 г. до директора ТП на НОИ София-град, за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, във връзка с ЕР 90273/162 от 24.08.2022 г. на ТЕЛК с определен процент трайно намалена работоспособност (ТНР) 50 % и дата на инвалидизиране - 21.06.2022 г.

С разпореждане [номер]/7 от 30.09.2022 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване, на основание чл. 74, ал. 1 от КСО и Регламент 883/2004 на Й. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 814,56 лв., считано от 28.06.2022 г. датата на подаденото заявление за освидетелстване до ТЕЛК.

Разпореждането е обжалвано по административен ред пред директора на ТП на НОИ София-град, който е постановил оспореното Решение 2153-21-52/19.03.2024 г., с което е оставил жалбата без уважение.

В мотивите на решението е посочено, че датата на отпускане на пенсията е определена правилно, в изпълнение разпоредбите на чл. 94, ал. 1 и ал. 3 от КСО, че осигурителния стаж от 22 г. и 03 м. правилно е зачетен, съгласно чл. 75, ал. 2 от КСО, както и че индивидуалният коефициент правилно е изчислен, след като осигуряването по чл. 4б от КСО е променено след отпускане на инвалидната пенсия.

При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е счел, че оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са издадени от материално и териториално компетентни органи, при спазване на изискуемите се форма и съдържание, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон.

Съдът е констатирал, че спорът се свежда до:

• началната дата на придобиване на правото на пенсия за инвалидност;

• размерът на осигурителния стаж, съгласно чл. 75, ал. 2 КСО;

• изчисляването на индивидуалния коефициент с оглед на промяна на осигуряването чрез прехвърляне на средства от Универсален фонд във фонд Пенсии от дата 14.11.2023 г.

След анализ на разпоредбите на чл. 71, чл. 72, чл. 73 и чл. 94, ал. 1 и ал. 3 от КСО и установеното, че Й. е подала документите за пенсиониране след изтичане на 2-месечния срок от придобиване на правото, съдът е приел, че пенсията й правилно е отпусната от датата на подаването им до ТЕЛК 28.06.2022 г. Посочил е, че този извод е съобразен с разграничението, което законодателят прави между придобиването на субективното право (обвързано с датата на инвалидизирането по аргумент на чл. 73, ал. 1 КСО), от неговото надлежно упражняване - с подаване на съответното заявление пред компетентния орган, извършващ медицинската експертиза на работоспособността.

Приел е, че правилно, съгласно чл. 75, ал. 2 от КСО, е зачетен осигурителен стаж в размер на 22 години 03 месеца, тъй като за осигурителен стаж е призната разликата между възрастта на Й., към датата на инвалидизиране / чл. 75, ал. 2, изр. първо от КСО/ и възрастта по чл. 68, ал. 1, която разлика в случая е 22 години, 03 месеца и 25 дни, т.е. няма изпълнени 4 месеца.

Съдът е счел и че индивидуалният коефициент правилно е изчислен. В тази връзка съдът е съобразил разпоредбата на чл. 70, ал. 11 КСО в относимата редакция и обстоятелството, че Й. е променила осигуряването си по чл. 4б КСО на 14.11.2023 г., след датата на разпореждането за отпускане на пенсията й - 30.09.2022 г.

Достигайки до правния извод на административния орган, съдът е приел за законосъобразни обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане и е постановил оспореното решение.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Първоинстанционният съд в хода на проведеното от него съдебно производство е събрал и обсъдил относимите за правилното решаване на спора доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното разрешаване на спора, надлежно и аргументирано е преценил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства от значение за спорното право, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на процесните решение и разпореждане, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал.1 от АПК, по критериите в чл.146 от АПК. В резултат на горното е формирал законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящия състав и на основание чл.221, ал. 2, изр. 2 от АПК препраща към тях.

Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са твърденията за необоснованост. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати в конкретния случай.

Несъстоятелни са и твърденията за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на страните в процеса не е препятствано, съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и задълбочено е анализирал релевантните за спора обстоятелства, поради което обжалваното решение е надлежно мотивирано.

Решението е постановено и при правилно приложение на материалния закон.

Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че пенсията на Й. правилно е отпусната от 28.06.2022 г. - датата на подаване на документите за освидетелстване от ТЕЛК, а не от датата на инвалидизиране. Същите са в съответствие с императивните разпоредби на чл. 94, ал. 1 и ал. 3 от КСО, които регламентират следните възможни дати за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, а именно: датата на придобиване на правото; датата на подаване на заявлението за пенсиониране и датата на заявлението до ТЕЛК. В случая заявлението за пенсиониране е подадено на 21.09.2022, след изтичане на двумесечния срок по чл. 94, ал. 1 от КСО, броим от датата на придобиване на правото 21.08.2022 г., но в едномесечния срок по чл. 94, ал. 3 от КСО и следователно пенсията правилно е отпусната от датата на подаване на заявлението-декларация до ТЕЛК.

Правилни са и изводите на съда досежно осигурителния стаж, който е зачетен в размер на 22 години и 03 месеца.

В оглед предпоставките на чл. 73 и чл. 74 от КСО, Й. е придобила право на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, тъй като има осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизиране най-малко 5 години и към датата на инвалидизиране е на възраст над [възраст] / [възраст] /. Осигурителният й стаж е изчислен при условията на чл. 75, ал. 2 от КСО - разликата между възрастта й и възрастта по чл.68, ал.1, която е 22 години 03 месеца и 25 дни. Тъй като осигурителния стаж се изчислява само в години и месеци, по силата на чл. 68, ал.1 от КСО, правилно стажът е определен на 22 години и 3 месеца.

Настоящият състав споделя и изводите на съда досежно изчисленият индивидуален коефициент, като е съобразена разпоредбата на чл. 70, ал. 11 от КСО в относимата редакция и обстоятелството, че Й. е променила осигуряването си по чл. 4б КСО на 14.11.2023 г., след датата на разпореждането за отпускане на пенсията от 30.08.2022 г.

Предвид изложените съображения, като е отхвърлил жалбата на М.Й. срещу Решение 2153-21-52/19.03.2024 г. на директора на ТП на НОИ София-град, с което е оставена без уважение жалбата й срещу разпореждане [номер]/7 от 30.09.2022 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване, като неоснователна, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора в настоящата инстанция, в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от административния орган разноски, които съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определя в размер на 100 лева.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,