Решение № 2468 от 26.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10805/2017 г.
ВАСII отделение26.02.2018 г.докладчик Анелия Ананиева
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 560 от 28.06.2017 г. и определение № 709 от 24.08.2017 г., постановени по адм. дело № 252/2017 г. по описа на Административен съд - С. област, като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбите на Г. Д. М. и главния архитект на община Самоков против заповед № ДК-11-Сф-1/13.02.2017 г. на началника на РО "НСК" Софийска област при РДНСК - Югозападен район. ОСЪЖДА Г. Д. М. и главния архитект на община Самоков да заплатят на РДНСК - Югозападен район направените по делото разноски в размер на 200 (двеста) лева. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 2468 от 26.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10805/2017 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на РО "НСК" Софийска област към РДНСК - Югозападен район, чрез юриск. П. като процесуален представител, против решение № 560 от 28.06.2017 г., постановено по адм. дело № 252/2017 г. по описа на Административен съд - С. област. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и постановяване на друго, с което да се отхвърлят жалбите, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответниците - Г. Д. М. и главният архитект на община Самоков, чрез пълномощниците си съответно адв. Б. и адв. В., в писмени отговори и в съдебно заседание, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират присъждане на направените за тази инстанция разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалби на Г. Д. М. и главния архитект на община Самоков срещу заповед № ДК-11-Сф-1/13.02.2017 г. на началника на РО "НСК" Софийска област при РДНСК - Югозападен район, с която на основание чл. 156, ал. 3 ЗУТ и за нарушение на чл. 148, ал. 2 ЗУТ, е отменено разрешение за строеж № 6/20.01.2017 г. за "двуетажна вилна сграда със ЗП = 94,60 кв. м. и РЗП = 170,30 кв. м. в ПИ № 468 по кадастралния план на м. "Щъркелово гнездо", землището на с. Г. Окол, община Самоков. Заповедта е мотивирана с липса на териториална компетентност на главния архитект на община Самоков да издаде разрешението за строеж, тъй като местността "Щъркелово гнездо", в която се намира ПИ № 468, попада в землището на язовир "И.", район П., Столична община. С обжалваното решение е отменена оспорената заповед, като вместо това е потвърдено разрешение за строеж № 6/20.01.2017 г. на главния архитект на община Самоков и в полза на жалбоподателите са присъдени разноски. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел заповедта за незаконосъобразна като издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Изложил е съображения, че административният орган в нарушение на чл. 35 АПК не е изяснил по безспорен начин в чия компетентност е издаването на разрешение за строеж по заявлението на Г. Д. М.. Като се е позовал на събраните по делото писмени доказателства и заключението на съдебно- техническата експертиза, е достигнал до извод, че разрешението за строеж е издадено от компетентен орган. Приел е, че с. Г. Окол попада в границите на община Самоков, чиято администрация обслужва административно, финансово и технически територията, в която се намира процесният имот и за който е одобрен ПУП - ПЗ със заповед на кмета на община Самоков. Според съда одобреният ОУП на Столична община, в чийто обхват е м. "Щъркелово гнездо", район П., не води до промяна на принадлежността на тази територия към Столична община и не изключва компетентността на главния архитект на община Самоков да издаде разрешението за строеж, тъй като не е проведена процедура по уточняване на границите между двете общини по реда на чл. 26, ал. 1 ЗАТУРБ и чл. 43 ЗКИР. Обжалваното решение е неправилно. Изводите на съда за наличие на териториална компетентност на издалия разрешението за строеж орган, което е отменено с оспорената заповед при извършена по реда на чл. 156, ал. 3 ЗУТ служебна проверка, са незаконосъобразни и необосновани. Същите са направени без съобразяване с извършените по делото фактически установявания относно наличието на влязла в сила кадастрална карта и кадастрални регистри за землището на яз. "И.", м. "Щъркелово гнездо", район П., Столична община. Между страните няма спор, че с. Г. Окол е в територията на община Самоков. Спори се по въпроса в землището на коя община - Столична или Самоков попада имот № 468, собственост на Г. Д. М., за който е издадено разрешението за строеж. Съгласно чл. 24, ал. 4 ЗКИР държавните граници, границите на административно- териториалните единици, землищните граници и границите на територии с еднакво трайно предназначение са граници и на поземлени имоти. По делото е безспорно установено, че ПИ № 468 се намира в м. "Щъркелово гнездо". От заключението на съдебно-техническата експертиза е видно, че за тази местност, подместност "Мало равнище" са изработени два кадастрални плана. ПИ № 468 е обединен от ПИ № 272 и ПИ № 273, нанесени в кадастрален план на имотите, предоставени на ползватели по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, попадащи в землището на с. Г. Окол, одобрен със заповед № РД-02-14-73/1996 г. По този план имотите в м. "Мало равнище" попадат в землището на бившето село К.. От вещото лице е установена идентичност на имоти пл. N 272 и 273 по кадастралния план, съхраняван в община Самоков с имоти съответно пл. № 800 и 802 по неодобрения кадастрален план, съхраняван в НАГ - С., за територията по § 4к ПЗР ЗСПЗЗ, попадаща в землището на яз. И., м. "Щъркелово гнездо". Безспорно е установено, че за район П., Столична община има влязла в сила кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-18-19/27.01.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК. В нея м. "Щъркелово гнездо" е нанесена като ПИ с идентификатор 22472.7411.1 от 786 172 кв. м, без заснети конкретни имоти. Обстоятелството, че цялата местност, вкл. и м. "Мало равнище" попадат в землището на язовир "И.", район П., Столична община се установява и от писмо изх. № 05-60/10.03.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК. Съгласно ОУП на Столична община м. "Щъркелово гнездо" се намира на територията на район П. - Столична община. В нарушение на процесуалните правила съдът е отхвърлил искането на административния орган, издал оспорената заповед, за събиране на доказателства за установяване на факта, че за с. Г. Окол има одобрена кадастрална карта. Удостоверените от началника на СГКК - Софийска област в удостоверение от 16.03.2017 г. обстоятелства, че за м. "Щъркелово гнездо" - с. Г. Окол няма изработена такава се опровергават от представената по делото извадка от сайта на АГКК, която не е обсъдена от съда. От последната е видно, че за с. Г. Окол има одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри със заповед № РД-18-8/15.03.2016 г. В подкрепа на обстоятелството, че м. "Щъркелово гнездо" не попада в територията на с. Г. окол е и представеното в касационното производство писмо от 28.09.2017 г. на началника на СГКК - Софийска област. При тези данни необосновано съдът е възприел констатацията на вещото лице за липса на категорични данни в землището на коя от двете общини попада процесния имот, тъй като не може да се определи въз основа на кой документ и към коя от тях е преминала частта от землището на бившето с. К., след изграждането на яз. И.. Границите - предмет на кадастъра се установяват при условията и по реда на чл. 43 ЗКИР. С действащата влязла в сила кадастрална карта за землището на район П., Столична община, в което попада м. "Щъркелово гнездо", границата на кадастъра е нанесена. Няма твърдения и не се установява по делото заповедта за одобряването й да е оспорена от община Самоков по отношение на землищната граница между двете общини. Данните, отразени в одобрената кадастрална карта са доказателство за обстоятелствата, за които се отнасят, до доказване на противното на основание чл. 2, ал. 5 ЗКИР. В производството с предмет заповедта на контролния административен орган за отмяна на строителното разрешение не подлежи на обсъждане законовата процедура за определяне на границите на общините и населените места, уредена в ЗАТУРБ, поради което съдът неправилно е извършил преценка за това, че такава не е проведена. Противоречивите доказателства по отношение на процесния имот, попадащ в м. "Щъркелово гнездо", действително сочат на спор между двете общини, който обаче следва да се разреши по съдебен ред - чл. 43, ал. 3 ЗКИР. Незаконосъобразно съдът не е зачел действието на влязлата в сила кадастрална карта и регистри на район П., Столична община, в чието землище попада посочената местност. Наличието на одобрена кадастрална карта по реда на ЗКИР, определяща землищната граница на района изключва правомощието на главния архитект на община Самоков да издаде разрешение за строеж за имот в м. "Щъркелово гнездо", която е извън териториалния обхват на с. Г. Окол. Административното обслужване на тази територия от общинската администрация при община Самоков, осъществявано по силата на решение на общински съвет - Самоков от 2008 г., извършването на разпоредителни сделки и вписването им в Службата по вписвания - Самоков, както и наличието на одобрен със заповед на кмета на община Самоков ПУП - ПЗ за имота, не обуславят заключение за териториална компетентност на административния орган, издал разрешението за строеж. Изводът на съда, основан на тези факти и обстоятелства, не се споделя от настоящия състав. Предвид изложеното, оспорената заповед, с която е отменено издаденото от главния архитект на община Самоков строително разрешение поради липса на териториална компетентност, е законосъобразна. Като е отменил същата, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго по същество, с което жалбите на Г. Д. М. и главния архитект на община Самоков следва да се отхвърлят като неоснователни. С оглед този резултат на отмяна подлежи и определение № 709 от 24.08.2017 г., с което е изменено обжалваното решение в частта за разноските, като такива са присъдени в полза на издателя на разрешението за строеж. При този изход на спора и предвид направеното искане, на РДНСК Югозападен район се дължат разноски за всяка инстанция по 100 лева или в общ размер на 200 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение