Решение № 231 от 10.05.2014 г. на ВКС по н. д. № 500/2014 г.

Решение № 231 от 10.05.2014 г. на ВКС по н. д. № 500/2014 г., I н. о., НК, докладчик съдията Капка Костова Производството е по реда на Глава ХХХIII от НПК и е образувано по искане на главния прокурор на Република България за отмяна по реда на възобновяването на наказателните дела на влязлото в сила протоколно определение № 977 от 18 декември 2013 г. на Варненския районен съд, 28-ми състав, постановено по нохд № 6441/2013 г., с което е одобрено споразумение за решаване на делото и е ангажирана наказателната отговорност на осъдения К. Х. Х. за извършено от него престъпление по чл. 343в, ал. 1 от НК. В искането е заявена незаконосъобразност на определението за одобряване на споразумението в частта му за наказанието, което следва да бъде наложено на осъдения Х., като допуснатото нарушение на закона е съществено. То се изразява в неналагане на осъдения на предвиденото кумулативно наказание "лишаване от право на управление на МПС", което е задължително. Това ангажира отменителното основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Претендира се отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. В съдебно заседание пред ВКС представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането на главния прокурор при посочените в него основания за възобновяване на делото. Осъденият Х. не участва лично в производството пред ВКС, редовно призован. Не участва и защитникът му адвокат К. Д. от В. АК, която е представила писмена молба с искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие и със становище за основателност на искането за възобновяване на делото. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните, намира за установено следното: С атакуваното определение Варненският районен съд, 28-ми състав, е одобрил споразумение за решаване на делото, с което е ангажирана наказателната отговорност на осъдения К. Х. Х. за това, че на 16. 08. 2013 г., в [населено място], управлявал моторно превозно средство - мотоциклет "Сузуки", рег. [рег. номер на МПС], в срока на изтърпяване на наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 14 месеца, наложено му със споразумение по нохд № 243/2012 г. на РС - гр. Исперих и след като е наказан за същото деяние по административен ред с НП № 5931/2012 г. на Началника на сектор "ПП" при ОД на МВР - [населено място], за което му е наложено наказание "пробация", включващо задължителните пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК за срок от по две години и шест месеца, с периодичност на мярката по т. 1 - два пъти седмично и мярката по т. 6 - в размер на 200 часа годишно в продължение на две години. Определението е постановено на 18. 12. 2013 г., когато е влязло в законна сила като неподлежащо на редовен инстанционен контрол. Като съдебен акт, постановен по реда на чл. 382, ал. 7 от НПК, то попада в обхвата на нормата на чл. 419, ал. 1 от НПК. Искането е допустимо, тъй като е направено от компетентния орган по чл. 420, ал. 1 от НПК и е постъпило в първоинстанционния съд в срока по чл. 421, ал. 1 от НПК - на 13. 02. 2014 г. Разгледано по същество, то е основателно. В искането се твърди, че ангажираната наказателна отговорност на осъдения Х. не включва налагане на кумулативното наказание "лишаване от право да управлява МПС", което е задължително, вкл. и за хипотезата по чл. 343в, ал. 1 от НК, каквато е настоящата, с което съществено е нарушен материалният закон. Съдът не е следвало да одобрява споразумението за решаване на делото, а допуснатото нарушение представлява основание за възобновяване на делото. От данните по делото се установява, че осъденият Х. е правоспособен водач на МПС, категория "В", от 2003 г. (справка на л. 21 от ДП). Осъждан е многократно за извършени престъпления по чл. 343в от НК, последното от които е посоченото по-горе осъждане по нох делото на РС - гр. Исперих. В четиринадесетмесечния срок на лишаването му от право да управлява МПС с влязлото в законна сила споразумение по делото, осъденият Х. е извършил деянието, предмет на настоящето наказателно производство, управлявайки МПС в срока на лишаването му от право да върши това. Видно от приложеното по делото наказателно постановление (л. 11-12 от ДП), осъденият Х. е наказан за същото деяние по административен ред. След внасяне на делото в съда с обвинителен акт, между представител на обвинителната власт и защитата на осъдения Х. е постигнато споразумение за решаване на делото (л. 21 от нох дело), което съдържа съгласие по всички въпроси, посочени в чл. 381, ал. 5 от НПК. В рамките на определяне на наказанието обаче не е предвидено такова по чл. 343г от НК, което задължително се постановява във всички случаи на чл. 343, 343а, 343б и 343в, ал. 1 от НК, какъвто несъмнено е настоящият случай. Решаването на делото със споразумение съвсем не освобождава съда от задължението да прецени съответствието на отделните негови клаузи със закона (и морала), като това изрично е вменено на съда с разпоредбата на чл. 382, ал. 7 от НПК. Съдът разполага и с правомощието си по ал. 5 на чл. 382 от НПК да предложи промени в споразумението, които да бъдат обсъдени от прокурора и защитника. Ако не се постигне съгласие между тях по предложените промени, още повече когато те касаят правилното приложение на закона, съдът следва да откаже да одобри споразумението и да върне делото на прокурора. Като не е изпълнил всичко това, съдът е постановил незаконосъобразен съдебен акт с последиците на влязла в законна сила присъда (чл. 383, ал. 1 от НПК). Поради това, определението за одобряване на споразумението следва да бъде отменено по реда на възобновяването на наказателните дела и делото да бъде върнато на съда за ново разглеждане от друг състав, с оглед обсъдената по-горе процесуална възможност да предложи промени в споразумението относно индивидуализацията и вида на наказанието, което следва да изтърпи осъденият Х., които промени да бъдат обсъдени от страните по споразумението. С оглед изложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение