Решение № 5268 от 9.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13149/2017 г.

Решение № 5268 от 9.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13149/2017 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на дирекция "Миграция"- Министерство на вътрешните работи (ДММВР) чрез процесуален представител срещу решение № 5854 от 19.10.2017 г. по административно дело № 9056/2017 г. от Административен съд С.-град, с което е отменена негова заповед № 5364 з-1544/20.07.2017 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата против заповедта бъде отхвърлена. В жалбата и в съдебно заседание е изложен подробен анализ на установените факти, въз основа на който се навеждат доводи за неправилност на изводите на съда. Претендира заплащане на деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба – М. Духалов чрез процесуален представител в представено писмено възражение и в съдебно заседание оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение, което счита за правилно. Претендира заплащане на деловодни разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо, като постановено от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба от лице, имащо правен интерес против индивидуален административен акт. За да отмени обжалваната пред него заповед първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че същата е издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма, но в нарушение на предвидените в закона административнопроизводствени правила и на материалния закон. Страните не спорят относно установената от съд фактическа обстановка, която настоящият състав възприема изцяло като правилна - установена въз основа на събраните по делото доказателства. Правилни са изводите в обжалваното решение, че заповедта е постановена при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. От съдържанието на заповедта безспорно се установява, че дисциплинарната отговорност на Духалов е ангажирана за две нарушения на служебната дисциплина – първото изразено в това, че на 28.02.2017 г. след проведен разговор със служител на посолството на К. В. получил писмо от служител - офицер за връзка по въпросите на миграцията, адресирано до него, като същият без да спази изискванията на т. 3. 2 от Правилата за създаване, оформяне и съгласуване на явни документи в МВР, разпоредени с МЗ Із-2131/25.10.2013 г. да изготви докладна записка – документ, с който да информира ръководителя си по определен въпрос, да го регистрира и предаде да доклад, при което същото му е върнато с указания за изпълнение; второто изразено в това, че през периода 28.02.2017 г. – 25.04.2017 г. не е изпълнил задължението си да информира надлежно ръководителя си във връзка с осъществен контакт с представители на Посолството на К. В. по повод искане за осъществяване на служебна среща, свързана с функционалните отговорности на ДММВР, не е изготвил докладна записка, съгласно установения в МВР ред, с което е възпрепятства ръководни служители при изпълнение на задълженията им по ръководство и контрол на подчинените им служители. От съдържанието на заповедта се установява правилността на извода на съда, че при налагане на дисциплинарното наказание органът не е определил наказание за всяко от посочените нарушения, след което да определи едно общо наказание съгласно разпоредбата на чл. 197, ал. 3 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), което представлява нарушение на предвидените административнопроизводствени правила. Отделно от това законосъобразен е и изводът, че при определяне на размера на наказанието дисциплинарнонаказващия орган не е съобразил и приложил разпоредбата на чл. 206, ал. 2 ЗМВР. Правилно в обжалваното решение е прието, че вмененото нарушение, изразяващо се в неизпълнено задължение за изготвяне на докладна записка до директора на Дирекция "Миграция" при МВР, придружаваща получено писмо от Посолството на Великобритания, с което директорът е надлежно уведомен, не произтича от цитираната т. 3. 2. от Правила за създаване оформяне и съгласуване на явни документи в МВР, а т. 3. 3. подобно на останалите хипотези по т. 3 дава определение на понятието "докладна записка", но не създава задължение и не посочва случаите, в които изготвянето на този документ е задължително. Настоящият състав напълно споделя изводите в обжалваното решение, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че директорът на ДММВР е бил надлежно уведомен за полученото писмо от Посолството на К. В., което е било регистрирано в съответните регистри и липсва негово изрично разпореждане за извършване на допълнителни действия от Духалов, вместо което писмото е препратено в структура на Дирекцията, в която служителят не изпълнява длъжност и докладвано на прекия му ръководител в деня, в който е била насрочена срещата. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК администрацията при издателя на акта следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените деловодни разноски пред настоящата инстанция в размер на 750 лв., представляващи възнаграждение за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение