Решение № 3610 от 13.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7194/2018 г.

Решение № 3610 от 13.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7194/2018 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – София град (ТП на НОИ – София град), която е подадена против Решение № 2566 от 17.04.2018 г., постановено по адм. дело № 12601/2016 г. по описа на Административен съд София – град. С него съдът е отменил по жалба на Л. Солаков от [населено място], Решение № 2153 – 21 – 365 от 28.11.2016 г. издадено от директора на ТП на НОИ - София град, върнал е преписката на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" ("ПО") при ТП на НОИ - София град за ново произнасяне по подаденото заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст и е осъдил административния орган да заплати на лицето разноски в размер на 798 лева. В касационната жалба се развиват съображения, че административният съд неправилно признал на Солаков трудов стаж на длъжността "автомонтьор", който бил отразен в трудова книжка № 18/10.07.1988 г., издадена от ЦААП – Княжево. По подробно формирани мотиви в тази насока и при релевирани твърдения за наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК, жалбоподателят моли съдът да отмени първоинстанционното решение и оспорването срещу административния акт. Ответникът – Л. Солаков чрез адв. Горанова твърди, че касационната жалба е неоснователна, поради което следва да се остави без уважение. Моли да му се присъдят сторените по делото разноски пред касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, разгледана по същество жалбата е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд София – град е Решение № 2153 – 21 - 365 от 28.11.2016 г., с което в производството по чл. 117, ал. 3 от Кодекса за социалното осигуряване (КСО), директорът на ТП на НОИ – София град е оставил без уважение жалбата на Л. Солаков, против Разпореждане №[ЕГН]/206 от 27.05.2016 г. на ръководителя по "ПО" на ТП на НОИ – София град. От фактическа страна административният съд приема за установено, че на дата 09.11.2015 г. Л. Солаков като служител в Дирекция "Комуникационни и информационни системи" на МВР, е подал заявление до министъра на вътрешните работи на осн. чл. 226, ал. 1, т. 13 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и по негово желание, да му бъде прекратено служебното правоотношение, при придобиване право на пенсия по чл. 69 КСО. Със заповед № 8121 К – 4607 от 24.11.2015 г. на лицето е прекратено служебното правоотношение след придобиване право на пенсия, считано от датата на връчване на заповедта. Със заявление № 2113 – 21- 7564 от 17.12.2015 г. Солаков е поискал отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като в графа "А. Документи за осигурителен стаж" е посочил тези, които съответстват на правото му, което претендира. При осъществения административен контрол по образуваната пенсионна преписка, с писмо УРИ 529000 – 1614 от 09.06.2016 г. на МВР е изтъкнато, че в досието на Солаков като служител на Дирекция "КИС" при МВР, се намира копие на трудова книжка № 18/10.07.1988 г. издадена от ЦААП – Княжево. Органите на министерството са изпратили на органите по "ПО" при ТП на НОИ – София град копие на лист 8 и лист 9 от нея (съответно на л. 46 – л. 49 от делото), която е издадена на 10.07.1988 година от ЦААП – Княжево. В производството по чл. 108 КСО е направена проверка за придобития от лицето осигурителен стаж при осигурителя АК София ЦААП – Княжево, резултатите, от която са обективирани в констативен протокол № КВ – 5 – 21 – 00117658 от 15.03.2016 година. Длъжностното лице – главен инспектор по осигуряването след справка в Търговския регистър и в ТП на НОИ – София град не е открило данни за този осигурител, както и в архива на НОИ съгласно Инструкция № 5 от 30.06.2005 г. за приемане и съхраняване на разплащателните ведомости на прекратени осигурители без правоприемник (обн. ДВ, бр. 57 от 2005 г. ) (само "Инструкцията"). В хода на административното производство е установено, че осигурителят "Ви ти ес" ЕООД е правоприемник на "Автокомбинат София", чиито ведомости са предадени на ТП на НОИ - София град. Поради това с писмо изх. № 1042 – 09 – 1102#1 от 26.07.2016 г. на директора на ТП на НОИ - Кюстендил (л. 102 от делото), ТП на НОИ - София град е уведомено, че осигурителят "Ви ти ес" ЕООД не е предал месечни разплащателни ведомости за периода от м. 06. 1988 г. до м. 08. 1988 година. Имало е само преминали възнаграждения за звено "Управление", където липсвали данни за лицето Л. Солаков. Установява се, че със заповед № 102 от 22.05.2015 г. на директора на ТП на НОИ – София град е наредено на основание чл. 6, ал. 3, т. 1 от Инструкцията, да бъде иззета разплащателната и трудовоправната документация на "Ви ти ес" ЕООД, правоприемник на "Витоша транспорт" – София, правоприемник на "Автокомбинат София". Последната е относима за периода от 1955 г. до 2008 година. В представения по делото Опис № 2 към ведомостите, които са дадени за съхранение, изрично е посочено, че липсват такива за периода от 01.07.1981 г. до 31.12.1988 г., т. е. за този, в който попада и времето от 10.06.1988 г. до 10.08.1988 година. По делото е прието заключение на единична съдебно - счетоводна експертиза, което е кредитирано от административния съд като вярно и безпротиворечиво дадено, обсъдено е при съвкупната преценка на относимия доказателствен материал. С Удостоверение Обр. УП – 3 издадено от "Аутомотор" ЕООД (л. 193 от делото) е посочен осигурителният стаж на Л. Солаков по реда на чл. 38 и чл. 39 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Съгласно съдържанието му лицето е работило в АК София – град ЦААП – Княжево, за времето от 10.06.1988 г. до 10.08.1988 г. като автомонтьор. Със заповед № Ф – 26 от 03.06.1991 г. на министъра на транспорта (л. 194 от делото) на осн. чл. 11, ал. 3, т. 1, б. "а" от Указ № 56 за стопанската дейност, чл. 10 от Правилника за прилагане на Указ № 56 са образувани фирми с държавно имущество, измежду които "Витоша - транспорт". Последната получава държавно имущество като правоприемник на прекратената по т. 2 от баланса й фирма към 31.12.1990 година. По т. 1, б. "з" в заповедта е посочено, че се създава фирма "Аутомотор" с държавно имущество, което тя получава като правоприемник на прекратената фирма по т. 2 от баланса й към 31.12.1990 година. Основна дейност е автомобилен транспорт. Със същата заповед се прекратява фирмата "Автомобилни превози", като фирмите по т. 1 от заповедта поемат активи, пасиви, други права и задължения на прекратената фирма, съгласно разделителен протокол за тяхното разпределяне. По реда на чл. 192 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК "Аутомотор" ЕООД е депозирало разделителен протокол от 09.05.1991 г., утвърден от министъра на транспорта, съгласно който фирма "Аутомотор" е правоприемник на Ремонтно поделение "Княжево", ПУЦ Горубляне. На основание т. VI. 1. от протокола трудовите досиета и ведомости на работниците от Централното управление на фирмата, се поемат от "Витоша транспорт" по опис. Според приложеното писмо на "Аутомотор" ЕООД с изх. № 21 от 21.07.2017 г. след обявяването в несъстоятелност на "Витоша транспорт", ведомостите са предадени от "Куикдогс" ЕООД на ТП на НОИ с приемо-предавателен протокол от 09.11.2015 година. Към доказателствата по делото е приобщено допълнително заключение на единична съдебно – счетоводна експертиза, според което на основание наличната документация в с. Невестино към ТП на НОИ - Кюстендил, както и приемо – предавателен протокол (л. 125), не се открива заповед за назначаване на Солаков на длъжността "автомонтьор" за периода от 10.06.1988 г. – 10.08.1988 година, вкл. по ведомости за получени премии за периода от 01.01.1977 г. до 31.12.1990 година. Административният съд е допуснал изслушването на единична съдебно – почеркова експертиза, която е имала за задача да установи автентичността на положените от Ц. Карапетков – директор на "Автокомбинат - София" и Й. Гоцева – счетоводител на фирмата, подписи върху трудовата книжка на Солаков. За нуждите на съдебно – графологичната експертиза тя е била изследвана в представеното по делото от НОИ копие. След преценка на относимите факти и съобразно приетите по делото доказателства, административният съд мотивирано достига до извод, че обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – София град е материално незаконосъобразно и уважава оспорването против административния акт. Решението на административния съд е правилно и обосновано. Не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и предл. трето АПК за неговата отмяна. Правните изводи на съда за незаконосъобразност на административния акт се основават на логическите съждения, при вярна преценка на събраните по делото доказателства. Същите сочат за наличие на елементите от фактическия състав, при който за страната възниква претендираното субективно материално право по чл. 69, ал. 2 КСО. На основание действащата към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия разпоредба на чл. 69, ал. 2 (доп. - ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 09.08.2013 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) КСО, държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за специалните разузнавателни средства и по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по чл. 11 от Закона за пощенските услуги, държавните служители, осъществяващи дейността по охрана на съдебната власт по чл. 391 от Закона за съдебната власт, следователите и младши следователите придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони, по Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" и като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България или като следователи и младши следователи. Съгласно § 50 (в сила от 15.08.2015 г.) от ПЗР на ЗИДКСО, лицата по чл. 69, които до 31 декември 2015 г. имат необходимия осигурителен стаж за придобиване право на пенсия, могат да се пенсионират независимо от възрастта им до 31 декември 2018 година. Съобразно така цитираните разпоредби Солаков има право да придобие пенсия за осигурителен стаж и възраст независимо от възрастта му, ако до 31.12.2018 г. има необходимия осигурителен стаж от 27 години, от който две трети действително изслужени като държавен служител по Закона за Министерството на вътрешните работи. Видно от оспореното Решение № 2153 – 21 – 365 от 28.11.2016 г. и представеното удостоверение от МВР, директорът на ТП на НОИ - София град изрично признава и в този смисъл зачита на лицето 21 години 08 месеца и 22 дни като държавен служител в системата на МВР, 5 години 01 месец и 20 дни от трета категория труд или общо 26 години 10 месеца и 12 дни към датата на подаване на заявлението. Спорен по отношение на претендираното от Солаков право се явява периодът от 10.06.1988 г. до 10.08.1988 г., тъй като пенсионният орган не е зачел записа в трудовата книжка и представеното удостоверение обр. УП - 3 на "Автомотор" ЕООД. Към момента на подаване на заявлението - 17.12.2015 г. е в сила чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). На основание разпореденото в него осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки, с документ по утвърден образец. По силата на чл. 40, ал. 3 НПОС документите се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Приложената по делото в копие трудова книжка № 18 от 10.07.1988 година е издадена на осн. чл. 1 от Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж от 1987 г., приета с ПМС № 72 от 30.12.1986 г., обн. ДВ. бр. 11 от 10.02.1987 г., отм. ДВ. бр. 102, от 03.12.1993 година. На основание чл. 3 от тази Наредба на стр. 8 и стр. 9 от трудовата книжка освен данните по чл. 349 КТ, се съдържа наименование на предприятието, организационното звено, където се изпълнява длъжността. Посочено е също кога лицето е постъпило на работа - 10.06.1988 г., има подпис на ръководителя и печат на предприятието. В графа "дата на прекратяване на трудовото правоотношение" е записана дата 10.08.1988 г., а правоотношението е прекратено на осн. чл. 68, ал. 1 КТ. В съответствие с изискването на чл. 6, ал. 1 от Наредбата в трудовата книжка фигурира с цифри и думи продължителността на трудовия стаж, придобит от лицето към датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Този запис е подпечатан с печат на предприятието и подписан от директора на предприятието, както и от главния счетоводител. Последните обстоятелства се доказват от приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно-почеркова експертиза по делото. Материалната доказателствена сила на трудовата книжка не е оборена от ответника с оглед правилото на чл. 193, ал. 3 от ГПК. Затова, след като трудовата книжка е оформена по надлежния ред посочен по – горе, тя се ползва като официален удостоверителен документ по отношение на вписаните в нея обстоятелства. В този смисъл е и установената съдебна практика на Върховен административен съд, обективирана в Решение № 1611 от 06.02.2018 г. по адм. д. № 13681/2016 г., Решение № 1151 от 30.01.2017 г. по адм. д. № 2161/2016 г., Решение № 12669 от 23.10.2017 г. по адм. д. № 8376 от 2016 г., Решение № 3563 от 20.03.2018 г. по адм. д. № 10735/2017 година. В хода на делото пред първата инстанция, твърденията на административния орган за установени нередности от външна страна в трудовата книжка са опровергани от заключенията на единичната съдебно – почеркова и съдебно – счетоводна експертизи. Касационният жалбоподател за да обоснове своите доводи за наличие на основанието по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК, изтъква, че съдържанието на трудовата книжка е невярно, защото в приетите ведомости на "Ви ти ес" ЕООД, името на Солаков не фигурира. Следва да бъде подчертано, че съгласно разделителния протокол от 09.05.1991 г. само трудовите досиета и ведомости на работниците от Централно управление се поемат от фирма "Витоша - транспорт", чийто правоприемник е обявеното в несъстоятелност дружество "Ви ти ес" ЕООД. Правилни са изводите на административния съд, че липсата на ведомости в тази насока, не е основание да не се зачетат записите в трудовата книжка на лицето, за същия период. Същите се основават на заключението на съдебно – почерковата експертиза, което е изготвено на база задълбочен анализ и сравнение на общите и специфичните признаци на изследваните почерци. Вещото лице графолог е отговорило изчерпателно на поставените от жалбоподателя въпроси. Стажът на Солаков е бил заверен на стр. 9, ред 1 и ред 4 от лицето Й. Гоцева, за която не е спорно, че е работила като инспектор и личен състав само в "Автокомбинат София". Това обстоятелство се цени от съда при установяване автентичността на подписа на Гоцева. Ирелевантно за процесното материално право е обстоятелството, че Гоцева не е работила и в ТК "Българска коприна". Правилно административният съд е достигнал до извод, че последното обстоятелство не опровергава наличието на процесния осигурителен стаж на Солаков. Вярно в заключението на съдебно - почерковата експертиза е установено, че подписът в представените за сравнителен материал трудови книжки и тази на Солаков в графата "директор" на "Автокомбинат София", е на едно и също лице, както и този в печата на предприятието за "гл. счетоводител". Правилни са доводите на Административен съд София – град, че следва да бъде зачетена доказателствената сила на Удостоверение, обр. УП - 3 № 19/23.05.2017 година. Същото е официален удостоверителен писмен документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, тъй като е издаден от длъжностно лице в кръга на службата му, по установените форма и ред и съставлява доказателство за извършените пред него действия и изявления. При тези съображения и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209 АПК, поради което същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане на ответника по делото за присъждане на разноски, на страната се дължи сумата от 450 лева. Тя представлява заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат по делото пред касационната инстанция (договор за правна защита и съдействие № 768639 от 21.05.2018 г.). Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,