Решение № 773 от 24.1.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" срещу решение 602/07.04.2022 г., постановено по адм. д. 28/2022 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отменен акт за установяване на публично държавно вземане 03/311/00886/3/01/04/01, изх. 01-2600/7255#2 от 16.02.2021 г, издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с който на "Агро Сервиз АТ" ЕООД е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 391 083, 26 лв., във връзка с неизпълнението на т. 4.1., т. 4.2, т. 4.3, т. 4.12, т. 4.18, т. 4.4, предложение второ, б. б, т. 4.4, б. е, т. 4.17, б. б, т. 9.1, б. г от договор 03/311/00886 от 06.11.2014 г. и чл. 45, ал. 1, ал. 2, чл. 46, ал. 1 и ал. 2, чл. 2, т.2, чл. 16, ал. 2, чл. 46, ал. 3, т. 1, предложение последно, чл. 43, т. 2 и §1, т. 19, т. 26 и т. 31 от Допълнителните разпоредби на Наредба 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 311 Разнообразяване към неземеделски дейности от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 г. 2013 г., във връзка с т. 11, т. 30, т. 18 и т. 3 от Приложение към раздел 1 "Общи положения" от правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от програмата за развитие на селските райони 2007 г. - 2013 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответната страна «Агро Сервиз АТ» ЕООД, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Установено е, че на 06 ноември 2014 г. между «Агро Сервиз АТ» ЕООД и Държавен фонд «Земеделие» е сключен договор 03/311/00886 за отпускане на финансова помощ по мярка 311 «Разнообразяване към неземеделски дейности» от програмата за развитие на селските райони за периода 2007 г. - 2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Договорът е сключен на основание чл. 31, ал. 2 от Наредба 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка «Разнообразяване към неземеделски дейности» от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 г. - 2013 г., като съгласно чл. 1. 1 от договора фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ, представляваща до 70 % от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на проект 03/311/00886 от 15.05.2013 г. Съобразно т. 1. 2 фондът изплаща помощта по т. 1. 1 при условие, че ползвателят е извършил инвестицията съгласно одобрения проект, съобразно условията и сроковете, определени в договора, анексите към него. С писмо изх. 01-2600/7255 от 03.12.2019 г. Държавен фонд "Земеделие" е открил производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане. Административното производство е открито във връзка направени констатации, установени след проверка за изпълнение на сключен договор 03/311/00886/06.11.2014 г. по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. По време на проверката са били констатирани нередности в 5 направления, както следва: 1. Неоказване на съдействие/осуетяване на извършването на проверка на място съобразно т. 4.1, във връзка с т. 4.2, т. 4.3 от договор 01/311/00886, Държавен фонд Земеделие има право да упражнява постоянен, текущ и последващ контрол за целевото изпълнение на инвестицията, включително и като извършва проверки на място. 2. В представения и одобрен с договора за подпомагане бизнес план е залегнало разкриване (и/или запазване на съществуващите работни места) с целогодишно натоварване на 6 (шест) работни места, както следва 3 броя производствен, 2 бр. административен и 1 брой управленски персонал. При извършена административна проверка в регистъра на Националната агенция за приходите е установено, че за календарната и финансова 2016 година е установена заетост на 1 лице, за 2017 г. е установена заетост на 1 лице, за 2018 г. е установена заетост на 1 лице. Въз основа на тези констатации, административният орган е приел, че бенефициентът е нарушил поетите ангажименти и фиксираните задължения с точки 4. 12 и 4. 18 от договор 03/311/00886 от 06.11.2014 г. във връзка с дадените определения в раздел IX "Други условия", т. 9. 1, буква "г" от същия договор и § 1, т. 19 от Допълнителните разпоредби на Наредба 30 от 11.08.2008 г. Приел е за нарушена нормата на чл. 16, ал. 2 от Наредба 30 от 11.08.2008 г., съгласно която бизнес планът за разнообразяване на дейността трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на строително монтажни работи - за 10 години, водещи до реализиране на целите по чл. 2, а именно: "насърчаване на създаването на възможности за заетост и повишаване на доходите в селските райони". 3. В представения и одобрен с договора за подпомагане бизнес план са залегнали финансови показатели, на базата на които проектът е определен като допустим, сключен е договор за подпомагане и е изплатена субсидията по него. При проверката на място съгласно заповед 396608, установеното изпълнение на бизнес плана средно аритметично за 3 (три) пълни финансови години (2016 г. 2017 г. и 2018 г.) в размер на 31,44 % от заложените приходи. 4. При проверката на място са установени факти и обстоятелства, които водят до заключение, че е налице функционална несамостоятелност на финансирания проект и доказано изкуствено създаване на условията, необходими за получаване на помощта. 5. Установено е, че съгласно договор за услуги от 05.12.2015 г. Агро Сервиз АТ ЕООД прехвърля всички управленски функции, свързани с осъществяване на дейност по договор 01/311/00886 от 06.11.2014 г. на Рум 57 ЕООД. За така констатираните нарушения административният орган е определил "Агро Сервиз АТ ЕООД да възстанови 100% от полученото безвъзмездно финансиране в размер на 391 083, 26 лв., (по т.1 в размер на 391 083, 26 лв., по т. 2 в размер н 39 108, 33 лв., по т. 3 в размер на 391 083, 26 лв., по т. 4 в размер на 391 083, 26 лв., по т. 5 в размер на 391 083, 26 лв.). При осъществен съдебен контрол за законосъобразност, с решение 602/07.04.2022 г., постановено по адм. д. 28/2022 г. по описа на Административен съд Благоевград, е отменен акт за установяване на публично държавно вземане 03/311/00886/3/01/04/01, изх. 01-2600/7255#2 от 16.02.2021 г, издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с който на "Агро Сервиз АТ" ЕООД е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 391 083, 26 лв. Съдът е приел, че неизпълнението на показателите на бизнес-плана на търговеца е във връзка с чл. 46, ал. 1 от Наредба 30/11.08.2008 г. Това неизпълнение представлява основание по чл. 70, ал. 1, т. 1-9 ЗУСЕСИФ предвид наличието на основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ. Първоинстанционният съд е приел, че неправилно административният орган е издал акт за установяване на публично държавно вземане, а не решение за финансови корекции по чл. 73 ЗУСЕСИФ. Решението е правилно. При правилно установени факти, първоинстанционният съд е формирал правилни изводи. Спорът между страните е относно приложимостта на чл. 27, ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители или приложимостта на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (сега Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление). Общите правила, отнасящи се до единните проверки и до административните мерки и санкции, касаещи нередностите по отношение на правото на Общността, за целите на защитата на финансовите интереси на Европейската общност, са регламентирани с Регламент (ЕО, ЕВРОАТОМ) 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности. Целта на регламента е да защитава финансовите интереси на Съюза, предвидени в управлявания от Комисията общ бюджет на Съюза в съответствие с принципа на доброто финансово управление. Съобразно второ и трето съображение от Регламента, повече от половината от разходите на Съюза се изплащат на бенефициерите посредством посредничеството на държавите членки, както и че трябва да се противодейства на действията, насочени срещу финансовите интереси на Съюза във всички области и съгласно правото на Комисията и държавите членки трябва да проверяват дали средствата от бюджета на Съюза се използват в съответствие с целта, за която са отпуснати. Съгласно чл. 1, параграф 2 от Регламент 2988/95, "нередност" означава всяко нарушение на разпоредба на правото на Общността, в резултат на действие или бездействие от икономически оператор, което е имало или би имало за резултат нарушаването на общия бюджет на Общностите или на бюджетите, управлявани от тях, или посредством намаляването или загубата на приходи, произтичащи от собствени ресурси, които се събират направо от името на Общностите или посредством извършването на неоправдан разход. Правилата за приемането на административни мерки и санкции са конкретизирани в чл. 2 от Регламент 2988/95 г. Съобразно параграф 1 на чл. 2 административните проверки, мерки и санкции се въвеждат дотолкова, доколкото са необходими за осигуряването на правилното прилагане на правото на Общността. Те ще бъдат ефективни, пропорционални и с възпиращ ефект така, че да осигуряват адекватна защита на финансовите интереси на Общността. Съгласно параграф 3, правото на Общността определя характера и обхвата на административните мерки и санкции, които са необходими за правилното прилагане на въпросните правила, като се отчита видът и тежестта на нередността, предоставената или получената облага и степента на отговорност. Съгласно чл. 4, параграф 1 от Регламент 2988/95 общото правило е, че всяка нередност включва отнемане на незаконно придобитата облага: посредством задължението да се плати или възстанови размерът на сумата, която се дължи или е придобита незаконно; посредством частичното или пълното усвояване на обезпечението, което е предоставено в подкрепа на искането за авансово плащане или по времето на получаване на облагата. Съгласно чл. 4, параграф 2 прилагането на мерките по смисъла на параграф 1 се ограничава до отнемането на получената облага плюс където това е предвидено лихвите, които се определят въз основа на фиксиран лихвен процент. Така предвидените мерки не се разглеждат като санкции (чл. 4, параграф 4), а като последица от установяването, че условията, необходими за получаване на облагата, произтичаща от общностната правна уредба, не са спазени, като по този начин получената облага се оказва недължима (решение на Съда на Европейския съюз от 4 юни 2009 г., Pometon, С-158/08, т. 28; решение от 14 септември 2014 г., Cruz, С-341/14, т. 45, решение от 18 декември 2014 г., Somvao, С-599/13, т. 36, решение от 26 май 2016 г., Neamt, С-260/14). Съгласно чл. 27, ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители, дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушаване от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1-9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. Съгласно чл. 27, ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители, редакция за процесния период, дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите на мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с акт за установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК. Основанията, поради които може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция, финансова подкрепа със средствата от ЕСФ са посочени именно в чл. 70, ал. 1, т. 1 9 от Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, редакция за процесния период, а именно когато по отношение на бенефициента е налице конфликт на интереси по смисъла на чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046 (по т. 1), за нарушаване на правилата за държавната помощ по смисъла на чл. 107 от Договора за функционирането на Европейския съюз (по т. 2), за нарушаване на принципите по чл. 4, параграф 8, член 7 и 8 от Регламент (ЕС) 1303/2013 (по т. 3), за нарушаване на изискването за дълготрайност на операциите в случаите и в сроковете по чл. 71 от Регламент (ЕС) 1303/2013 (по т. 4), за проекта или за част от него не е налична одитна следа и/или аналитично отчитане на разходите в поддържаната от бенефициента счетоводна система (по т. 5), за неизпълнение на мерките за информация и комуникация, задължителни за бенефициентите (по т. 6), за неизпълнение на одобрени индикатори (по т. 7), при постъпили инцидентни приходи във връзка с изпълнението на проекта (по т. 8), за нередност, съставляваща нарушение на правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта, извършена чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което би имало за последица нанасянето на вреда на средствата от ЕСИФ (по т. 9), за друга нередност, съставляваща нарушение на приложимото право на Европейския съюз и/или българското законодателство, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което би имало за последица нанасянето на вреда на средствата от ЕСИФ (по т. 10). Съгласно ал. 9, случаите на нередности, за които се извършват финансови корекции по ал. 1, т. 9 се посочват в нормативен акт на Министерския съвет. В процесния случай, с акта за установяване на публично държавно вземане 03/311/00886/3/01/04/01, изх. 01-2600/7255#2 от 16.02.2021 г, издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", на "Агро Сервиз АТ" ЕООД е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 391 083, 26 лв., във връзка с неизпълнението на т. 4.1, т. 4.2, т. 4.3, т. 4.12, т. 4.18, т. 4.4, предложение второ, б. б, т. 4.4, б. е, т. 4.17, б. б, т. 9.1, б. г от договор 03/311/00886 от 06.11.2014 г. и чл. 45, ал. 1, ал. 2, чл. 46, ал. 1 и ал. 2, чл. 2, т. 2, чл. 16, ал. 2, чл. 46, ал. 3, т.1, предложение последно, чл. 43, т. 2 и §1, т. 19, т. 26 и т. 31 от Допълнителните разпоредби на Наредба 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 311 Разнообразяване към неземеделски дейности от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 г. 2013 г., във връзка с т. 11, т. 30, т. 18 и т. 3 от Приложение към раздел 1 "Общи положения" от правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от програмата за развитие на селските райони 2007 г. - 2013 г. Несъмнено от събраните по делото доказателства се установяват посочените нарушения. В процесния случай на дружеството е следвало да бъде наложена финансова корекция по реда на чл. 70, ал. 1, т. 7 от Закона управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Доколкото не се обуславя приложимостта по чл. 27, ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители. Това следва и от мотивите към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители (вх. 954-01-36/31.05.2019 г. в Министерския съвет). Съгласно мотивите за новата ал. 6, съдебната практика до момента показва необходимост от прецизиране и разграничаване на нарушенията, които представляват основание за издаване на решение за налагане на финансови корекции и такива, които са основание за издаване на акт за установяване на публично държавно вземане. Посочва се, че в някои от своите решения съдът показва колебливост при тълкуването на разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, като приема, че финансови корекции, наложени с решение по чл. 73, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, които след окончателно плащане на проекта не могат да бъдат извършени чрез способите, посочени в чл. 75, ал. 1 от Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, следва да бъдат установени като публични държавни вземания чрез издаване на последващ акт по реда на чл. 166, ал. 2 от ДОПК. Съобразно мотивите за създаването на ал. 7 съдебната практика до момента показва необходимост от прецизиране и разграничаване на нарушенията, които водят до издаването на решения за налагане финансова корекция и такива, които са основания за издаване на акт за установяване на публично държавно вземане. Съгласно чл. 63, параграф 1 от Регламент 1306/2013, ако се установи, че даден бенефициер не изпълнява критериите за допустимост, ангажиментите или други задължения, свързани с условията за предоставяне на помощта или подкрепата, предвидена в секторното законодателство в областта на селското стопанство, помощта не се изплаща или се оттегля изцяло или частично и когато е приложимо съответните права на плащане съгласно чл. 21 от Регламент (ЕС) 1307/2013, не се предоставят или се отменят. Съобразно параграф 2, ако секторното законодателство в областта на селското стопанство предвижда това, държавите членки налагат и административни санкции в съответствие с правилата, определени в чл. 64 и чл. 77. Съобразно изложеното в мотивите, от тези разпоредби се налага извода, че основанията за възстановяване на финансова помощ от страна на бенефициентите по програмата за развитие на селските райони не се ограничават единствено до нарушенията, посочени в чл. 70, ал. 1 от Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, а могат да включват и други задължения за бенефициентите, произтичащи от секторното законодателство. В процесния случай, обаче, от вида на извършените нарушения следва извода, че е следвало да бъде наложена финансова корекция на основанията, предвидени в чл. 70, ал. 1, т. 7 от Закона за управление на Европейските структурни и инвестиционни фондове, но не и по реда на ДОПК. Приложимостта на нормата на чл. 27, ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители предполага наличието на извършено нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите. От събраните по делото доказателства несъмнено се установява извършването на нарушенията по чл. 16, ал. 2 от Наредба 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 г. - 2013 г. (съгласно посочения текст бизнес планът за разнообразяване на дейността трябва да доказва жизнеспособност и устойчива заетост за период от 5 години, доколкото не са спазени на показателите за устойчива заетост, заложени в бизнес плана за три финансови години, установеното изпълнение на бизнес плана средно аритметично за 3 (три) пълни финансови години (2016 г. 2017 г. и 2018 г.) в размер на 31,44 % от заложените приходи. Така установените нарушения попадат в обхвата на чл. 27, ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители. Същите не биха могли да се определят като неспазване на критерии за допустимост, което изключва приложимостта на чл. 27, ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители. Така направените изводи не се отричат от обстоятелството, че тези нарушения едновременно с това представляват и нарушения на сключения договор. Следва да се съобрази и обстоятелството, че в Програмата за развитие на селските райони 2007 г. - 2013 г. като индикатори са определени именно създаването на заетост, нетно създадени допълнителни работни места на пълен работен ден, както и икономическия растеж. В съответствие с това, съобразно § 1, т. 26 от Допълнителните разпоредби на Наредба 30 от 2008 г., устойчива заетост е запазване на съществуващите работни места и/или създаване на нови в предприятието за периода на бизнес плана. Приложимостта на нормата на чл. 27, ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители предполага неспазване на критерии за допустимост, което обстоятелство не е налице. Съобразно чл. 4, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, безвъзмездната финансова помощ се предоставя за проекти, с които се постигат целите на програмите по чл. 3, ал. 2, при условията, определени в тях. Настоящият съдебен състав определя като правилни направените от първоинстанционния съд изводи, че административният орган е допуснал нарушение, издавайки процесния акт за установяване на публично държавно вземане, както и, че в случая Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове не е приложим. Съдебната практика приема, че принципно непостигането на заложените в бизнес плана показатели представлява неизпълнение на одобрените индикатори и затова е налице основанието по чл. 70, ал. 1 Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, поради което е следвало да се издаде решение за финансова корекция по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, а не акт за установяване на публично държавно вземане. В решение по адм. дело 12488/2019 г. на Върховния административен съд е прието, че законодателят не е дал легална дефиниция на понятието "индикатор", поради което той представлява нещо, чрез което се измерва осъществяването на одобрения проект при определени параметри инвестиционно намерение, което включва структура, стойност, източници на финансиране, място на извършване на инвестицията, както и анализ на приходите и разходите след реализация на проекта. Позоваването от административния орган на неизпълнение на заложената в бизнес плана устойчива заетост и приетото от него, че е налице нередност, за която е следвало да се издаде решение за финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 7 Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, а не акт за установяване на публично държавно вземане. В този смисъл са решения по адм. дела 8586/2020 г., 10650/2020 г., 1174/2019 г., 7468/2018 г., 6179/2021 г. на Върховния административен съд. Правилата за определяне размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установяване на нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките по ПРСР 2007-2013 г. са приложими за процесния случай. Към момента на извършената проверка в административното производство и към момента на издаване на оспорения акт. Освен това съгласно § 1, т. 2, б. "а" от Правилата мониторинговият период за договорите, сключени преди 2015 г. е 5 години, което е в обхвата и на настоящия договор, който е сключен на 06.11.2014 г., то и мониторинговият период е изтекъл на 06.11.2019 г. Административното производство е открито на основание чл. 26, ал. 1 АПК с писмо от 03.12.2019 г, т. е. след изтичане на посочения срок. Налице е съществено нарушение от страна на административния орган, издавайки акт за установяване на публично държавно вземане, а не решение за финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 7 Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Така направените изводи не се отричат от § 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, съгласно която наредбата се издава на основание § 35, ал. 3 от Закона за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, доколкото съобразно посочения текст Министерският съвет, съответно министърът на земеделието и горите издава наредби по прилагането на регламенти на Европейския съюз в областта на общата селскостопанска политика и Общата рибарска политика, с които определя националните органи или организации, които прилагат правилата на регламентите, тяхната компетентност и правомощия, както и организационните връзки между тях, процедурите, чиято уредба регламентите възлагат на държавите членки, начинът на прилагане, когато регламентите дават възможност за избор на държавите членки. Това е предметният обхват на всички предвидени наредби. Неоснователно е възражението на ответната страна, че правилата на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове са неприложими към установената с обжалваното решение нередност във връзка с проект по програмен период 2007 г. -2013 г. Законът не е времево ограничен само до програмен период 2014-2020 г., а установява общи правила за поведение и като такъв е приложим за всички заварени правоотношения с предмет предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от европейските структурни и инвестиционни фондове. В този смисъл са и мотивите към законопроекта от които е видно, че цел на закона е постигането на устойчивост на регулаторната среда и максимално кодифициране и унифициране на правилата, по които се управляват и разходват средствата от ЕСИФ, както и да се да преодолее разпокъсаността на нормативната уредба, установена през предходния програмен период. В раздел ІІІ от глава пета от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове са регламентирани процедурните правила за администриране на нередности и извършване на финансови корекции. Съобразно чл. 69, ал. 1 от Закона за управление на Европейските структурни и инвестиционни фондове, управляващите органи провеждат процедури по администриране на нередности по смисъла на чл. 2, т. 36 и т. 38 от Регламент (ЕС) 1303/2013. Общите правила за започване на процедурата за администриране на нередности са посочени в чл. 69, ал. 2 и сл. от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Съгласно чл. 70, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, финансовата подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция на посочените в закона основания, а съгласно ал. 2, случаите на нередности, за които се извършват финансови корекции по ал. 1, т. 9, се посочват в нормативен акт на Министерския съвет. Правилата за определяне на размера на финансовата корекция са посочени в чл. 72 от закона, а процесуалните правила за налагане на финансова корекция са регламентирани в чл. 73. Съгласно § 8, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, приетите от Министерския съвет нормативни актове, които уреждат обществените отношения, предмет на закона, запазват своето действие по отношение на програмния период 2007-2013 г., а съгласно ал. 3, нормативните актове по ал. 2 се прилагат до приемането на актовете по ал. 1 и за програмен период 2014-2020 г., доколкото не противоречат на този закон. Преходни правила са регламентирани и в § 10 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, като според ал. 1, започналите и недовършени до влизането в сила на този закон производства се довършват по досегашния ред. До приемането на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове действа Наредбата за определяне на процедурите за администриране на нередности по фондове, инструменти и програми, съфинансирани от ЕС. Съгласно чл. 1 от тази наредба, същата урежда процедурите за администриране на нередности по фондове, инструменти и програми, съфинансирани от Европейския съюз, включващи: 1. администриране на сигнали за нередности; 2. администриране на нередности, което включва установяване, регистриране, докладване, корективни действия, последващото им проследяване и приключване; 3. контрола върху прилагането на процедурите по т. 1 и 2. Наредбата регламентира само процедурата по установяването на нередности, в т. ч. въвежда задължение за органите, компетентни по прилагането на чл. 1, т. 2 да предприемат корективни действия, но не и производство за налагане на самите финансови корекции. Наредбата за нередностите е акт, приет в изпълнение на задължението на държавата по чл. 325, пар. 1 и 3 от Договора за функциониране на Европейския съюз за борба с измамите и всяка друга незаконна дейност, която засяга финансовите интереси на Съюза, в т. ч. за предприемане на мерки и тясно и редовно сътрудничество между компетентните власти за защита на финансовите интереси на Съюза. В съответствие с чл. 8 от Регламент 2988/95 Наредбата създава националната нормативна уредба за администриране на нередности с цел гарантиране на редовността на сделките, включващи финансовите интереси на Съюза, като установява реда за ръководство на процеса по установяване на нередностите, без да регламентира конкретните правни последици за субекта, извършител на нередността. От изложеното следва, че по отношение на производството по налагане на финансови корекции, Наредбата за нередностите не е нормативен акт, който урежда обществените отношения, предмет на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и затова с § 8, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, приложението на закона не се изключва по отношение налагането на финансови корекции за средствата от европейските структурни фондове какъвто е ЕФР, получени за програмен период 2007-2013 г. Приложението на закона не се изключва и от § 10, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, който предвижда по досегашния ред да се довършват започналите и недовършени производства. Освен че производството по налагане на финансова корекция не е регламентирано в Наредбата за нередностите, в конкретния случай то изобщо не е било започнало преди влизане в сила на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, т. к. констатирането на нарушенията и на самата нередност е станало след влизане на закона в сила. Разпоредбите в раздел ІІІ на глава пета на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове са процесуални по своя характер и по силата на общите правила за действие на правните норми във времето се прилагат от момента на влизането им в сила, освен ако не е предвидено нещо различно. За приложението на тези норми по отношение на заварените положения не е необходимо по нормативен път да се предвижда обратното им действие в този смисъл решение 9793/21.07.2017 г. по адм. д. 1427/2017 г. на ВАС, 5-членен състав; решение на ВАС 9998/27.07.2017 г. по адм. д. 3238/2017 г. Именно такъв е настоящият случай. Макар договорът за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ да се отнасят до финансиране по програмен период 2007-2013 г., процедурата по администриране на сигнала за нередност, а впоследствие и на самата нередност, са осъществени след влизане на закона в сила. Процедурата по администриране на нередността без съмнение предполага за административния орган и бенефициера последици (чл. 28 от Наредбата за нередностите), които са свързани с отношения по предоставяне на средства, възникнали преди влизане в сила на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, поради което тези последици следва да бъдат съобразени с действащата нова уредба, както и с нормативните актове, приети от Министерския съвет по отношение на програмен период 2007-2013 г., доколкото не противоречат на закона § 8, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Съгласно чл. 76, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, след окончателното плащане по проект неизвършените финансови корекции са публично вземане съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК. Разпоредбата само указва реда, по който ще се събират вземанията във връзка с финансови корекции, определени след окончателното плащане по проекти, финансирани от тези фондове, не и акта, чрез който корекцията се установява по основание и размер. Изрично разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове посочва, че финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. Разпоредбата се отнася за всички случаи, в които се определя финансова корекция за доказани нередности, независимо дали е извършено окончателното плащане по съответния проект или не. По аргумент от чл. 166, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК се налага извода, че за тези случаи не се издава акт за установяване на публично държавно вземане, тъй като именно Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове е специалният закон, който предвижда реда за установяване на публичното вземане. Сред материалноправните основания за издаване на обжалвания акт не са посочени чл. 54, § 1 от Регламент (ЕС) 1306/2013, съгласно който за всяко неправомерно плащане, възникнало в резултат на нередност или небрежност, държавите членки изискват възстановяване от бенефициера така и чл. 60 от Регламент (ЕС) 1306/2013, съгласно който не се дава никакво предимство на физическо или юридическо лице, за които е установено, че условията, необходими за получаване на такива предимства, са създадени изкуствено, в противоречие с целите на това законодателство. Следва да се съобрази и обстоятелството на съществуването на различни процедури при определянето на размера на финансовите корекции и определянето на определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 2013 г. Съгласно чл. 27, ал. 9 от Закона за подпомагане на земеделските производители, изпълнителният директор на Разплащателната агенция одобрява със заповед правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по ал. 6 и 7, като се отчитат степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение на приложимото право на Европейския съюз, българското законодателство и сключения административен договор. Заповедта и правилата се обнародват в "Държавен вестник. Това са правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по ал. 6 и 7, като се отчитат степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение на приложимото право на Европейския съюз, българското законодателство и сключения административен договор. Определянето на финансовите корекции, включително и техния размер е регламентирано в раздел 3 "Администриране на нередности и извършване на финансови корекции" в Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление. Основателно е искането за разноски, като на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 3500 лв., представляващи възнаграждение за адвокат, по представена разписка от 06.01.2023 г. Независимо, че в договор за правна защита и съдействие от 14 юни 2022 г. е посочен размер на възнаграждението за адвокат от 6500 лв., доказателства за заплащането на останалата сума от 3000 лв. не са представени. Като съобрази направените фактически и правни изводи, съдът и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК