Решение № 2990 от 12.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12343/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК и е образувано по касационна жалба на Общински съвет-Стара Загора против решение 371 от 07.11.2023г., постановено по адм. дело 551/2023г. по описа на Административен съд-Стара Загора, с което по оспорване от Областен управител на област Стара Загора е отменено Решение 2662/27.07.2023г. от Протокол 58 на Общински съвет Стара Загора. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго по същество, с което да се отхвърли оспорването на областния управител, обективирано в Заповед АК-01-ЗД-24/30.08.2023г. Ответната страна областен управител на област Стара Загора писмено оспорва жалбата и иска оставяне в сила на обжалваното решение. Заключението на представителя на Върховната прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал.1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспореното от областния управител по реда на чл. 45ЗМСМА решение на ОбС-Стара Загора за незаконосъобразно като немотивирано и противоречащо на приложимите материалноправни разпоредби. Решението е валидно, допустимо и правилно. Постановено е в съответствие с приложимия материален закон и е обосновано. Мотивите му се възприемат изцяло от настоящата инстанция, като се препраща към тях на основание чл. 221, ал.2 АПК. Въз основа на всички събрани по делото доказателства, решаващият съд е установил всички правнозначими факти и е обосновал верни правни изводи за незаконосъобразност на оспореното от областния управител по реда на чл. 45 ЗМСМА решение на общински съвет Стара Загора. Правилни са изводите на съда, че оспореното решение е немотивирано с факти и обстоятелства, които отговарят на приетата правна квалификация. Само заявление за изработване на ПУП-ПРЗ, подадено от собственика на комплекс Парк хотел"Загорка", представляващ сграда с идентификатор 68850.513.57.7 по КККР на Стара Загора, построена въз основа на отстъпено право на строеж върху общинска земя, не обосновава промяна на собствеността върху части от три поземлени имоти от публична в частна, а именно- промяна на предназначението им, съгласно чл. 3, ал.2 ЗОбС. Правилно е констатирана неяснотата относно критериите и нормативната база за определяне на размерите на площите от процесните имоти за загубили фактическото публично ползване (3722 кв.м. от ПИ 68850.513.57, целият с площ 6260 кв.м. , с начин за трайно ползване: Обществен селищен парк, градина по КККР на Стара Загора; 305 кв.м. от ПИ 68850.513.55, целият с площ 539 кв.м., НТП: за местен път; 120 кв.м. от ПИ 68850.513.62, целият с площ от 3213 кв.м., НТП за местен път, които части от имоти не са обособени като самостоятелни обекти на право на собственост) За първия ПИ има издаден Акт за публична общинска собственост 12169/04.10.2023г., а другите два имота представляващи местен път са публична общинска собственост, съгласно чл. 8, ал.3 Закона за пътищата и за тях не се съставя акт. Издаденият акт за публична общинска собственост и вписванията на ПИ в КККР на Стара Загора представляват доказателства за вписаните обстоятелства, вкл. публичната общинска собственост, до доказване на противното, каквото не е направено в проведеното съдебно производство. Не са посочени в решението конкретните фактически основания за приемане на решение за промяна на собствеността върху части от имоти от публична в частна по чл. 6, ал.1 вр. чл. 3, ал.2 ЗОбС. Твърденията на касатора за вида на собствеността върху процесните имоти и основанията за възникването й са неясни, взаимно противоречиви и са в несъответствие със събраните по делото писмени доказателства. Затова касационната жалба се явява неоснователна. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,