Решение № 10250 от 22.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4127/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. В. Д., Е. И. И., И. Д. Л. чрез адв. М. Любомиров и М. Р. П. чрез адв. В. Симеонов срещу решение 8180/10.03.2025г. постановено по адм. д. 194/2025г. на Административен съд - София-град. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата им против мълчалив отказ по искане с вх. ОА23-4179/19.03.2024г. на областния управител на област София. Правят се бланкетни възражения, че решението е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на обжалваното решение и претендира разноски. Ответникът- Областният управител на област София, чрез юрк. Н. Бачева оспорва касационната жалба, като неоснователна. Счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде оставено в сила. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касационните жалбоподатели. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд-София-град е отхвърлил жалбата на Р. В. Д., Е. И. И., И. Д. Л. и М. Р. П. срещу мълчалив отказ на областния управител на област София по искане/заявление с вх. ОА23-4179 от 19.03.2024г. за изплащане на обезщетение определено. За да постанови този резултат, съдът приел от фактическа следното: Със заповед вх. ДС-30-00001 от 05.03.2019г. на областния управител е наредено отчуждаването на имоти и части от имоти частна собственост, засягащи се от обект "Софийски околовръстен път" (СОП) в участъка от км 35+300 до км 41+400 (от пътен възел "Цариградско шосе" до пътен възел "Младост ") и било определено равностойното парично обезщетение (РПО) съобразно Приложение 1 към заповедта на Д. Н. Н., Д. Ж. Г., Г. Н. Г., М. Р. П., Е. И. И. в размер на 157 665 лева. За Д. Н. е прието, че не е жалбоподател в производството, защото е получил определеното му обезщетение. За жалбоподателката И. Л., съдът посочил, че е представено удостоверение за наследници на Г. Г., а за Р. Д. са представени два договора за цесия, съгласно които са прехвърлени вземанията за обезщетение на собствениците Д. Г. и О. Г. от една страна и от друга с И. Л.. Съдът констатирал, че Р. В. Д., Е. И. И., И. Д. Л. и М. Р. П. са подали до областния управител на област София искане/заявление с вх. ОА23-4179 от 19.03.2024г. за изплащане на обезщетение определено със заповед ДС-30-00001/05.03.2019г. на областния управител на област София за отчуждена част от поземлен имот (ПИ) с идентификатор 68134.2045.1865 по кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. София. С писмо изх. ОА23-4179-6/23.04.2024 г. на областния управител са дадени указания за отстраняване на заявлението. Жалбоподателите са подали жалба срещу мълчалив отказ по тяхното искане от 19.03.2024 г. С определение 11580/30.10.2024 г. по адм. д. 8802/2024 г. на ВАС, ІV отделение е оставено в сила определение 9378/20.06.2024 г., постановено по адм. дело 3980/2024 г. по описа на Административен съд-София-град, с което тази жалба е оставена без разглеждане, на основание чл. 159, т. 1 от АПК. За да постанови този резултат, съдът приел, че жалбите срещу мълчаливия отказ на областния управител по заявлението от 19.03.2024 г. се явяват подадени преди изтичането на срока, в който административния орган е следвало да се произнесе, а с писмо изх. ОА23-4179-6/23.04.2024 г. на областния управител е издадено във връзка с искането от 19.03.2024г., не е постановен отказ за изплащането на обезщетението за отчуждаване, а са изискани документи от жалбоподателите. С молба вх. 0А23-4179-24/19.11.2024 г. от Р. В. Д., Е. И. И., И. Д. Л. и М. Р. П. до областния управител, се твърди, че са изпълнили указанията дадени с писмо изх. ОА23-4179-6/23.04.2024 г. във връзка с искането им от 19.03.2024г. На 20.12.2024г. пред Административен съд - София-град е подадена жалба на Р. В. Д., Е. И. И., И. Д. Л. и М. Р. П. срещу мълчалив отказ на областния управител на област София по искане/заявление с вх. ОА23-4179 от 19.03.2024г. за изплащане на обезщетение определено със заповед ДС-30-00001/05.03.2019г. на областния управител на област София за отчуждена част от поземлен имот (ПИ) с идентификатор 68134.2045.1865 по кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. София. Жалбоподателите заявили, че с молбата си от 19.11.2024 г. са изпълнили указанията на административният орган дадени с писмо изх. ОА23-4179-6/23.04.2024 г. и областния управител отново дължи произнасяне по искането им за изплащане на обезщетение от 19.03.2024г. Съдът приел, че срокът за произнасяне на административният орган по тази молба е едномесечен и съответно, е изтекъл на 19.12.2024 г. Приел, че по молбата от 19.11.2024г. представлява становище на подателите относно указанията дадени от административният орган, и е налице мълчалив отказ по тяхно искане от 19.03.2024г. Установил, че указанията дадени с писмо изх. ОА23-4179-6/23.04.2024 г. на областния управител не са изпълнени в цялост, поради което първоинстанционният съд приел, че е налице законосъобразен мълчалив отказ. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, по изложените в него подробни и законосъобразни мотиви, които се възприемат и от касационната инстанция, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК препраща към тях. Не са налице отменителни основания от кръга на предвидените в чл. 209, т. 3 АПК. Твърденията на жалбоподателя за неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано на атакуваното съдебно решение, поради различни аргументи на съда, ВАС в решаващия състав счита, че е неоснователно. Касае се за общи и бланкетни възражения, които не са конкретизирани, тъй като жалбоподателите не са уточнили точно кои изводи на съда са неправилни, необосновани или противоречиви. При вярно установени по делото факти, административният съд е обосновал законосъобразен извод, че не са изпълнени указанията на областния управител в цялост, които са подробно разписани в писмо изх. ОА23-4179-6/23.04.2024 г. Видно от доказателствата по делото от лист 12 до лист 38 от делото, заявителите не са представили заявление по образец заедно или по отделно с актуални документи и декларации, които да са нотариално заверени. С писмото на областния управител са разписани подробни указания, като за тяхно улеснение са приложени и образци на заявление и декларации както и са подробно изброени нужните документи, а именно: 1. заявление от всеки собственик или общо за всички съсобственици; 2. скица за имота в оригинал или нотариално заверена; 3. удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за имота оригинал или нотариално заверено; 4. нотариално заверен документ за собственост; 5. нотариално заверени договори за цесия от 09.11.2020г. и 15.03.2024г.; 6. удостоверение за наследници на Г. Н. Г.-оригинал или нотариално заверен препис; 7. удостоверения за банкови сметки в оригинал; 8. нотариално заверени декларации или нотариално заверен споразумителен протокол определящ дяловете на съсобствениците. Правилно съдът е преценил, че административният орган следва да основава действията си на надлежно изяснени релевантни обстоятелства и негово правомощие е да изисква актуална информация от заявителите, която да е надлежнно удостоверена. При тези данни, настоящият съдебен състав намира, че административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане на ответника за юрисконсултско възнаграждение, Р. В. Д., Е. И. И., И. Д. Л. и М. Р. П., следва да заплатят на Областна администрация София юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия състав