Решение № 15772 от 28.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 602/2013 г.

Решение № 15772 от 28.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 602/2013 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на директора на Агенцията "Митница" против решението № 109 от 08. 11. 2012 г., постановено по адм. д. № 77/2012 г. по описа на Административен съд гр. Видин, с което на основание чл. 100, ал. 4 от Закона за държавния служител Агенция "Митници" е осъдена да заплати на Мартин Йорданов Лазаров от гр. Видин обезщетение в размер на 2 304,20 лв., ведно със законната лихва.. Навеждат се доводи за порочност на обжалваното решение поради неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че отстраняването от длъжност на служителя за периода от 10.11.2004 г. до 29.122006 г. е законосъобразно, тъй като мярката е наложена в резултат на образувано срещу Лазаров наказателно производство като му е повдигнато обвинение по чл. 311 и чл. 242 НК. Отстраняването му от работа е законосъобразно и поради това отговорност за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не се носи от административния орган - Агенция "Митници", а от Прокуратура на РБ. В този смисъл се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което претенцията за обезщетяване на Мартин Йорданов Лазаров да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендират се и разноски за съдебното производство. Ответникът - Мартин Йорданов Лазаров не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение и съобрази наведените доводи по спора, намира касационната жалба за основателна по същество. По делото няма спор за факти. Ответникът по касационната жалба Мартин Йорданов Лазаров е изпълнявал длъжността "старши инспектор" в Митница Видин при РДМД - Русе. Със заповед № 14237/10.11.2004 г. на Директора на Агенция "Митници" на основание чл. 100, ал. 2 от ЗДСл. е отстранен временно от работа, считано от 12.11.2004 г. поради образувано срещу него сл. д. № 255/2003 г. на ОСС - Видин и повдигнато обвинение по чл. 311 и чл. 242, ал. 1, б. "б", вр. чл. 20, ал. 1 НК до приключване на наказателното производство. С присъда № 38/30.08.2005 г., постановена по нохд. № 53/2005 г. на РС- гр. Кула, влязла в сила на 03.11.2006 г., Лазаров е признат за невинен и оправдан по повдигнатото обвинение по чл. 311 и чл. 242 НК. Със заповед № 9761/от 29.12.2009 г. е възстановен на работа. С обжалваното решение Административен съд - Видин е преценил исковата претенция за обезвреда на Лазаров за времето през което е останал без работа, поради остраняването му от длъжност, за основателна за период от десет месеца. На основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ осъдил Агенция "Митници", гр. София да му заплати обезщетение в размер на 2 304,20 лв. ведно със законната лихва за периода 30.12.2006 г. до 23.03.2012 г., като в останалата част до пълния предявен размер от 9065,53 лв. отхвърлил иска като неоснователен. Осъдил Агенция "Митници" да заплати на Лазаров разноски в размер на 620, 20 лв. При така установената фактическа обстановка правният извод на първоинстанционния съд за основателност на исковата претенция с правно онование чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е неправилен. Решението е постановено в нарушение на материалноправната норма на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във вр. чл. 100, ал. 4 от ЗДСл. и следва да бъде отменено, а спорът решен по същество като исковата претенция на Лазаров се отхвърли като неоснователна. Релевантните за издаване на административен акт юридически факти, с които правната норма свързва последицата на отстраняване на служителя от работа, в случая са осъществени - срещу държавния служител е образувано наказателно производство за престъпления, извършени от него в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл. 9, т. 1, буква "а" от НК и отстраняването му от работа е законосъобразно. Административната заповед на директора на Агенция "Митници", София за временно отстраняване на Лазаров от работа е издадена при обвързана компетентност, на основание чл. 100, ал. 2 от ЗДСл. Административният орган в този случай е длъжен да отстрани временно от работа лицето макар и да няма изрично нареждане на органите на следствието или прокуратурата. Безспорно съгласно чл. 100, ал. 3 от ЗДСл. държавният служител не получава заплата за времето, през което е бил отстранен от работа и съгласно чл. 100, ал. 4 от ЗДСл. има право на обезщетение при условията и по реда на ЗОДОВ, но органът по назначаването на държавния служител не носи отговорност, тъй като действията му са законни - той е длъжен да отстрани от длъжност обвиняемия. Настъпилите от действията на прокуратурата имуществени вреди, включително и имуществени вреди от неполучено възнаграждение от държавния служител, който е бил временно отстранен, поради повдигнато обвинение, следва да бъде преценено по реда на чл. 2 ЗОДОВ. Като е преценил настъпилите имуществени вреди от неполучено възнаграждение от държавния служител, временно отстранен, поради повдигнато обвинение и присъдил обезщетение за тях по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 100, ал. 4 от ЗДСл., съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а исковата претенция отхвърлена като неоснователна. В този смисъл е и ТР № 3/2004 г., т. 10 на ОСГК на ВКС. С оглед изхода на спора и направеното искане от касатора Мартин Йорданов Лазаров следва да бъде осъден да заплати на Агенция "Митници" София съдебни разноски - юрисконсултско възнаграждение, за двете съдебни инстанции, в размер на 300 лв. Водим от изложеното, Върховният административен съд, трето отделение на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,