Решение № 14522 от 3.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10276/2013 г.

Решение № 14522 от 3.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10276/2013 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на "Народно читалище Европа - 2004" гр. Асеновград против решение № 1284 от 10.06.2013 г., постановено по адм. д. № 602 по описа за 2013 г. на Административен съд - Пловдив. Релевират се оплаквания за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Ответникът - кмет на община Пловдив оспорва основателността на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на "Народно читалище Европа - 2004" срещу Заповед № 130А324/11.02.2013 г. на Кмета на Община - Пловдив, с която е прекратен договор за отдаване под наем от 06.02.2006 г. на недвижим имот - частна общинска собственост, а именно: сглобяем метален павилион с обща площ 176 кв. м. - сграда с идентификатор 56784.523.753.1 с площ 168 кв. м., находяща се в гр. Пловдив, ул. "Марин Дринов" № 2. Съдът е приел, че заповедта на кмета на община Пловдив е издадена от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му законови правомощия при спазване на административнопроизводствените правила, материалния закон и целта на закона. Решението на Административен съд - Пловдив е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил делото от фактическа страна, като е приел, че между страните е бил сключен на 06.02.2006 г. договор за наем, по силата на който ответната Община е предоставила ползването върху описания по - горе имот на основание чл. 23, ал. 2 от Закона за народните читалища и чл. 14, ал. 6 от Закона за общинската собственост на със срок на наемното правоотношение - 3 години от сключването му. Договорът е бил подписан от ответника след решение на органа на местно самоуправление - ОбС - Пловдив под № 343, взето с Протокол № 22 от 07.12. 2005 г., по предложение от 08.11.2005 г. на Зам. Кмет на Общината и молба на читалището от 15.12.2004 г. След изтичане срока на договора били предприети редица действия от страна на оспорващия за сключване на нов наемен договор с Община - Пловдив за предоставения павилион, но така и към датата на оспореното административно решение не било постигнато ново съгласие след решение на ОбС - Пловдив. Поради това и служители на ответника съставили последно на дата 17.12. 2012 г. Констативни актове № № 95 и 96, с които установили продължаване ползването на описания имот от читалището, а едно помещение и от търговец, занимаващ се с частна охранителна дейност/"Брадърс секюрити" ЕООД - по представен договор за сътрудничество с читалището от 01.01.2012 г./. Въз основа на тези факти е издадена обжалваната заповед за прекратяване на наемното правоотношение поради изтичане на срока на договора. Въз основа на тези фактически данни съдът е направил правилни изводи относно материалната и процесуална законосъобразност на обжалваната заповед по чл. 15 от ЗОС. Правилни са изводите на съда, за това, че оспореният административен акт не страда от порок - липса на фактически и правни основания. От мотивната част на акта се установява, че фактическото основание за прекратяване на наемното правоотношение е изтичане на срока на договора. Нов договор за процесния имот не е бил сключен на основанията и по реда на ЗОС, поради което обосновано съдът е приел, че е налице основание по чл. 12 от договора за прекратяването му. Разсъжденията на съда за това, че наемното правоотношение не може да се продължи в хипотезата на 236, ал. 1 от ЗЗД са съобразени с разпоредбите на ЗОС и са в съответствие на установената съдебна практика. По отношение приложимостта на § 4 от ПЗР на ЗНЧ настоящата инстнация споделя изводите на първоинстнационния съд, като следва да се добави и това, че производството за предоставяне на безвъзмездно право на ползване върху сградите, ползвани от читалищата към датата на влизане на закона в сила, представлява самостоятелно административно производство, различно от производствата по чл. 15 от ЗОС. Ако жалоподателят има права, защитими по реда § 4 от ПЗР на ЗНЧ то той следва да ги упражни пред компетентния за това административен орган. Позоваването на такива права в рамките на производството по прекратяване на наемен договор и възражението за наличието им не може да послужи като защитна теза във връзка с основанията за прекратяване на наемните правоотношения. По силата на § 4 от ПЗР на ЗНЧ се създава нов вид материално правоотношение, което е различно от наемното правоотношение между жалбоподателя и общината. Ето защо като е приел, че жалбата на "Народно читалище Европа - 2004" срещу Заповед № 130А324/11.02.2013 г. на Кмета на Община - Пловдив, с която е прекратен договор за отдаване под наем от 06.02.2006 г. на недвижим имот - частна общинска собственост, а именно: сглобяем метален павилион с обща площ 176 кв. м. - сграда с идентификатор 56784.523.753.1 с площ 168 кв. м., находяща се в гр. Пловдив, ул. "Марин Дринов" № 2 е неоснователна, Административен съд - Пловдив е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд