Решение № 8037 от 30.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8798/2015 г.

Решение № 8037 от 30.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8798/2015 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "ХХМ" ЕООД, подадена чрез адв. М. Т., против решение № 1234/29.05.2015 г. по адм. д. № 18/2015 г. на Административен съд - В.. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Възразява, че Главният архитект на община В. е издал разрешение за строеж № 213, което съдържа недопустима клауза - т. 10, съгласно което въвеждането на строежа е поставено под условие, независещо от волята на инвеститора. Съгласно чл. 177, ал. 3 ЗУТ, административният орган е задължен да издаде акт с позитивен ефект, ако преписката е комплектована. Ищецът е представил доказателства относно размера на вредите, които е претърпял. Невъзможността да се ползва имота произтича само от отменения незаконосъобразен акт, което съдът не е взел предвид. Иска да бъде отменено решението и бъде уважен предявения иск. Претендира направените по делото разноски. Ответната страна - община В., редовно призована, не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, но по същество-неоснователна. Обжалваното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка и при правилно разпределение на доказателствената тежест. Следва да се споделят мотивите на съда относно представените доказателства. Предварителният договор не е в необходимата форма като условие за валидност, а договорите за наем нямат достоверна дата. Съдът обосновано е приел, че сигурното получаване на облага от обекта не е доказано и е отхвърлил иска. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледани по същество е неоснователна. Административният съд е бил сезиран с иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявен от предявения от "ХХМ" ЕООД - В., срещу община В. за присъждане на обезщетение за вреди за периода 28.10.2011 г. - 16.05.2012 г., представляващи пропуснати ползи в размер на 250 000 лв. вследствие на незаконосъобразен индивидуален административен акт - заповед № 16/28.10.2011 г. на главния архитект на община В., ведно с обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД в размер на 23 543,33 лв., начислено върху главницата за периода 5.05.2012 г. - 2.04.2013 г. В тази част с решение № 15630/19.12.2014 г. по адм. дело № 3977/2014 г. на ВАС е отменено решение № 3295/27.12.2013 г., постановеното по адм. дело № 1233/2013 г. на Адм. съд - В. и делото е върнато за ново разглеждане. С обжалваното решение Административен съд - В., е отхвърлил предявения иск. Приел е, че случая е налице една от изискуемите предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно - отменена с влязло в сила съдебно решение на 5.05.2012 г. заповед № 16/28.10.2011 г. на главния архитект на община В., с която на възложителя "ХХМ" ЕООД е отказано издаването на удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж "Жилищна сграда № 1, апартаментен хотел № 2, административна сграда, вилна сграда и снек-бар в УПИ IV-164 в кв. 65 по плана на к. к. "Св. Св. К. и Е." - гр. В." /решение № 991/12.04.2012 г. по адм. дело № 4027/2011 г. Адм. съд - В./. Ищецът е предявил претенцията си, считано от момента на издаването на отменената по съдебен ред заповед № 16/28.10.2011 г., а като краен момент на иска е фиксирал датата на издаване на удостоверение № 62/16.05.2012 г. за регистриране въвеждането на строежа в експлоатация. Съдът е приел за недопустими по чл. 226, ал. 2 АПК писмените доказателства за сключени граждански договори, от които поради незаконосъобразната заповед № 16/28.10.2011 г. на главния архитект на община В., ищецът не е успял да реализира очакваните финансови приходи през процесния. Посочил е, че представените договори за наем и предварителни договори за продажба на недвижим имот са сключени преди предявяване на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по който е образувано първоначалното адм. дело № 1233/2013 г. на Адм. съд - В.. Поради това тези доказателства не установяват новонастъпили обстоятелства след първоначалното разглеждане на делото. По всички представени договори страна - наемодател, съответно продавач, е ищецът "ХХМ" ЕООД, поради което обективно е невъзможно да става въпрос и за новооткрити обстоятелства, нито за писмени доказателства, които да не са били известни на страната при първоначалното гледане на делото в рамките на производството по адм. дело № 1233/2013 г. С допълнителни аргументи съдът е приел, че възникването на договорни отношения за покупко-продажба на имота и за наем не може да се установява със свидетелски показания предвид забраната на чл. 164, ал. 1 ГПК във вр с чл. 144 АПК. Посочил е, че не е имало пречка реални части от имота да се продават, независимо от отлагателното условие за въвеждане на строежа. Мотивирал се е и с факта, че поставянето на въвеждането на строежа под условие е било известно на ищеца, било е вписано в разрешението за строеж и сам той се е съгласил с това условие, след като е приел да строи в съответствие с този акт на Главния архитект на В.. Решението е правилно. От фактическа страна по делото е установено, че със заповед № 16/28.10.2011 г. на главния архитект на община В. на основание чл. 177, ал. 3 ЗУТ вр. чл. 2, т. 4 и чл. 10, ал. 2, т. 5 ЗУЧК на възложителя "ХХМ" ЕООД е отказано издаването на удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж "Жилищна сграда № 1, апартаментен хотел № 2, административна сграда, вилна сграда и снек-бар в УПИ IV -164 в кв. 65 по плана на к. к. "Св. Св. К. и Е." - гр. В.". Заповедта е издадена по молба вх. № ЗАО-33554/11.10.2011 г. на възложителя на строежа "ХХМ" ЕООД, който е поискал да се завърши процедурата по издаване на разрешение за въвеждане на строежа в експлоатация с мотива, че е изпълнено заложеното изискване в т. 10 от РС № 213/29.10.2007 г., а именно- въвеждането в експлоатация да се извърши след завършване на новата канализационна система, обслужваща к. к. "Св. св. К. и Е." съгласно заповед № 1201/28.04.2006 г. на кмета на община В.. С влязло в законна сила на 05.05.2012 г. решение по делото съдът е отменил като незаконосъобразна заповед № 16/28.10.2011 г. на главния архитект на община В. и е върнал административната преписка за ново произнасяне от административния орган. Главният архитект на общината, съобразявайки дадените с решението задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона, е издал удостоверение № 62/16.05.2012 г. за регистриране въвеждането в експлоатация на строежа, представляващ жилищна сграда № 1, апартаментен хотел № 2, административна сграда, вилна сграда и снек-бар в УПИ IV -164 в кв. 65 по плана на к. к. "Св. Св. К. и Е." - гр. В.. По делото ищецът е представил писмени договори за наем и за предварителна продажба на недвижим имот, които е твърдял, че не е могъл да реализира през процесния период 28.10.2011 г. - 16.05.2012 г. като пропуснатите ползи се равняват на договорената наемна и продажна цена на имотите. Обосновано съдът е приел, че съгласно чл. 226, ал. 2 АПК при новото разглеждане на делото се допускат само писмени доказателства, които не са могли да бъдат известни на страната, както и доказателства за новооткрити или новонастъпили обстоятелства след първоначалното разглеждане на делото от първоинстанционния съд. Исковата молба е подадена на 2.04.2013 г., а представените по делото договори (за наем и предварителни договори за продажба на недвижим имот) са от 2010 г. След като са сключени от управляващия дружеството, те са му били известни и не могат да се включат във вида допустими доказателства по чл. 226, ал. 2 АПК за установяване на претенцията. Въпреки това съдът е изложил съображения по тези доказателства и в тях обосновано е приел, че тези договори не установяват пряка причинна връзка с отменения административен акт. С молба от 11.10.2011 г. ищецът е поискал да му бъде дадено разрешение за въвеждане на обекта в експлоатация. Сключвайки договори преди таза дата, той е съзнавал обективното състояние на строежа и е могъл да прецени доколко реално може да получи доходи при сключването на тези договори. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,