Решение № 15140 от 11.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11715/2017 г.

Решение № 15140 от 11.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11715/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи срещу решение № 10072 от 31.07.2017 г. по адм. дело № 4390/2016 г. на Върховния административен съд, пето отделение, тричленен състав, с което по жалба на Д. Г. И., от гр. И., е отменена заповед № 8121К-996/17.03.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" като незаконосъобразна, и са присъдени разноски. В жалбата са изложени съображения за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се, че поведението на Иванов е морално укоримо и уронва престижа на МВР. Иска се отмяна на решението. О. Д. И. чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за основателност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Върховния административен съд, тричленен състав, е заповед № 8121К-996/17.03.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, с която на главен инспектор Д. И. - началник на Районна служба "Пожарна безопасност и защита на населението"-И. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 204, ал. 1, чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 203, ал. 1, т. 13 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от Закона за МВР. За да отмени оспорената заповед като незаконосъобразна, Върховният административен съд, тричленен състав, е приел, че заповедта е постановена при допуснати нарушения на административно производствените правила, които са довели и до материалната й незаконосъобразност. Приел, че разследването в дисциплинарното производство е проведено едностранчиво, без да са изяснени фактите в пълнота, при което изведените правни изводи от дисциплинарнонаказващият орган не могат да бъдат приети. Посочил е също, че не е преценена цялостната дейност на служителя в системата на МВР при определяне вида и размера на дисциплинарното наказание. Решението е правилно. Установено е от фактическа страна, че дисциплинарното производство срещу Д. И. е образувано по предложение за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина с рег. № 1983р-17056/09.11.2015 г. на Директора на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението"/ГДПБЗН/ със заповед № 8121К-4492/20.11.2015 г. на Министъра на вътрешните работи. В заповедта е прието, че Иванов е осъществил деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, регламентирани в т. т. 15,19, 20 и 30 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден със заповед № 8121з-348/25.07.2014 г. /ЕК/, за това, че на 14.09.2015 г., около 19 часа в местност "Колибар чешма" в землището на гр. И. главен инспектор Д. И. -началник на РСПБЗН- И. към РДПБЗН - Х., при ГДПБЗН-МВР, с лозарски ножици е срязал кабелите и е прекъснал захранването на три броя камери за видео наблюдение, монтирани на навес и каравана "Б. Л.", с рег. № С 9563 ЕН, собственост на С. А. М. от С., с което е нанесъл щети на собственика. Определен е дисциплинарно разследващият орган/ДРО/ в състав от поименно посочени трима членове. Със заповед № 8121К-5331/23.12.2015 г. министърът е удължил срока за провеждане на дисциплинарното производство до 20.01.2016 г., с която Иванов е запознат по телефона на 08.01.2016 г., за което е съставен протокол № 1257р-99/11.01.2016 г. След приключване на разследването ДРО изготвя обобщена справка с рег. № 1257р-130/13.01.2016 г., в която излага установените факти и предлага на Д. И. да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение". След запознаване с двете становището и обобщената справка на ДРО, дадените от Иванов обяснения на 21.10.2016 г. и на 24.02.2016 г. министърът е издал обжалваната заповед № 8121К-996/17.03.2016 г., с която е приел, че Иванов виновно е нарушил етичните правила по т. т. 15,19, 20 и 30 от ЕК, като деянията му са станали известни на собственика и обществено достояние - дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 и 4 ЗМВР и на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР му е наложил дисциплинарно наказание "уволнение". Въз основа на събраните по делото доказателства правилно тричленният състав на ВАС е приел, че разследването на ДОР е проведено едностранчиво, като не са изяснени фактите в пълнота, при което изведените изводи не могат да бъдат приети. Не се спори, че на 14.09.2015 г., около 19 часа Иванов е прекъснал захранването на три броя камери за видео наблюдение, монтирани в частен имот. Нито в обобщената справка, нито в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание са взети предвид и обсъдени обясненията на Иванов, че прерязаните кабели са се намирали на дървен навес и е преценил, че същите са пожароопасно разположени; че е нанесена минимална щета от около 60 лева, които са възстановени и увреденото лице няма претенции. При определяне на вида и размера на наказанието, органът освен, че се е позовал на непълно установена фактическа обстановка, въз основа на едностранчиво проведеното проведено дисциплинарно разследване е приел като нарушение на служебната дисциплина - нарушение на ЕК - т. 15,19,20 и 30 15. В случая обаче не са посочени конкретните нарушения, които е извършил жалбоподателят, а само декларативно са изписани нормите на ЕК, които се твърди, че Иванов е нарушил, а именно: т. 15 - държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме; т. 19 - държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява; т. 20- държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си; т. 30 - държавният служител оказва помощ на всяко лице в опасност, като в зависимост от възможностите си съдейства за предотвратяване или пресичане на прояви, нарушаващи обществения ред, защитава от посегателства личността, личната и обществената собственост и защитава гражданите и имуществото им при пожари, бедствия, аварии и извънредни ситуации. Но в случая конкретните действия на Иванов не покриват сочените нарушения на етичните правила и норми в посочените точки, т. е. действията му не се обхващат от цитираните разпоредби. Не са обсъдени и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, вината и цялостното поведение на държавния служител по време на неговата служба. При това макар заповедта да съдържа изявление, че е направена цялостна оценка на поведението на държавния служител такава не е направена от ДНО. Ето защо описаните по-горе нарушения на административно производствените правила са довели и до материалната незаконосъобразност на административния акт. Освен това при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание дисциплинарно наказващият орган не е взел предвид обстоятелствата по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР във връзка с тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Не е оценена цялостната дейност на Иванов в системата на МВР, последиците от деянието и по този начин не е определен правилно вида и размера на дисциплинарното наказание така, че да съответства на извършеното нарушение. Оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е материално незаконосъобразна и като я е отменил, Върховният административен съд, тричленен състав, е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. От ответника по касация е направено искане за присъждане на разноски за касационната инстанция. Предвид изхода на спора искането се явява основателно и следва да бъде уважено. Съобразно доказателствата по делото и представения списък на разноските МВР следва да бъде осъдено да заплати на Д. И. направените от него деловодни разноски в размер на 800,00/осемстотин/ лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав, втора колегия,