Решение № 11001 от 16.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4628/2024 г.

18689/07.07.2020 г. и финален доклад

18691/07.07.2020 г. Съгласно препоръката, в Република България следвало да бъдат предприети всички подходящи мерки, за да се осигури събирането па мита (конвенциални и антидъмпингови) в размер на общо 21595,53 евро, поради направени от ОЛАФ разкрития, че няколко пратки, оформени на внос с допълнителен код А999 (ставка на антидъмпингово мито от 42.7%) са били декларирани с митнически стойности, които са прекалено ниски в сравнение с друг внос на лимонена киселина. В хода на разследването от ОЛАФ била отправена молба към китайските митници за съдействие по отношение на определен брой пратки, като от получения отговор се установявало, че декларираните стойности при износ от Китай на двете пратки, съдържащи разглежданите в настоящия процес стоки, били значително по-високи от стойностите, декларирани в МД при вноса на тези стоки в Република България. Към митническата администрация на Китайската народна република за всяка една от двете пратки били декларирани износна стойност в размер на 12875,00 щ. д. или общо 38000,00 щ. д. за двете. Митническият орган издал спорното решение с позоваване на констатациите от доклада на ОЛАФ, по отношение на който приел, че на основание чл. 11, ал. 2, изр. второ от Регламент (ЕС) 883/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11 септември 2013 г. относно разследванията, провеждани от ОЛАФ (Регламент (ЕС) 883/2013 г.), имат същата доказателствената стойност каквато имат докладите, изготвени от инспекторите от националните администрации, съответно се ползват с доказателствената сила на официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Поради това приел за безспорно, че от проведеното разследване на ОЛАФ и представените констатации и доказателства от митническите органи на Китай, се потвърждавали подозренията, че декларираната стойност на внесените стоки не представлява действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, поради което преминали към определяне на нова митническа стойност. С оспореното решение административният орган отказал да приеме митническата стойност на декларираната стока 1 в МД с MРН 18BG002005H0000170 от 05.01.2018 г. и декларираната митническа стойност на стока 1 в МД с MРН 18BG002005H0005690 от 10.05.2018 г., като вместо тях по реда на чл. 74, § 3 МКС определил нови митнически стойности в размер на 32796,76 лв. по МД с MРН 18BG002005H0000170 от 05.01.2018 г. и 31359,11 лв. по МД с MРН 18BG002005H0005690 от 10.05.2018 г. Въз основа на така определените митнически стойности начислил и взел под отчет посочените по-горе допълнителни задължения за мито, антидъмпингово мито и ДДС. При така установеното от фактическа страна, от правна страна първоинстанционният съд направил извод, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в изискуемата форма и при спазване на процесуалните разпоредби и изискванията за определяне на митническата стойност на стоки, внасяни на територията на Европейския съюз (ЕС), съобразно Регламент (ЕС) 952/2013 г. Приел, че правилно митническият орган е приложил установения в чл. 74, § 3 МКС ред за определяне на митническата стойност на внасяните стоки, тъй като в случая не било възможно тези стойности да бъдат определени чрез приложението на методите на чл. 70 и чл. 74, § 2, от б. а до б. г МКС. Възприел подхода на администрацията по чл. 140, § 2 от Регламент за изпълнение за отхвърляне на декларираната цена по чл. 70 МКС поради наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена за стоката. Счел, че администрацията е изпълнила задължението чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение за изискване на допълнителна информация от декларатора по отношение на стойността на стоките, както и че същият е бил надлежно уведомен за обстоятелствата, на които се основават съмненията, в това число и относно резултата от разследването на ОЛАФ, като в тази връзка е получил нарочно писмо 32-288822 от 05.10.2020 г., на което е представил и отговор. Съдът потвърдил заключението на митническия орган, че направените констатации в доклада на ОЛАФ във връзка с получена информация от китайските митнически власти са достатъчно основание, за да се приеме, декларираната договорна стойност е занижена почти наполовина. Първоинстанционният съд възприел като правилни и доводите на митническия орган за невъзможност в конкретния случай да бъдат приложени вторичните методи по чл. 74, § 2, б. а до б. г МКС. Споделил констатацията на администрацията за отсъствие на идентични стоки по смисъла на чл. 1, § 2, т. 4 от Регламента за изпълнение, което правело невъзможно приложението на метода по чл. 74, § 2, б. а МКС, тъй като от направена справка в митническата Система за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи (МИС-IIIА) не са намерени данни за стоки, произведени в същата страна, от същия износител, със същите характеристики, които да са еднакви във всяко отношение. Възприел като правилен и извода на митническия орган за неприлагане на вторичния метод по чл. 74, § 2, б. б МКС за вземане на договорната стойност на сходни стоки, по смисъла на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение, тъй като при проверката не били установени стоки с необходимите сходни характеристики - процесната лимонена киселина не се характеризирала с търговска марка и репутация, а друга нейна отличителна характеристика качеството, била неустановена. Като обосновани възприел и изводите на администрацията по отношение невъзможността да се приложи третият вторичен метод по чл. 74, § 2, б. в МКС, тъй като липсвала база за сравнение за единичната цена, по която се продавали на митническата територия на ЕС най-голямото сборно количество от внасяните стоки, включително за идентични и сходни стоки, тъй като както било посочено по отношение на предходните методи, не може да се установи такава идентичност или сходност на стоки. Като неприложим съдът възприел и метода по чл. 74, § 2, б. г МКС, доколкото липсвали данни за разходите и стойността на материалите, разходите за производството, обичайната печалба и общите разходи за производство на внасяните стоки, а производителят не попадал под юрисдикцията на органите в страната на вноса и това ограничавало използването на метода на изчислената стойност като цяло. По тези мотиви първоинстанционният съд направил извод, че законосъобразно митническият орган е изчислил митническата стойност на стоките по реда на чл. 74, § 3 МКС като взел данните за декларираната стойност на експорта от Китай, съдържащи се в доклада на ОЛАФ, който представлявал официален писмен документ и се ползвал с обвързваща материална доказателствена сила. В заключение съдът отхвърлил изцяло жалбата на Милки Груп Био ЕАД. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно. Първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК на оспореното митническо решение. Спорът по делото е изисквал отговор на въпроса били ли са налице обосновани основателни съмнения по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 от митническите органи, както и спазена ли е процедурата по чл. 141 от този регламент, във връзка с чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. за определяне на нова митническа стойност. В съответствие с материалния закон съдът е посочил методите за определяне на митническа стойност на стоките по чл. 70 и чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Съгласно чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. вторичните методи за определяне на митническата стойност се прилагат субсидиарно, когато тя не може да се определи въз основа на договорната стойност на стоките и чрез последователно прилагане на букви от а) до г) от § 2 на чл. 74, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. (вж. Решение на СЕС от 12.12.2013 г. по дело С-116/12 г. - т. 43, Решение на СЕС от 09.06.2022 г. по дело C-599/20 г. - т. 45). По дефиницията на чл. 70, § 1 и § 2 МКС митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 МКС. Тя трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност - Решение от 16.11.2006 г. по дело С-306/04 г. - т. 20. Макар при митническото остойностяване на стоките приоритетна да е договорната стойност по чл. 70 МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставянето й съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, те могат да отхвърлят декларираната цена (вж. т. 52 от Решение на СЕС от 28.02.2008 г. по дело C-263/06 г. и т. 31 от Решение на СЕС от 16.06.2016 г. по дело C-291/15 г. по тълкуването на чл. 181а от отменения Регламент (ЕИО) 2454/93, съответстващ на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 според таблицата на съответствието в приложение 90 към Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446). Тежестта на доказване наличието на основателни съмнения като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност е на митническите органи и въз основа на предоставените му доказателства съдът следва да определи дали съмненията са основателни (т. 36 от решението на СЕС по делото EURO 2004 Hungary Kft). В случая съмненията са обосновани от администрацията въз основа на констатациите в изготвения доклад на ОЛАФ, който несъмнено се ползва с идентична доказателствена сила и стойност като докладите на инспекторите от националната администрация на Република България, съгласно предвиденото в чл. 11, ал. 2, изр. второ от Регламент (ЕС) 883/2013 г., а именно на официален свидетелстващ документ. Установеното значително занижаване на декларираните стойности при вноса спрямо стойностите, декларирани в износните декларации пред китайските митнически власти, представлява годно основание за възникване на основателни съмнения доколко декларираната митническа стойност е цялата действително платена или подлежаща на плащане цена. Деклараторът е бил надлежно уведомен за констатираното съмнително обстоятелство с писмо по реда на чл. 22, § 6 МКС от администрацията с изх. 32-288822 от 05.10.2020 г., като му е дадена възможност да представи аргументи и доказателства, с които да опровергае тези съмнения. Въпреки това, споделими са развитите в касационната жалба съображения за липса на мотиви за неприложимостта на всички хипотези, посочени в чл. 74, § 2, букви а) до г) от Регламент (ЕС) 952/2013 г., което се явява пречка за преминаване към възможността по чл. 74, § 3 от същия регламент. Първоинстанционният съд не е съобразил, че в спорното митническо решение не е направено надлежно изследване на наличието на идентични или сходни стоки, с оглед приложението на предвидените в чл. 74, § 2, букви а) и б) МКС вторични методи за определяне на митническата стойност на процесните стоки. В него бланкетно е изложено, че не са установени резултати за приети договорни стойности на стоки, които да могат да се квалифицират като идентични по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 4 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 или сходни по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. При обсъждане на приложената по делото справка от МИС-ІІІА съдът е потвърдил позицията на администрацията, че по отношение на съдържащите се в нея сравнителни стоки липсват данни за три от изрично предвидените в дефинициите компонента за сравнение, а именно - 1. качеството на стоките; 2. репутацията им; и 3. съществуването на търговска марка (само при определяне на сходство). За достигне до този извод съдът е възприел и тезата на дружеството - жалбоподател, че конкретният вид стока не предполага изобщо наличие на втория и третия компонент. Действително, що се касае до съществуването на репутация и търговска марка, в спорната хипотеза следва да се приеме, че те не са относими към разглежданата стока лимонена киселина монохидрат. Това е така, тъй като в рамките на процеса вносителят излага твърдения, че конкретното химично съединение поначало не се отличава с такива характеристики в търговския оборот. Посоченото е в синхрон и с позицията на администрацията, че същата не разполага с подобни данни. Следователно правилно първоинстанционният съд е изключил двата критерия при разглеждане на възможността да се определи идентичност или сходство между стоките. Спорен се явява третият заложен компонент за определяне на идентичност или сходство между стоките, а именно качеството. От приложената по делото справка от системата МИС-ІІІА действително се потвърждава позицията на митническия орган, възприета и от решаващия състав на АССГ, че в националната база данни не се съдържа информация, от която да може се установи качеството на отразените в справката внесени стоки. Тук е мястото да се отбележи, че всъщност са необходими експертни знания за изясняване на въпроса дали и как може да се установи качеството на процесната стока (лимонена киселина монохидрат) от наличната информация в митническите бази данни, както и ако такова установяване е възможно, да се определи конкретното качеството на стоките за сравнение и да се направи извод за съпоставимостта им до ниво идентичност или сходство с посочените в процесните МД стоки. Обстоятелството, че този продукт има характеристиката качество се установява и от сертификата по преписката, където са видни наличието на характеристики като чистотата на химичното съединение, ниво примеси и прочее. По разбирането на настоящия съдебен състав в случая администрацията не е изпълнила задължението си за полагане на необходимата грижа при изследване достъпните източници за определяне на наличието на идентични и/или сходни стоки. В случай, че националната информационна система не предоставя необходимите данни, митническият орган следва да използва сведения от базите данни, създадени и управлявани от митническите органи на другите държави - членки или от службите на ЕС (вж. Решение на СЕС от 09.11.2017 г. по дело C-46/16 г., т. 52 и Решение на СЕС от 09.06.2022 г. по дело C-187/21, т. 35). По делото отсъстват данни да е извършено такова изследване. Същевременно, ако в случая митническият орган е смятал, че подобно процесуално усилие е безпредметно и данни за качеството на такива стоки не биха могли да бъдат открити в другите налични информационни източници, то е следвало да изложи изрични мотиви в тази връзка, в това число евентуално свързани с характера и структурата на тези бази данни. Върху митническата администрация тежи задължение да мотивира решенията си за установяване на дължими вносни мита по такъв начин, че техните адресати да могат защитят правата си при възможно най-добри условия и да решат, разполагайки с цялата необходима информация, дали има смисъл да обжалват, респективно - да позволи на съдилищата да упражнят контрол за законосъобразност върху тези административни актове (Решение на СЕС от 09.06.2022 г. по дело C-187/21, т. 54). Липсата на нарочни мотиви в този смисъл в случая възпрепятства дружеството жалбоподател и съда в преценката им относно нивото на положената от администрацията грижа за установяване на обстоятелствата, които са от значение за прилагане на предвидените в чл. 74, § 2 МКС вторични методи за определяне на митническата стойност. При съобразяване на гореизложеното, необосновано митническата администрация е отрекла приложимостта на чл. 74, § 2, букви а) и б) МКС без да положи необходимата грижа да изследва напълно съществуването на сравними стоки или да обоснове несъществуването им. Последица на тези пропуск е издаването на незаконосъобразен акт, който подлежи на отмяна. Основателни са оплакванията на касационния жалбоподател срещу подхода на първоинстанционния съд да потвърди законосъобразността на определената митническа стойност от митническия орган по резервния метод на чл. 74, § 3 МКС, равна на стойността по износната декларация от Китайската народна република за тези стоки, отразена и в доклада на ОЛАФ. Не би могло да се приеме по принцип, че информацията, съдържаща се в износна декларация, се характеризира с по-голяма степен на вярност от информацията, съдържаща се във вносната митническа декларация в Република България. В допълнение, чл. 144, § 2, б. б от Регламента за изпълнение забранява митническата стойност да се определя въз основа на система, при която за определяне на митническата стойност се използва по-високата от две възможни стойности. По изложените по-горе съображения, решението на АССГ е неправилно и следва да се отмени. Вместо него, след отмяната му, следва да се постанови друго, с което спорното митническо решение на директора на ТД Митница Варна при АМ да бъде отменено. Предвид изводите на настоящия съд по същество на спора, обжалваното съдебно решение следва да се отмени и в частта, с която дружеството настоящ касационен жалбоподател е осъдено да заплати на АМ разноски в размер на сумата от 150,00 лв. С оглед изхода на спора, неговото пререшаване по същество от касационната инстанция и направеното искане, в полза на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени и разноските за всички съдебни производства по спора, там където такива са претендирани и доказани. За производството по адм. д. 4467 по описа на АССГ за 2023 г. са дължими разноски в размер на 1600,00 лв., от които 50,00 лв. - държавна такса, 350,00 лева - депозит за вещо лице и 1200,00 лв. - адвокатско възнаграждение. За касационното производството по адм. д. 9416 по описа на Върховния административен съд за 2022 г. на настоящия касационен жалбоподател следва да се присъди държавна такса в размер на 125,10 лв., а искането му за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер 1680,00 лв. следва да бъде оставено без уважение, тъй като не са представени доказателства за реалното му заплащане в приложеното към касационната жалба преводно нареждане като основание е посочена фактура с номер 1272, който е различен от този на фактурата, приложената към касационната жалба (1271), а наредената сума е 840,00 лв. По адм. д. 4467 по описа на АССГ за 2023 г. са претендирани и дължими разноски в размер на 500,00 лв. за депозит за ССЕ. За настоящото касационно производство следва да се присъди държавна такса в размер на 370,00 лв., а искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 2640,00 лв. следва да бъде оставено без уважение, тъй като по делото не е представен договор за правна защита. Обобщено, на Милки Груп Био ЕАД следва да се присъдят разноски в общ размер на 2595,10 лв. за всички съдебни инстанции.