Решение № 2463 от 20.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5227/2018 г.

Решение № 2463 от 20.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5227/2018 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Иванов против решение № 31/2.03.2018 г. по адм. д. № 424/2017 г. по описа на Административен съд - Сливен. Излага съображения за неправилност на решението, като твърди необоснованост. Ответната страна младши инспектор при РУ - Нова Загора към ОД на МВР - Сливен не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на С. Иванов против заповед за задържане на лице, рег. № 306 зз-294/12.11.2017 г. издадена от полицейски орган, Ж. Стефанов на длъжност младши инспектор при РУ - Нова Загора към ОД на МВР - Сливен, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР е наредено задържане на жалбоподателя на 12.11.2017 г. за срок от 24 часа. За да постанови този резултат административният съд е приел, че процесната заповед е издадена от компетентен полицейски орган, в кръга на неговите правомощия, предоставени по силата на закона, в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което го прави валиден и процесуално законосъобразен. Решението е правилно и следва да се остави в сила. В случая в оспорената пред административния съд заповед е посочено, че се издава на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР и за това, че лицето след надлежно предупреждение съзнателно е пречил на полицейските органи да изпълнят задълженията си по служба. Пред първоинстанционния съд е представена административната преписка. Първоинстанционният съд е обсъдил събраните доказателства, включително свидетелските показания, като фактическите и правните изводи, до които е достигнал са в съответствие със събраните по делото доказателства и материалния закон. Неоснователен е доводът на касационния жалбоподател за необоснованост на първоинстанционното решение. Правилно съдът приема, че заповедта съдържа задължителните реквизити по чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, издадена е в съответствие с материалноправните разпоредби и без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Посочването на фактическите и правни основания, обуславящи издаването на акта, е задължителен негов реквизит съгласно императивните норми, съдържащи се в чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК във връзка с чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, а отсъствието му се квалифицира като нарушение на изискването за форма и съставлява самостоятелно и достатъчно основание за отмяна. В случая обаче изискването за форма е изпълнено. Наличието на фактическите основания за издаване на заповедта са доказани и от приобщения по преписката АУАН № 1721/12.11.2017 г., представената пред съда докладна записка УРИ № 306 р-16060/14.11.2017 г. и гласните доказателства. В случая жалбоподателят е могъл да разбере на какво основание и във връзка с какво негово поведение е задържан. Съставен е и му е връчен (при условията на отказ) и акт за установяване на административно нарушение, който също носи информация за нарушението. Настоящият съдебен състав намира, че е спазен и принципът за съразмерност при упражняването на правомощията на администрацията. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. Налагането на принудителната административна мярка "задържане за срок от 24 часа" е оправдано, защото на практика чрез нея полицейският орган е изпълнил служебните си задължения, които са били възпрепятствани от поведението на задържаното лице. Предвид горното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като правилно. На основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение