Решение № 6086 от 21.6.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващи от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Вифешън дизайн ЕООД, срещу решение 1092 от 19.07.2021 г., постановено по адм. дело 1303/2021 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) ФК-143-0067202 от 25.05.2021 г., издадена от началник Отдел Оперативни дейности Бургас, в Главна Дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен като постановен в противоречие с материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че изложените мотиви в ЗПАМ са бланкетни и несъобразени с установената в момента на нарушението фактическа обстановка. Твърди, че неотразеното плащане в деня на продажбата е единствен, изолиран случай. Съдът не е взел предвид новата разпоредба на чл. 186а ЗДДС, според която ПАМ не се прилага на лице, което за първи път не издаде съответен документ за продажба по чл. 118 ЗДДС. Претендира се отмяна на обжалваното решение и отмяна на заповедта за налагане на ПАМ. Не претендира присъждане на разноски по делото. Ответникът по касационна жалба началник Отдел Оперативни дейности Бургас, в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 АПК против подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Вифешън дизайн ЕООД срещу ЗПАМ ФК-143-0067202 от 25.05.2021 г., издадена от началник Отдел Оперативни дейности Бургас, в Главна Дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която на търговеца е наложена принудителна административна мярка ПАМ - запечатване на обект магазин за дрехи втора употреба, находящ се в гр. Бургас, ж.к. Славейков, бл. 55, вх. Ф, стопанисван от Вифешън дизайн ЕООД и е забранен достъпът до него за срок от 14 дни, на основание чл. 187, ал. 1 ЗДДС. Принудителната административна мярка е наложена за това, че при проверката в обекта, извършена на 19.05.2021г. при продажба на 1 бр. чанта на стойност 12 лв. не е издаден фискален касов бон от наличното и работещо фискално устройство (ФУ) при извършеното плащане за покупката, в нарушение на изискванията по чл.25, ал., т.1 вр. с ал.3 Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при издаване на акта, при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с неговата цел. За да отхвърли жалбата на дружеството, първоинстанционният съд е приел, че е установено извършеното нарушение на нормативно изискване за издаване на фискален касов бон при покупка и плащане в брой в търговския обект, което изпълнява хипотезата на чл.186, ал.1, б. а ЗДДС за налагане на ПАМ. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Съгласно чл.186, ал.1, т.1, б. а ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции се прилага за лице, което не спазва реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка (продажба). По силата на чл.118, ал.1 ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Съгласно чл.187, ал.1 ЗДДС при прилагането на посочената принудителна мярка, се забранява и достъпът до обекта. Между страните не е било спорно, че към момента на осъществената проверка в търговския обект не е издадена фискална касова бележка от функциониращото в обекта фискално устройство (ФУ) при покупка на стока и плащане в брой. В оспорената заповед са изложени изцяло бланкетни мотиви за продължителността на срока, за който е наложена процесната ПАМ. Административният орган е изложил мотиви, че е необходим определен срок за промяна на организацията на дейността в конкретния обект, без да е установено, че в проверения обект има трайна практика да не се издават фискални бонове за извършени продажби. Изложените мотиви във връзка с продължителността на срока на ПАМ са общо формулирани формални изявления и нямат характера на същински мотиви като правни и фактически основания относно целите на ПАМ в конкретния случай за значимостта на охраняваните обществени отношения, тежестта на нарушението, последиците от него и необходимостта от осигуряване защита на обществения интерес и предотвратяване възможността за извършване на ново нарушение. По никакъв начин не става ясно как е определен конкретният срок на запечатване на търговския обект в рамките на предвидените от закона "до 30 дни". Настоящият съдебен състав на касационната инстанция намира, че липсата на мотиви относно срока, за който се налага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл.59, ал.2, т.4 АПК и е самостоятелно основание за незаконосъобразност на административния акт, което обосновава отмяната му. При липсата на мотиви относно срока на мярката е невъзможно да се прецени съответствието на целта на административния акт с целта на закона, като критерий за законосъобразност на акта. Трайна е съдебната практика на Върховния административен съд, че чл.186, ал.1, б."а" ЗДДС налага на административния орган при обвързана компетентност да наложи ПАМ при установяване на административното нарушение. В същото време, органът действа при оперативна самостоятелност при определяне на срока на запечатването, което се вижда от израза "до 30 дни". Изискването за мотивиране на административните актове се отнася за всички административни актове, издадени и при двата вида компетентност на административния орган като императивно изискване за законосъобразност. Цитираните в мотивите на първоинстанционния съдебен акт решения на ВАС по адм.д.458/21г. и 4525/20г. не обосновават правните изводи на съда. Решението по адм.д.4525/20г. е решение по съществото на спора, с което ВАС е отменил ЗПАМ с аналогични мотиви на изложените по-горе. От мотивите на решението по адм.д. 458/21г. , с което е оставено в сила първоинстанционно съдебно решение, с което жалба против ЗПАМ е отхвърлена, се вижда, че там е установена касова разлика между наличните пари в касата на търговския обект и отчетените продажби с фискално устройство. Това значи, че в този случай, за разлика от настоящия, е установено, че нарушението на фискалната дисциплина по неотчитане на извършените продажби не е единично. Първоинстанционното решение подлежи на отмяна, като вместо него следва да се постанови ново по съществото на спора, с което оспорената ЗПАМ бъде отменена. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на oсмо отделение